Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 24.01.2026, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Административно наказателно дело 1068/2024
Вид
Решение № 16
Подписан
24.01.2026
В сила
18.02.2026
Състав
МАРИАНА МОМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118 ал. 1 т. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63 ал. 6 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • Параграф 9, ал. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Добрич, 24.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА МОМЧЕВА при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от МАРИАНА МОМЧЕВА Административно наказателно дело № 20243230201068 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ АД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Р. Т. П. ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „*** срещу НП № 92 - 02 - 437/30.08.2024г., издадено от Заместник - изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 63 ал. 6 от ЗМИП във вр. с Параграф 9, ал.

2 от ПЗР от ЗМИП на основание чл. 118 ал. 1 т. 2 от ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно се поддържа искане за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е основателна.

1

По същество на нарушението, съдът съобрази следното:

Административнонаказващият орган, след справка по електронната партида на „***“ АД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Р.

Т. П. ЕГН **********, в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е установил, че не е заявен действителен собственик на дружеството.

Съобразно чл. 63 ал. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по Параграф 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им.

След справка по партидата на дружеството е установено, че няма вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала лица отговарящи на изискванията на Параграф 2 от допълнителните разпоредби на ЗМИП.

Поради това, за жалбоподателя е възникнало задължението да заяви действителен собственик съобразно изискванията на чл. 63 ал. 6 от ЗМИП.

Съобразно Параграф 9, ал. 2 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1 - 31 януари 2019г., т.е. до 31.05.2019г. Съгласно партидата на жалбоподателя, срокът предвиден, в посочения параграф, не е бил спазен.

Поради това, административнонаказващият орган е приел, че дружеството, представлявано от жалбоподателя, като не е заявило за вписване обстоятелствата относно действителните си собственици по чл. 63 ал. 4 от ЗМИП до 31.05.2019г., с което на 01.06.2019г. е извършило нарушение по чл.

63 ал. 6 от ЗМИП във вр. с Параграф 9, ал. 2 от ПРЗ от ЗМИП.

За нарушението по чл. 63 ал. 6 във вр. с Параграф 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП е ангажирана административнонаказателната отговорност на „***“ АД на основание чл. 118 ал. 1 т. 2 от ЗМИП.

От правна страна, съдът намира следното:

2

Съгласно ПЗР на параграф § 9. /1/ /Изм. - ДВ, бр. 94 от 2018г., в сила от 01.10.2018г.) В срок до 31 януари 2019г. Агенцията по вписванията осигурява възможност за вписване на данните по чл. 63 ал. 4 в съответния регистър по чл. 63. /2/ Лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1. Няма съмнение, че „***“ АД е юридическо лице, като е възникнало задължение за вписване на данни за действителни собственици. Срокът за вписване на това обстоятелство е изтекъл на 31.05.2019 г., без да е подадено такова заявление. Тъй като дружеството е било регистрирано към 2008г., а съгласно § 9, ал. 2 вр. ал. 1 от ПРЗ към ЗМИП за заварените случаи задължените лица са били длъжни да впишат обстоятелствата относно действителните собственици в срок от 4 месеца от 31.01.2019г., Изпълнение на това задължение не е било извършено до 31.05.2019г. Нарушението е на бездействие и формално е извършено от жалбоподателя, но от издадения АУАН и въз основа на него НП се установяват съществени процесуални нарушения, които водят до ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и са абсолютно основание за отмяна на процесното НП.

Налице е абсолютно основание за отмяна на издаденото НП - изтекла е предвидената в закона абсолютна давност за образуване на административнонаказателно производство.

В ЗАНН липсва регламентация на института на абсолютната погасителна давност за реализиране на административнонаказателно преследване. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, за въпросите, относно вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс. Посочената норма, препраща към погасяването на наказателното преследване по давност в НК. Доколкото за вмененото с атакуваното наказателно постановление нарушение е предвидено наказание „имуществена санкция“, то абсолютната давност, предвидена в чл. 81 ал. 3 от НК възлиза на четири години и шест месеца, считано от момента на извършването. Датата на извършване на нарушението е 01.06.2019г., след изтичане на предвидения в ЗМИП 4 - месечен срок от изтичане на срока по чл.

63 ал. 1 от същия закон - 31 януари 2019г., т.е. до 31.05.2019г. В този случай, след като нарушението е извършено на 01.06.2019г., то абсолютният 3 давностен срок е изтекъл на 01.12.2023г. Съгласно чл. 36 ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставянето на акт за установяване на административно нарушение, което в случая, това е станало на 16.05.2024г., т.е. след изтичането на предвидения в закона давностен срок.

Поради това, съдът намира, че издаденото НП, следва да бъде отменено от настоящата инстанция, като незаконосъобразно и неправилно издадено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 92 - 02 - 437/30.08.2024г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което на „***“ АД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Р. Т. П. ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „*** за нарушение по чл. 63 ал. 6 от ЗМИП във вр. с Параграф 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП на основание чл. 118 ал.

1 т. 2 от ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4