Решение № 1389 от 18.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1389 гр. София, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева при участието на секретаря Т. Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело № 20221000501169 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Т. Г. Т. – В. срещу решение № 260468/ 07.02.2022г. на СГС, ГО, 24 състав, постановено по гр.д.

№ 6744/19г. в частта, в която предявеният от нея иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е отхвърлен над 15 000лв. до пълния предявен размер.

Жалбоподателят твърди, че в атакуваната от нея част решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че спорен въпрос е размерът на обезщетението и за наличието на съпричиняване. Установено е по делото, че е претърпяла телесни увреждания в резултат от ПТП. Неправилно съдът е приел, че е допринесла за вредите. В т.2.5 на комплексната експертиза вещото лице е посочило, че ако пострадалата е била права и се е държала, не може да се даде категоричен отговор на поставения въпрос, тъй като падането й зависи от нейното физиологично състояние, за което няма данни. Поради този отговор и липсата на забрана пътник да се придвижва в автобуса по време на движение, поведението на жалбоподателя не е пряка причина за настъпване на пътния инцидент. Счита, че определеното обезщетение за неимуществени вреди не съответства на характера, степента, времетраенето и интензитета на претърпените болки и страдания. То не отговаря на принципа на 1 справедливостта.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. като

ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД в депозиран в срок писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Счита я за неоснователна.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.497, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът Т. В. твърди, че на 18.12.2018г. около 19.50ч. в гр. София по ул. „Гинци“ с посока от ул. „ Ангел Войвода“ към ул. „Резбарска“ се е движил автобус „ Ман“, модел „Лион Сити“ с рег. № ********, управляван от О. О. П.. В района на обръщалото на линия 85 и 285 поради внезапно спиране и невнимание става причина и участва в ПТП като допуска падане в салона на автобуса на ищеца като пътник. При падането е получила следните травми: счупване на първи лумбален прешлен, контузия на главата в теменно- тилната област, повърхностна травма на окосмената част на главата. Травмите са установени в УМБАЛСМ „Пирогов“. Приета е в болничното заведение за провеждане на медикаментозна терапия при строг постелен режим. След болничен престой е освободена за домашно лечение. Получените увреждания са й причинили болки и страдания, които са били със значителен интензитет през първия месец след ПТП. Трябвало е да спазва строг постелен режим и е била лишена от възможността да посреща сама битовите си потребности. За задоволяването им е получавала помощ от близките си. Била е с поставен корсет, както и болките, които е изпитвала, са оказали отражение на съня и спокойствието й, карали са я да се чувства в тежест на близките си. За връщане към нормалното ежедневие тя е трябвало да провежда рехабилитация. Контузията на главата, довела до главоболие и замаяност, могат да се индикация за натовареност със сериозни последици и късни прояви на усложнения. Психологическите последици от инцидента- изживян стрес и душевни страдания, ще я съпътстват до края на живота й.

Увреждащото ППС притежава застраховка „ Гражданска отговорност“ при 2 ответника, валидна от 20.10.2018г. до 19.10.2019г. Отправила е искане до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение на 30.01.2019г., но е получила отказ. Затова моли съда да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., в едно със законната лихва, считано от 30.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва исковете. Оспорва механизма на произшествието, както и че то е настъпило по вина на водача на автобуса. Той няма виновно и противоправно поведение. Оспорва получените увреждания да са в причинна връзка с механизма на ПТП. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която не е предприела необходимите действия да предпази себе си, возейки се в процесния автобус. Тя не е пътувала седнала, поради което при извършване на маневра от страна на водача е загубила равновесие и е паднала. Оспорва, че в резултат на инцидента за ищецът са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди. Оспорва иска по размер, както и претенцията за лихва- размера и началния й момент. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за автобуса.

Не се спори, че на 18.12.2018г. ищецът Т. В. е била пътник в автобус марка „ Ман“, модел „Лион Сити“ с рег. № ******** собственост на „Столичен автотранспорт“ ЕАД и е пострадала при падане в салона му. За произшествието е съставен констативен протокол № К-800/18.12.2018г.

Не се спори, че горното ППС е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 20.10.2018г. до 19.10.2019г. при ответника.

Не е спорно, че на 18.12.2018г. Т. В. е била приета в УМБАЛСМ „ Пирогов“ ЕАД в гр. София. В тази връзка са представени медицински документи – епикриза, болнични листа за периода 18.12.2018г. до 21.05.2019г.

Безспорно е, че с писмена претенция 30.01.2019г. ищецът е поискала от ответника да й изплати обезщетение за вредите от пътния инцидент, настъпил на 18.12.2018г. С писмо от 30.04.2019г. застрахователят е отказал.

3

Не е спорно, че по отношение на водача на автобуса О. П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение и въз основа на него е издадено наказателно постановление на 18.01.2019г. Към преписката на МВР се съдържат писмени сведения дадени от водача и ищеца пред органите на полицията.

В хода на съдебното дирене е допусната комплексна автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещо лице автоексперт и ортопед травматолог. Тя е дала заключение за травматичните увреждания, които е получила ищецът: счупване на Л1 закрито/ първи поясен прешлен/, причинило на пострадалата затруднение на движенията на снагата за срок по- дълъг от 30 дни; контузия в теменно-слепоочната област на главата в дясно, причинило на ищеца временно разстройство на здравето неопасно за живота. Те могат да бъдат получени от падане в салона на автобус при внезапно спиране и са в причинно – следствена връзка с ПТП. Травмите са причинили болки и страдания, най- интензивни непосредствено след инцидента в първия месец и следващите 2-3 месеца, като стабилизацията с корсет води до тяхното намаляване в началото на раздвижването. Ищецът е била с възрастови дегенеративни промени на гръбначния стълб, които косвено могат да повлияят на уврежданията, но не могат да бъдат решаващи.

