Решение № 675 от 18.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. Пловдив, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Елена Ил. Калончева като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20215300101516 по описа за 2021 година Ищецът Г. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „******“ № **, ет.*, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. ****, ул. „*****“ № **, ет.*, ап.*, че е собственик на недвижим имот – СОС с идентификатор *** по КККР на гр. *******, находящ се гр. ****, ул. „*******“ № **, ет.*, да бъде осъден ответникът да предаде владението върху имота на ищеца; да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 907,84 лв., представляващи заплатени от ищеца разходи за електроенергия за процесното жилище, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 16355 евро, представляваща уговорено по предварителния договор обезщетение за ползване на жилището, за периода от 01.10.2005г. до 01.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ищецът е собственик на основание договор за покупко- продажба на недвижим имот – СОС с идентификатор *** по КККР на гр. *****, находящ се гр. ******, ул. „******“ № **, ет.*, подробно описан в исковата молба. Твърди, че с ответника са сключили предварителен договор на *******г. за покупко – продажба на процесния недвижим имот, като ищецът е предал владението върху имота на ответника в деня на сключване на предварителния договор. Твърди, че с предварителния договор страните са уговорили да сключат окончателен договор, както и са уговорили начина на изплащане на продажната цена. Твърди, че ответникът не е изпълнил нито едно от поетите задължение, поради което ищецът е развалил договора, за което е изпратил нотариална покана до ищеца. В условията на евентуалност твърди, че е възникнало и друго основание за разваляне на договора, а именно прекратяване на трудовото правоотношение на ответника с ищеца. Ищецът твърди, че съгласно клаузи от предварителния договор при разваляне на договора ответникът дължи на ищеца обезщетение за ползване на процесния недвижим имот на отпаднало основание в размер на 100 евро месечно, считано от 01.09.2005г., което обезщетение в случая възлиза на сумата от 16355 евро /184 месеца х 100 евро, намалено с полученото капаро от 2045 евро/. Ищецът твърди, че съгласно предварителния договор ответникът се е задължил да заплаща разходите за електроенергия на жилището. Твърди, че до момента, вместо ответника е заплатил начислена електроенергия в общ размер на сумата от 907,84 лв., както следва: на 17.07.2020г.- 105.82 лв., на 17.08.2020г. – 121,56 лв., на 17.09.2020г. – 155,82 лв., на 17.10.2020г. – 129,92 лв., на 17.11.2020г.– 142,38 лв., на 18.12.2020г. – 247,34 лв. Твърди, че в периода от юли 2020г. до край на 2020г. жилището е ползвано само от ответника, поради което същият дължи направените разходи за електроенергия.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Ответникът не оспорва, че страните са сключили предварителен договор за покупко- продажба на процесния недвижим имот, както и че при подписването е заплатил 2045 евро като капаро. Оспорва твърдението на ищеца, че не е заплатил остатъкът от продажната цена, като твърди, че цялата продажна цена е изплатена на ищеца със суми от неговия дял от приходите в съвместната им дейност. В тази връзка твърди, че е работил от 2005г. като ***** в ******* на ищеца, на трудово правоотношение, като трудовият договор е сключен с ЕТ „*****.“. Прави възражение, че е придобил правото на собственост върху процесното жилище на основание давностно владение, продължило повече от 10 години. Твърди, че считано от 08.09.2005г. до настоящия момент владее, ползва и стопанисва процесния апартамент като свой, без прекъсване, като владението му е било явно, спокойно и необезпокоявано. Твърди, че от деня на сключване на предварителния договор всички данъци, такси и разноски по имота са били за негова сметка, като в случаите когато ищецът първоначално е плащал данъци и/ сметки за апартамента, ответникът му ги е възстановявал, а ищецът му е предоставял оригиналните бележки. Релевира възражение за погасяване по давност на правото на ищеца да развали предварителния договор.

Оспорва претенцията за заплащане на парично задължение за ползването на имота като погасено по давност. Ответникът не оспорва, че ищецът е платил посочените от него суми в размер на 907,84 за електроенергия за процесния недвижим имот, но твърди, че е възстановил същите на ищеца.

С отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане на паричните вземания на ищеца с насрещни вземания на ответника към него за обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ответника. Ответникът твърди, че трудовото 1 правоотношение между страните е прекратено считано от 01.01.2021г. Твърди, че размерът на последното му брутно трудово възнаграждение е бил 315 лв., на четиричасов работен ден. Твърди, че е предоставил на ищеца трудовата си книжка за оформяне в края месец декември 2020г., като до настоящия момент същата не му е върната.

Въз основа на изложеното прави възражение за прихващане с насрещно вземане в общ размер 2205 лв., представляващо обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка, за периода от 09.01.2021г. до 09.08.2021г.

Ищецът оспорва твърдението на ответника, че в качеството си на работодател незаконно е задържал трудовата книжка, като в тази връзка излага твърдения, че от негова страна са правени многократни опити да бъде връчена трудовата книжка на ответника, който не е желал да си я получи.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на исковете.

