Решение № 561 от 21.10.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Перник, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. И.а като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20221720200814 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5413422, с който на В. К.

А., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 09.11.2021г., в 13:03 часа в гр. Перник, кв. Бела вода, на път І-6, км 75+000, срещу кметството, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч, е заснет управлявания лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ” с рег. № ******* със скорост от 90 км/ч, при което превишението е 40 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

По изложени в жалбата доводи жалбоподателят В. К. А., чрез пълномощника си адв. В. К. от ПАК, моли процесния фиш да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на закона и процедурните правила.

Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в което се представлява от процесуалния си представител адв. В. К., която поддържа жалбата, излагайки съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и за недоказаност на нарушението. Възразява срещу годността и доказателствената стойност на изготвената снимка от техническото средство, като лансира теза за необходимостта от ангажиране на доказателства дали използвания софтуер разполага с издаден лиценз.

1

Изразява съмнения дали техническото средство, което е извършило заснемането, е тъждествено със средството, за което е приложен протокол за проверка за техническа изправност. Навежда твърдения за съставянето на два електронни фиша за едно и също нарушение.

Административнонаказващия орган - ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, в предвидения срок и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна:

На 09.11.2021г. в 13:03 часа на път І-6, км 75+000, в кв. Бела вода в гр.

Перник, срещу кметството с посока към гр. София преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743 d0 заснело лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ” с рег. № ******* със скорост от 93 км/ч при общо разрешена такава на движение в населено място от 50км/ч.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител И.И. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение (Наредба № 8121з532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 10.11.2021г. с рег. № 1158р10714. В същия било удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело - от 12:50 часа до 15:00 часа, ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен знак, променящ общо разрешената такава за населено място.

При направена справка по регистрацията на моторни превозни средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на В. К. А., ЕГН **********, срещу който е издаден процесния ЕФ. В обжалвания фиш, след приспадане на толеранса от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 90 км/ч, която било посочена като установена скорост на движение на процесния автомобил, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 40 км/ч, поради което и за нарушаване на чл.21, ал.1 от 2

ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лв. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал. 5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства з а лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ” с рег. № ******* , разпечатка от показанията на системата за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - снимка № 11743D0/0429973 от 09.11.2021г., протокол с рег. № 1158р-10714 от 10.11.2021г. за използване на автоматизираното техническо средство съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. , Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, ведно с приложение за техническите и метрологични характеристика на същата, писмо изх. № 20-00-38-2 от 19.06.2019г. на Българския институт по метрология, Протокол за проверка № 01-С-ИСИС от 05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български институт по метрология за техническата изправност на средството за измерване, Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник, разпечатка на ЕФ серия К, № 5417272, ведно със снимка № 11743D0/0430021 от 09.11.2021г. на нарушение заснето в 13:10 часа и писмо изх. № 11-00-186 от 15.06.2022г. на Областно пътно управление Перник, ведно с извадка за съществуващата организация на движението в процесния участък.

От правна страна:

Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ” с рег. № ******* е собственост на В. К. А., ЕГН **********, като същата кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатка от показанията на автоматизираната система, а именно снимка №

11743D0/0429973 от

09.11.2021г., документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено. От страна на А. не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за упражняване по надлежния ред, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е 3 именно срещу процесния ЕФ, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743 d0, като същото е посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението – на път І-6, км 75+000, намиращ се в района на гр. Перник, при което е било изготвеното статичното изображение с № 11743D0/0429973 на което е заснето процесното пътно превозно средство.

Не могат да бъдат споделени наведените възражения, че от приложените документи относно техническата годност на средството са измерване не може да се изведе еднозначен извод, че същите са релевантни към това, заснело процесното нарушение, тъй като не е спорно, че при въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия материал. И доколкото по делото са приети доказателства относно вида и съответствието с нормативните изисквания за сертифициране и годност на преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0, за което е издадено Удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология и Протокол за проверка № 01-С-ИСИС от 05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български институт по метрология, то не може да се поставя под съмнение, че същото е било и технически годно съгласно чл.

38 от Закона за измерванията. Вярно е, че заявител на последващата проверка е „Сектрон” ООД, но това е вносител на средства за измерване, а не е органа, който я извършва. Съгласно Закона за измерванията лицата, които произвеждат или внасят средства за измерване, са длъжни да ги заяват и представят в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за извършване на проверка, което в случая е сторено.

Съмненията относно това дали именно това техническо средство е било предоставено на органите на МВР са неотносими към настоящия случай, предвид ясното вписване в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и в обжалвания ЕФ на номера на средството за измерване, който е идентичен с този, посочен в Протокола за проверка № 01-С-ИСИС от 05.02.2021г.

Несподеляеми са и възраженията срещу годността и доказателствената стойност на изготвената от процесното техническо средство снимка, поради 4 липса на доказателства дали използвания софтуер разполага с издаден лиценз.

Съгласно чл. 189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. В случая са спазени всички законово регламентирани изисквания, за да се ползва процесната снимка с № 11743D0/0429973 с посочената доказателствена стойност. Същевременно нито ЗДвП, нито подзаконовата нормативна уредба поставят изисквания използваният софтуер да притежава конкретен лиценз. АНО няма задължение да представя данни за това какъв софтуер се използва за генериране на информацията и обработката на данните от АТСС, тъй като процесната преносима сиситема за контрол скоростта на МПС е одобрен тип средство за измерване, което следва да се използва съгласно инструкциите за експлоатация на производителя.

Предвид изложеното съдът намира, че административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство.

Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола - път І-6, км 75+000, намиращ се в района на кв. Бела вода в гр. Перник, но и посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, която е от гр. Радомир към гр.София, режимът на измерване, който е бил стационарен, посоката на задействане - приближаващи автомобили, както и че контролът се е извършил за времето от 12:50 часа до 15:00 часа. Конкретизирания по недвусмислен начин времеви отрязък през който системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване на ЕФ е опорочена или материалният закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на процесната снимка – 13:03 часа е именно в периода през който системата е била експлоатирана. В протокола изрично е отбелязано и обстоятелството, че в процесния участък е важала общо разрешена скорост на движение от 50км/ч, както и че не е била налице сигнализация с пътен знак за различна от тази скорост.