Решение № 1056 от 28.06.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1056 гр. Пловдив , 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Павел Т. Павлов като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20215330101393 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата В. В. В. от гр. *** моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да осъди ответника да й заплати сумата 45 лева, платена от нея на ответното дружество без основание по сключен между страните Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 507704/17.05.2017 г., заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Ответникът “***, признава иска и моли съдът да го уважи, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между тях е бил сключен Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 507704/17.05.2017 г., с който ответникът е отпуснал на ищцата паричен заем в размер на 50 лева, както и, че ищцата е заплатила на ответника по този Договор освен главницата и лихва, и сумата от 45 лева възнаграждение за предоставения й заем – което самият ответник признава, че е платено без основание.

Предвид направеното от ответника признание на иска - което не попада сред хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, и с оглед разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът намира, че искът се явяват доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със 1 законната лихва от 27.01.2021 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 50 лева – платена ДТ, а на пълномощника й адв. В.Н.

– адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. в размер на 300 лева (като доколкото ответникът не е възстановил на ищцата недължимо платената от нея сума в размер на 45 лева и с това й е дал повод за завеждане на иска, съдът намира, че на ответника, независимо, че е признал иска, разноски при условията на чл.78, ал.2 от ГПК не следва да се присъждат).

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “***, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: *** апартамент-офис**, представлявано от ** И. В. Д. и Д. В. Н., ДА ЗАПЛАТИ НА В. В. В., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, адв. В.Н., СУМАТА 45 лева, платена от ищцата на ответното дружество без основание по сключен между страните Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 507704/17.05.2017 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, начиная от 27.01.2021 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 50 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв., ***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законни представители, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат В.Й.

Н., със служебен адрес: **, адв. В.Н., адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

2