Решение № 52 от 04.03.2025, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. гр.Велинград, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210101185 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от Х. Р. М., чрез адв. П. Й. Н., АК Варна срещу „Банка ДСК” ЕАД на основание чл. 439 ГПК.

Ищецът твърди, че въз основа на Заповед за изпълнение № 451/23.07.2012 г. издадена на основание чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 869/2012 г. по описа на РС Велинград е осъден да плати на Банка ДСК сумата от 6681,12 евро главница по договор за кредит ; сумата от 236,78 евро редовна лихва за периода 19.06.2012 г. до 18.07.2012 г.; 78,36 евро неплатена санкционна лихва за периода от 19.06.2012 г. до 18.07.2012 г., 79,70 лв. разноски по делото за държавна такса и 529,73 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело 1030/2012 г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, с рег.

№ 828 при КЧСИ за посочените суми.

Твърди, че на 22.07.2024 г. изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Сочи, че последното изпълнително действие е било на 03.07.2019 г., поради което е изтекла общата погасителна давност на задължението.

Твърди, че въпреки прекратеното изпълнително дело, кредиторът продължава да търси по телефона ищеца, като претендира заплащане на всички суми по изпълнителния лист, при отправено предупреждение, че може отново да се извършат изпълнителни действия спрямо него.

Искането към съда е да се признае, че ищецът не дължи сумата от 6681,12 евро, за която е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

1

Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът признава така предявения иск като основателен. Сочи, че след прекратяване на юридическото лице цесионер на вземането ОТП Факторинг България ЕАД и неговото заличаване в търговския регистър, единствен правоприемник на последния е именно Банка ДСК, поради което се явява надлежен ответник в настоящото производство. Признава, че последното изпълнително действие по образуваното изпълнително дело при ЧСИ Митрова е извършено на 03.07.2019 г. - запор върху банковите сметки на длъжника. Признава също, че други действия, водещи до спиране или прекъсване на давността не са извършвани. Сочи, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както твърди ищеца.

Намира, че с оглед извършеното признание на иска и поведението на ответника, който не е дал повод за завеждане на делото следва всички разноски да бъдат възложени върху ищеца. Сочи съдебна практика в този смисъл. Твърди, че изпълнителният лист все още се намира по изпълнителното дело, а поради липсата на предвидена в закона възможност за неговото унищожаване това не е сторено. Твърди, че не иска да му бъде върнат изпълнителния лист в оригинал, за да образува ново изпълнително дело.

В ОСЗ ответникът отново заявява, че признава иска и моли разноските да се възложат на ищеца, заради това, че не са дали повод за завеждане на делото.

Ищецът не желае да се постанови решение при признание на иска, моли за пълно присъждане на разноските.

След анализ на всички доказателства по делото по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По образуваното ч. гр. д. № 869/2012 г. по описа на Районен съд Велинград е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. Въз основа на така издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е издаден Изпълнителен лист от 23.07.2012 г., с който А.

С. Т. и Х. Р. М. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 6681,12 евро лв. просрочена главница, заедно с лихва в размер на 236, 78 евро, неплатена санкционираща лихва в размер на 78,36 евро, законна лихва считано от 19.07.2012 г., както и сумите от 279,70 лв. и 529,73 лв. – разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

От приложеното по делото копие от изпълнително дело № 1030/2012 г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова е видно следното:

На 08.10.2012 г. е постъпила молба от „Банка ДСК“ за образуване на изпълнително дело срещу длъжниците А. Т. и Х. М. за принудитено изпълнение на процесното вземане. В молбата е посочен конкретен способ на 2 принудително изпълнение – възбрана и запор върху всички придобити недвижими имоти, дялове от ТД и всички вземания.

С разпореждане от 09.10.2012 г. на ЧСИ Митрова е образувано изпълнително дело № 1030/2012 г., като е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Х. М., получавано от „Планекс Билд“ ООД.

Запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 24.10.2012 г.

На 09.10.2012 г. е връчена ПДИ до ищеца по настоящото дело М., ведно с приложени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като в нея е уведомен за наложения запор върху трудовото възнаграждение.

С молба с вх. №4693/17.05.2013 г. цесионерът „ОТП Факторинг“ ЕАД уведомява ЧСИ Митрова, че предметът на изпълнителното дело е прехвърлен с договор за цесия, по силата на който в качеството му на цесионер моли да се конституира като взискател по делото. Не сочи способ на принудително изпълнение. Представя писмени доказателства за уведомяването на длъжника М.. С постановление от 20.05.2013 г. молбата е уважена.

На 19.06.2019 г. е постъпила молба от взикателя „ОТП Факторинг“ ЕАД, с която моли ЧСИ да наложи запор върху банковите сметки на длъжника Х.

М..

На 03.07.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Тексим Банк“ АД, с което е наложен запор върху всички вземания на длъжника М. от банката на договорно и извъндоговорно основание, в това число банкови сметки, банкови касетки и открити акредитиви до размера на дълга по делото, което запорно съобщение е връчено на третото задължено лице на 09.07.2019 г., а на длъжника е съобщено на 05.07.2019 г., с препоръчано писмо с обратна разписка. Получен е отговор от „Тексим банк“, че запорът е наложен, но сметката е без авоар.