Болничното лечение е било консервативно от 18.12.2012г. до 22.12.2018г.

Възстановителния период е бил 5-6 месеца.

Към настоящият момент лечението е приключило в рамките на 155 дни временна нетрудоспособност от датата на инцидента. За в бъдеще при интензивно натоварване, промяна на времето ищецът може да има оплаквания от болки и дискомфорт в мястото на счупването. Вещото лице автоексперт е посочило механизма на ПТП, мястото на настъпването му. Пострадалата е била в близост до втората врата и зоната, определена за детски колички и колички, използвани от хората с увреждания. Водачът е предприел маневра спиране с навлизането на автобуса в зоната на спирка и той своевременно е използвал спирачната уредба. Няма данни, от които да се определи интензивността на спирането. Причините за възникване на инцидента са субективни- на водача на автобуса, тъй като е предприел интензивно спиране без да се съобрази с наличието на правостоящи пътници, както и от страна на пострадалата, която е предприела придвижване в салона на автобуса, преди той да се е установил в покой и без да се държи за определените за това места.

4

Съдът кредитира заключението като компетентно, безпристрастно, обосновано и обстойно изясняващо травмите на ищеца и това как те са се отразили на здравословното й състояние, както механизма и причините за настъпване на пътния инцидент.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят П. е водач на автобуса от градския транспорт, в който е паднала ищецът. Той заявява, че на 18.12.2019г. около 20 ч. в посока „Хаджи Димитър“ към обръщалото е станало ПТП. Преди него автобусът е бил на едно Т-образно кръстовище на улички, а не булевард. Преди ляв завой и от това кръстовище до обръщалото има около 100 метра. Автобусът се е движел с 15-20 км/ч. При спирането ищецът е тръгнала да става в движение и при спирането се е завъртяла и е паднала на втората врата на широкото място, което е за инвалиди. Ударила се е от дясната страна на тръбата – дъга за инвалид. Той е я е вдигнал и тя е паднала на същата седалка. Попитал я е къде я боли и тя му е казала, че я боли в дясно. Разтрил я е малко и тя е казала, че ще си ходи. Държала е две чанти- дамска чанта и сак в дясната ръка. Казала му е, че е тръгнала да се хване, но че той в този момент е започнал да спира и тя се е завъртяла, залитнала е и е паднала. Ищецът е твърдяла, че е спрял порязко, но ако е било така и друг пътник е щял да падне. В автобуса е имало 78 човека. Ищецът е седяла на втората седалка, която е най- висока в целия автобус и е със стъпало. Свидетелят заявява, че е останал на спирката 5-6 минути за почивка и след около 20-30 минути са му се обадили от Градски транспорт, за да го попитат дали е имал инцидент и той им е казал за ситуацията. Върнал се е на мястото и там го е чакала полиция. Свидетелят заявява, че има две големи огледала за целия салон, но когато шофира не може да наблюдава всички пътници. Не е видял как е паднала ищецът, защото е спирал. Инцидентът е станал на самото обръщало. Няма как да има екстремно спиране, тъй като мястото е около 100 метра и в тях влиза и дължината на автобуса.

Свидетелят В. е дъщеря на ищеца и твърди, че знае за пътния инцидент, станал с майка й. Когато се е прибрала от работа съсед й е казал, че майка й е в „Пирогов“. Отишла е там. Ищецът е била няколко дни в болница.

Предложили са й операция, но заради възрастта й не са я оперирали.

Възстановявала се е с рехабилитация. Била е със специален колан. След 5 изписването от болницата се е прибрала в дома си, където свидетелят се е грижел за нея. Доста време е имала болки. Кръстът я боли при промяна на времето. Коланът го е носела постоянно около 6 месеца, но вечер го е махала. Сега не го носи, само когато я боли и някой път излиза с него, за да се чувства по- стабилна. Имала е счупване при самото падане. Ударила си е и главата и е имала охлузване. Дълго време се е възстановявала и от стреса и от обездвижването и от това, че е в къщи. След това е получила сърдечна недостатъчност и след 7-8 месеца след инцидента са й поставили пейсмейкър. След това е получила инсулт. Преди 3-4 месеца е тръгнала на работа. Била е в отпуск по болест и си е взела и отпуск. Все още я боли кръста при натоварване. Забранено й е да вдига повече от 3 кг. Преди инцидента не се е оплаквала от болки в кръста. Тя се е придвижвала като свидетелят й е помагала, но не е било напълно да не може да мръдне.

Елементарните неща е можела да прави сама, но не е била дейна и да ходи дълго. През цялото време е лежала, но е можела е да става и малко да ходи из апартамента, но е започвало да я боли. След 6месеца е ходила на рехабилитация. Майка й е ставала и е ходела до тоалетна, обслужвала се е.

Съдът кредитира показанията на свидетеля П. като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат, а тези на свидетеля В. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близката родствена връзка с ищеца, но ги счита за достоверни, тъй като не влизат в противоречие с останалите събрани доказателства.