Решение № 490 от 05.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Стара Загора, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20255530202947 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 25-1228-001755 от 02.06.2025 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на МВР - Стара Загора /Упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР/, в частта с която на В. С. Т., ЕГН **********, на основание чл.180, ал.1, т.1 пр.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за допуснато нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител – адвокат Ф. Г. се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител взема становище, че така подадената жалба е неоснователна и следва да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира се за юрисконсултско възнаграждение.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима, подадена е в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, но разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

На В. С. Т. е съставен Акт за установяване на административно нарушение №0597249/14.04.2025 година за това, че на 14.04.2025 година, в град Стара Загора, на улица „**“ № 30 е паркирала лек автомобил **** модел *, с регистрационен номер ****, собственост на „ВС енд Партнерс“ ЕООД, като: 1. Паркира на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението и 2. Не спира за престой или паркиране в населено място най-вдясно по посоката на движение. Тези нарушения актосъставителят е квалифицирал като такива по чл. 98, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата и по чл. 94, ал.3 от Закона за движение по пътищата. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН при АНО е постъпило възражение срещу така съставения Акт за установяване на административно нарушение.

На основание този Акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушенията са описани и квалифицирани така, както в акта. С постъпилата жалба се оспорва единствено нарушението по т. 1 от Наказателното постановление – това с правна квалификация чл. 98, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътишата. За това нарушение, на основание чл.

180, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата се забраняват престоят и паркирането на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.

На първо място съдът намира, че безспорен начин се доказва субекта на нарушението. Не се спори по делото, че на процесните дата и час именно жалбоподателката е управлявала процесния лек автомобил **** модел *, с регистрационен номер ****. Това обстоятелство се подкрепя и от събраните по делото свидетелски показания, както и от извършената от съда служебна справка в търговски регистър на дружеството, посочено като собственик на лекия автомобил – „ВС Енд Партнерс“ ЕООД, ЕИК 201316366, от която се установи, че жалбоподателката е управител и едноличен собственик на капитала на това дружество. Безспорно е, че за извършването на това нарушение е необходимо специално качество на субекта на нарушение, а именно – водач на МПС. Този елемент от фактическия състав на нарушението съдът намери за доказан.

Доказва се и изпълнителното деяние на нарушението, а именно – „паркиране“.

За този вид действие е дадено легално определение в разпоредбата на чл. 93, ал.2 от Закона за движение по пътищата, а именно: паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тази разпоредба се установява, че всяко пътно превозно средство, което е в покой и по отношение 2 на което не са приложими хипотезите на „престой“ – чл. 93, ал.2 от Закона за движение по пътищата, както и да не е налице обективна или правна необходимост за спирането му, независеща от водача. От друга страна съгласно чл.93, ал.1 от Закона за движение по пътищата пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Очевидно при установяване на нарушението водачът не е присъствал на мястото, посетено от служителите на МВР, а е дошла впоследствие. За това свидетелстват показанията на служителят С. „…нея я нямаше, имаше жена, която искаше да излезе и автомобилът на госпожата пречеше…“, както и тези на свидетелката Генева – „…Видях В. като изскача от офиса на Спиди и тръгна към колата….“ . Иначе казано – автомобилът не е бил спрян в присъствието на водача, така щото последният незабавно и непосредствено да възприеме разпореждане от страна на контролните органи, следователно и не е престоявал. Не се установяват и другите, изброени в разпоредбата на чл. 93, ал.2 от Закона за движение по пътищата хипотези на обективна и/или законова необходимост за спиране. При това заключение се налага изводът, че МПС действително е било паркирано на посоченото в АУАН, респ. НП място.

Доказан се явява и изискуемия от фактическия състав на разпоредбата противоправен резултат – чрез това деяние да се създава пречка за движението. Свидетелите – непосредствени очевидци на събитието сочат, че чрез паркираният автомобил на жалбоподателката е било попречено на включването на друг автомобил в движението. В допълнение на горецитираните показания на свидетелят С., свидетелят Яйджиев сочи:

„…беше запушила два автомобила. Беше спряла на аварийни…“. По този начин се установява, че чрез деянието си жалбоподателката е създала пречка за другите участници в движението. Налице са всички елементи от обективния състав на разглежданото административно нарушение.

Деянието е извършено при форма и вид на вина – евентуален умисъл.

Жалбоподателката, в качеството си на правоспособен водач, запознат с правилата за движение по обществените пътища е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е допускала тяхното настъпване.

При така изложеното, съдът намира, че в разглеждания случай, от страна на жалбоподателката, действително е извършено административно нарушение на чл. 98, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата. В тези случаи разпоредбата на чл. 180, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, в редакцията й към момента на нарушението предвижда за този вид нарушения административно наказание „глоба“ в относително определен размер от 20 лева до 150 лева. Съдът намира, че с оглед постигане целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН, административно наказващият орган правилно и законосъобразно е индивидуализирал размера на наказанието, като по този начин в най-пълна степен би се постигнала предвидената от Законодателя цел, без да се налага излишна репресия върху наказания.

Следва да се има предвид и, че в последно време, поведението на водачите на автомобили ежедневно не е съобразено със задълженията им вменени по силата на нормите 3 на Закона за движението по пътищата. Именно това поведение, води и завишената бройка на реализирани ПТП. От друга страна, настоящата инстанция намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление, не са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Посочено е мястото, подробно е описано допуснатото нарушение, несъмнено е установен и нарушителя.

Накрая, следва да се отбележи, че хипотезата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в настоящият случай. Съдът намира, че извършените нарушения не са с пониска степен на обществена опасност, спрямо деяния от същия вид и следва да бъдат санкционирани.

С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал.1 АПК, чл.144 АПК и чл. 78, ал.1 и чл.78,ал.8 ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-1228-001755 от 02.06.2025 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на МВР - Стара Загора /Упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР/, в частта с която на В. С. Т., ЕГН **********, на основание чл. 180, ал.1, т.1 пр.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за допуснато нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА, В. С. Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – град Стара Загора, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4