Решение № 923 от 28.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 923 гр. Бургас, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20252100501635 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на Г. И. К. и М. Х. Е., чрез процесуалния им представител, против решението, постановено по гр. дело №. 272/2025 г. по описа на БРС, в частта, с която претенцията на въззивниците е отхвърлена за сумата над 90000 лева в полза на М. Е. и над 80000 лева в полза на Г. К., представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди, поради смъртта при трудова злополука на *** им Х. К., настъпила на 16.08.2024 г.

Твърди се, че решението е постановено в нарушение разпоредбата на чл.

52 от ЗЗД и е необосновано, доколкото определеният размер на обезщетенията е занижен. Съдът не е взел предвид всички обстоятелства, при които е настъпила смъртта, съгласно Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на Върховния съд. Неправилно са тълкувани въпросите относно съвместното живеене и общото домакинство, наличие на изключителност на връзката с починалия, възрастта. Не е взет предвид и увеличаващият се инфлационен индекс в страната. Подробно се анализират доводи относно момента, към който следва да се определи размерът на обезщетението. Сочи се и нарушение нормата на чл. 236 от ГПК, както и на съдопроизводствените правила, 1 недопускайки съдебно психологична експертиза. Моли се за отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на исковете изцяло, както и на основание чл.266, ал.3 от ГПК допускане назначаване на исканата психологична експертиза.

Постъпила е въззивна жалба и от ответното дружество „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, с която се обжалва решението в уважителната му част. Сочи се, че същото е неправилно и необосновано в тази част и подробно се изтъкват доводи за наличие на хипотезата на чл.201 от КТ, предвиждаща, че отговорността на работодателя се изключва или намалява при умишлено причиняване на увреждането и допускане на груба небрежност на пострадалия. Подробно се обосновава твърдението за наличие на груба небрежност от пострадалия, който независимо, че е бил инструктиран за правилата за безопасност на труда и е имал обективна възможност да види поставения от работника на третото лице - помагач удължител или да сигнализира да го изключат, не е сторил това и започнал да размества пачките за насаждане, като с действията си само нарушил изолацията на кабела. Затова се настоява за отхвърляне на исковете или намаляване на претендираните обезщетения, отчитайки съпричиняването от страна на пострадалия.

Постъпила е въззивната жалба и от третото лице - помагач „ВИП СТРОЙ 89“ ЕООД, с която се атакува цитираното решение, като се навеждат доводи, че решението е незаконосъобразно в частта, относно обвързващите мотиви за отговорността на третото лице – помагач, както и във връзка с изводите на съда относно наличието на груба небрежност на пострадалия работник. На първо място се твърди, че отговорността по чл. 200 от КТ е специална и е приложима само спрямо работодателя на пострадалия работник, а третото лице в качеството на подизпълнител е изпълнявал строго ограничен кръг от дейности по договор с главния изпълнител и неговите служители не са участвали пряко или косвено в организацията на доставка и полагане на арматурните елементи. Изяснява се подробно отново механизма на трудовата злополука. Моли се за отмяна на решението в частта, относно обвързващите 2 мотиви на първоинстанционното решение.

Отговор на въззивната жалба на ответника е подала ищцатавъззивница,заедно с други ,неучастващи в производството лица , като се опровергава твърдението за наличието на груба небрежност в поведението на 2 пострадалия работник. Счита, че са налице доказани факти, опровергаващи твърдението, а именно липсата на предпазни средства (ръкавици), проверка на обекта от техническия ръководител, възникване на опасния фактор по време на работата от трето лице, липса на проведен целеви инструктаж. Цитира се съдебна практика, относно посочените елементи. Моли се за отхвърляне на въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 ал. 1 КТ .

От представения препис – извлечение от акт за смърт на Х. Г. К. е видно ,че същият починал на 16.08.2024 г. / представено е и съобщение за смърт от 17.02024г/ ,като ищците са негови ***/вж.представеното удостоверение за раждане на Х. К./.

Няма спор по делото ,че по силата на трудов договор №25/22.08.2023г., сключен между Х. Г. К. и ответното дружество „Геоплан Кънстракшън“ ЕООД починалият е заемал длъжността „работник строителство сгради “, а посочено място на работа е било – „обект Мадика“ – Бургас“, като задълженията на работника били доразвити в утвърдената от работодателя длъжностна характеристика.Приложена е и въпросната длъжностна характеристика на работника, в която подробно били разписани основните му длъжностни задължения и отговорностите, присъщи на длъжността.

Представено е разпореждане №5104-02-127 от 15.11.2024 г., издадено от ТП на НОИ, гр. Бургас на основание чл.60, ал.1 от КСО въз основа на деклариране на злополука с вх. №5101-02-79 от 22.08.2024 г. на ТП на НОИ – Бургас от осигурителя „Геоплан Кънстракшън“ ЕООД, станала с Х. Г. К. на 16.08.2024 г. С разпореждането се приема, че инцидентът е трудова злополука на основание чл.55, ал.1 от КСО. Посочено било, че се касае за внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка с извършваната работа, като по време на армировъчни дейности, възложени му от работодателя на обект „Мадика “, гр. Бургас, на 16.08.2024 г., около 11, 17 ч.