По иска за признаване на ищеца за собственик на процесното жилище и осъждане на ответника да предаде владението върху него.

От представения препис от нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, дело 13832/ 1997г. по описа на нотариус при ПРС, се установява, че през *******г. ищецът е придобил, на основание договор за покупко- продажба, процесния недвижим имот.

Обстоятелството, че между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот с дата ******г., е обявено с доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване. Не е спорно също така между страните, че окончателен договор за прехвърляне правото на собственост върху процесното жилище не е сключен. Сключеният предварителен договор от ******г. няма вещно прехвърлително действие, при което положение ответникът не е придобил правото на собственост върху процесното жилище. Ищецът безспорно доказва правата си на собственик, същият се легитимира като такъв на основание договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, дело 13832/ 1997г. по описа на нотариус при ПРС. Сключеният между страните предварителен договор поражда само облигационни отношения между тях, в конкретния случай задължение за ищеца да продаде жилището на ответника, и задължение за ответника да заплати договорената цена.

Ирелеванти са причините, поради които не се е стигнало до сключването на окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост на процесното жилище. Включително е неотносимо дали ответникът е изплатил договорената продажна цена, което обстоятелство от друга страна не се установява от събраните по делото доказателства. Писмени доказателства в тази връзка не са представени. Ангажирани са гласни доказателства, но от показанията на разпитаните свидетели, включително от допуснатите на ответника свидетели Г. О. /във фактическо съжителство с ответника/ и Н. К. /син на ответника/, не се установява извършване на плащания от страна на ответника по процесния предварителен договор. Показанията и на двамата свидетели не съдържат каквато и да е била конкретна информация за извършени плащания – конкретни дати и конкретен размер на платена сума. В показанията си св. К. сочи само, че баща му /ответникът/ му е споделял, че е изплатил апартамента за 10 години, че е присъствал на плащания между баща му и ищеца по повод апартамента, но без да споменава конкретни суми. В показанията си св. О. сочи само, че й е било известно, че жилището е закупено от ответника, че в началото не е предполагала и не е ставало въпрос, че жилището не е на ответника и едва пет години, след като заживяла в жилището заедно с ответника, разбрала това, но не е имала представа до този момент, с оглед приятелските отношения между семействата на ищеца и ответника, че ответникът е длъжник за нещо на ищеца. В обобщение, от събраните по делото доказателства, не може да се установи, че ответникът е заплатил изцяло или частично договорения остатък от покупната цена /61440 евро/. Обстоятелството дали е платена покупната цена е неотносимо обаче, тъй като изпълнението на задължението за плащане на цената има само облигационни последици, но не и вещни. За да настъпят такива е необходимо между страните да бъде сключен окончателен договор в нотариална форма.

Представеният по делото констативен нотариален акт за признаване право на собственост на ответника върху процесния недвижим имот, на основание давностно владение, е непротивопоставим на ищеца, който го оспорва. Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 11/ 21.03.2013г., т.д. № 11/ 2012г. на ОСГК на ВКС, нотариален акт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот, по реда на извършена обстоятелствена проверка, не се ползва с материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, като при оспорване на признатото с акта право на собственост, когато и двете страни в правния спор се легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота, то в доказателствена тежест на всяка от страните е да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

Ответникът се позовава на давностно владение, като в тази връзка е представил като писмено доказателство нотариален акт № **, том **, рег. № ***, дело № 222/ 2020г. по описа на нотариус С. З., за признаване право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение /л.20/, както и с отговора на исковата молба е направил възражение за придобиване на имота по давност.

При носена от ответника доказателствена тежест да установи осъществяване на фактическия състав на придобивната давност, от ангажираните от него писмени и гласни доказателства и при съвкупната преценка на всички събрани по делото 2 доказателства, не може да се мотивира извод, че ответникът е придобил процесното жилище на основание изтекла в негова полза придобивна давност, по следните съображения:

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.

Неговите основни признаци са обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта, и субективен – намерението на владелеца да държи вещта като „своя“, да стане неин собственик. В теорията и съдебната практика са възприети и няколко допълнителни признаци, присъщи на владението. То трябва да е постоянно (владелецът трябва да изразява трайно намерение да свои вещта, като противопоставя своята воля на всяко друго лице, което иска да установи фактическа власт върху същата вещ), непрекъснато (не трябва да е изгубвана фактическата власт в продължение на повече от 6 месеца), несъмнено (по безспорен начин да упражнява фактическа власт върху вещта, както и своето намерение да я държи като своя), спокойно, явно (владението трябва да не е установено по скрит начин, т.е. всяко друго лице да може да разбере, че се упражнява фактическа власт върху вещта с намерение тя да се придобие в собственост). Претенция за изтекла придобивна давност на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот може да бъде уважена, само доколкото са налице елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС по отношение претендиращото собствеността лице, и то установени при пълно и пряко доказване в процеса. В тежест на този, който се позовава на придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. За да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.