По изпълнителното дело е представено Решение № 35/14.02.2020 г., постановено по г. д. № 1037/2019 г. по описа на РС Велинград, с което е признато за установено, че А. С. Т. не дължи на „ОТП Факторинг“ ЕАД, сумите предмет на принудително изпълнение по ИД 1030/2012 г., поради погасяването на вземането по давност. Решението е потвърдено от ОС Пазарджик с Реш. От 05.10.2020 г., по в. гр. Д. № 502/2020 г.

Последните документи по изпълнителното дело са от 05.11.2024 г.

Върху гърба на изпълнителния лист има направени множество отбелязвания за платени на взискателя суми, но по изпълнителното дело не става ясно от кой длъжник са постъпили и дали действително с тях са погасени вземанията по изпълнителния лист, поради което съдът не може да отчете тези плащания поради липса на достатъчно данни по делото.

Всички тези факти не се оспорват от ответника, който признава също, че през 2023 г. цесионерът „ОТП Факторинг“ ЕАД е заличен като търговец, като негов правоприемник е именно ответното дружество „Банка ДСК“ ЕАД, от 3 което следва, че правилно е конституиран в качеството му на ответник по иска.

Страните не спорят също по въпроса относно правните последици от горните факти, а именно, че вземането предмет на делото е погасено по давност. Спорът се състои в това, какво е било извънпроцесуалното поведение на ответника и дал ли е повод за завеждане на делото.

От разпитания по делото свидетел, който е и длъжник по изпълнителното дело – А. Т., се установява, че през септември и декември на 2024 г. неговият тъст Х. М. е бил търсен по телефона от служител на „Банка ДСК“ ЕАД, който го е приканвал да плати задължението си. По повод на тези обаждания е станал скандал между ищеца и свидетеля, тъй като М. се е задължил в качеството му на поръчител, а зет му е бил кредитополучател.

От приложената по делото извадка от инфомационната система на „ОТП Факторинг“ се установява, че досието на А. Т. и Х. М. е затворено на 10.05.2023 г.

От приложеното от ответника Постановление от 22.07.2024 г., по ИД 1030/2012 г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова се установява, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради непоискано изпълнително действие от взискателя за период по-дълъг от 2 години.

От правна страна:

Съдът намира предявеният иск за допустим, при следните аргументи:

На първо място, налице е правен интерес от предявяване на иска.

Основанието за прекратяване на изпълнителното производство е бездействието от страна на взискателя в продължение на период по-дълъг от 2 години – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В този случай взискателят може да получи обратно своя изпълнителен лист и да образува ново изпълнително дело.

Перемпцията не лишава взискателя от възможността да събира принудително вземането си, а прекратява възможността това да стане в конкретното производство. На длъжникът не може да бъде отказано правото да се разгледа възникналия спор относно погасяване на задължението по давност.

Освен това по делото няма данни кога е влязло в сила Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, което подлежи на обжалване от страна на взискателя. Няма и данни дали последният е упражнил правото си на жалба. Освен това от събраните свидетелски показания, се установи, че ответникът претендира изпълнение на задължението, чрез телефонни обаждания до длъжника.

Изводът на съда е, че след като има наличие на претенция и възможност за принудително събиране на процесното задължение, за ищецът е налице интерес от водене на настоящото производство.

Искът е основателен.

4

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК, с който да се приеме, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 6681,12 евро, главница по договор за кредит, за която е издадена Заповед за изпълнение № 451/23.07.2012 г. по ч. гр. Д. № 869/2012 г. по описа на РС Велинград, въз основа на която е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, поради погасяване на задължението по давност.

В случая от приложеното копие от изпълнително дело 1030/202 г. по описа на ЧСИ Митрова, се установява, че Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника М. на 09.10.2012 г.

Искът с правно основание чл. 439 ГПК е ограничен в предмета само по отношение на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Съдът не може да пререшава факти, по които вече има произнасяне с предходен съдебен акт. В случая издаването на заповед за незабавно изпълнение е приравнено като изпълнително основание на съдебно решение, макар че в заповедното производство няма същинско съдебно дирене. При него „диренето“ се състои в проверка на безспорността на претендиранато вземане. Тази безспорност се установява при липсата на подадено възражение по чл. 414 ГПК. В настоящият случай, ищецът е получил покана за доброволно изпълнение на 09.10.2012 г., като срокът за възражение е изтекъл, без същият да е направил възражение за недължимост на вземането, с изтичането на който срок заповедта за незабавно изпълнение е стабилизирана на 24.10.2012 г. Съдът следва да отчете всички факти настъпили след този момент.

За да бъде уважен така предявеният иск е необходимо да е установено, че в продължение на период, по-дълъг от предвидения в закона за съответния вид вземане, не са изисквани и извършени действия, които да водят до прекъсване или спиране на погасителната давност.

Предмет на настоящото дело е единствено главницата, която се погасява с общата пет годишна давност.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС давност не тече за вземания по образувани изпълнителни производства преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, с което е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. Следователно петгодишната давност за вземането е започнала да тече на 26.06.2015 г. и извършените изпълнителни действия преди тази дата не следва да бъдат анализирани.