Х. К. е закачал за пореден път куката на крана за арматурна колона, лежаща на плочата, когато внезапно се е хванал за сърцето и паднал изпънат назад върху 3 друга пачка колони. Извиканата линейка го откарала до МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, гр. Бургас, където било установено, че е починал. В Протокол №5103-02.21/08.11.2024 г. за резултатите от разследване на злополуката въз основа на Съдебно – медицинска експертиза №173/2024 г. на отделение „Съдебна медицина“ към УМБАЛ Бургас АД и извода от направените анализи и измервания на предоставения удължител, намиращ се на плочата, било установено, че смъртта настъпила вследствие въздействие на електрически ток. В тази връзка е приложена и декларация за трудова злополука.Трудовата злополука е призната за такава с Разпореждане №510402-127 от 15.11.2024 г., което е издадено от ТП на НОИ, гр. Бургас, издадено на основание чл.60, ал.1 от КСО въз основа на деклариране на злополука с вх.

№5101-02-79 от 22.08.2024 г. на ТП на НОИ – Бургас.

Така ,приемайки ,че са налице предпоставките за уважаване на предявената претенция по чл. 20 ал. 1 КТ ,а именно : 1) наличие на трудово правоотношение между ответника и наследодателя на ищците, 2) настъпила трудова злополука през времетраенето на трудовото правоотношение между ответника и наследодателя на ищците по смисъла на чл. 55 КСО, 3)понесени от ищеца вреди –неимуществени ,психически и физически страдания и „/ пряка и непосредствена причинна връзка между злополуката и вредоносния резултат,районният съд е приел за основателна така предявената претенция и определил обезщетение за понесени от *** на ищеца вреди по справедливост ,при условията на чл. 52 ЗЗД .

Недоволство от решението са изразили и двете страни ,като ищците считат ,че определеното им обезщетение е твърде занижено и не ги компенсира за действително претърпените болки и страдания вследствие смъртта на *** им ,а ответникът-работодател счита ,че обезщетението е твърде високо ,като поддържа тезата си за проявена груба небрежност от страна на починалия работник,поради което настоява исковете да се отхвърлят или размерът на обезщетението да бъде намален с оглед наличието на съпричиняване от страна на работника .

Във връзка с твърденията за проявена груба небрежност от страна на починалия работник ,първоинстанционнит съд е изложил обосновани и убедителни мотиви ,които настоящият съдебен състав споделя и към които препраща на осн.чл.272 ГПК :

4

Отговорността по чл. 200 КТ на работодателя за вреди от трудова злополука или професионална болест, причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 или над 50 на сто или смърт на работника/ служителя, се различава от гражданската в ЗЗД по тежест, обхват, предпоставки за възникване, размер на обезщетяване и т.нат. Основанието на тази, самостоятелна в своето приложно поле гражданска имуществена отговорност се обяснява с това, че законодателят поставя върху работодателя професионалния риск от увреждането на работника/служителя, а тя е обективна (няма субективен елемент в правопораждащите я юридически факти). Работодателят отговаря независимо от това, дали негов орган или друг негов работник/служител има вина за настъпването на вредите (чл. 200, ал. 1 КТ), но също така и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила, чиито вредоносни последици са в пряка или косвена причина с трудовата дейност на работника, или от каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието (чл. 200, ал. 2 КТ). Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ неговата отговорност може да се намали, но не при всяко допринасяне, а само когато работникът/служителят е допринесъл с груба небрежност за трудовата злополука. Изложеното обобщава базисните положения в ТР № 45/19.04.1990 г по гр.д. № 33/1989 г. ОСГК на ВК.В своята практика /както е посочил и първостепенният съд /Върховният касационен съд дефинира грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ като липса на елементарно старание и внимание, пренебрегване на основни технологични правила и правила на безопасност, т.е. тя се изразява в неполагането на онази грижа, която следва да се очаква от найнебрежния, зает със съответната дейност при подобни условия (решение № 21/12.03.2018 г. по гр.д. № 1459/2017 г. III-то ГО, решение № 291/11.07.2012 г. по гр.д. № 951/2011 г. IV-то ГО и мн.др.).

Поради това, ако трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност, поведението на работника/служителя не може да се окачестви като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща неговото здраве (решение № 977/14.01.2010 г. по гр.д. № 298/2009 г. и решение №60/05.03.2014 г. по гр.д. №5074/2009 г, все на IV-то ГО).

При изпълнение на възложената работа работниците са длъжни да спазват установените за извършването й технологични правила, а и правилата за 5 здравословни и безопасни условия на труд. Поради това, ако работодателят не е изпълнил задължението си да проведе инструктаж за тези правила, грубата небрежност на работника/служителя по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е изключена.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и социалната политика на основание чл. 281, ал. 5 КТ, работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/ или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/ извършваната дейност и на работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място.

Разумното тълкуване на 281, ал. 5 КТ, а и на чл. 2, ал. 1 от Наредбата въвежда задължение работодателят да проведе инструктаж за онези технологични правила и правила за безопасност, които са свързани с трудовите функции на заеманата длъжност от работника/служителя, включително за онези действия или бездействия, които макар да не са сред изрично възложеното, се свързват пряко с характера на изпълняваната работа.