Решение № 393 от 11.12.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 393

/населено място/, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20231230200545 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „М.Д.Т.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление: /населено място/, представлявано от С-Й.Г.Г. против Наказателно постановление № 420006584/22.05.2023 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, С., с което на дружеството жалбоподател на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 57, ал.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС във вр. чл. 19, ал.1, т.6 от същата наредба. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се прави искане за неговата отмяна.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател редовно призовано, не се представлява от законен и процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище от дружеството жалбоподател, чрез адв. Б., в което поддържа жалбата, излага допълнителни съображения по съществото на спора и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като е издадено в противоречие с материалния закон и процесуални правила.

Претендира и разноски.

Административно-наказаващият орган - директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, С., редовно и своевременно 1 призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество. В придружително писмо, с което е изпратена преписката прави възражение за прекомерност на разноските.

Районна прокуратура - /населено място/, Териториално отделение – /населено място/, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 21.04.2023 г. служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, С. извършили тематична проверка в офиса на дружество „М.Д.Т.“ ООД, притежаващо като превозвач лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 14649/15.02.2016 г. В хода на същата и въз основа на направена справка в REGIX, както и от представени документи е установено, че за периода от 01.05.2022г. до 01.08.2022г, в това число и на 30.06.2022г. е извършен международен превоз на товари с МПС влекач Скания, с рег. № ***, като на водача М.С. /М.S./ не са били осигурени необходимите документи по ЗАвП и Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, а именно трудов договор. С оглед констатираното, свидетелите приели, че дружеството жалбоподател е осъществил нарушение на чл. 57, ал. 3 във вр. чл. 19, ал. 1, т. 6 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, за което на същата дата, свидетеля П. Д., в присъствието на свидетеля Д. Т., съставил АУАН бл.

№ 333990 на дружеството жалбоподател. Акта бил съставен в присъствието на М.П., упълномощен представител на фирмата, която го подписала без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН.

На 22.05.2023 г. въз основа на съставения акт Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, С., редовно упълномощен със Заповед № РД-08-30/2020 г. на Министърът на транспорта и съобщенията и Заповед № 110/01.04.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, С. е издал атакуваното наказателно постановление № 42-0006584/22.05.2023 г., с което за извършено административно нарушение на чл. 57, ал.3 във вр. чл. 19, ал.1, т.6 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП е наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 200 лева.

Наказателното постановление е връчено на упълномощения представител на дружеството на 28.06.2023 г.

В хода на съдебното производство са приобщени писмени, доказателства, свързани с извършената проверка, а именно копие на разпечатка от карта на водача М.С. /М.S./, включваща процесните месеци, справка от информационна система на Изпълнителна агенция „REGIX“ и констатиран протокол от извършване на проверката, в който са обективирани констатациите на проверяващите. Представена е заповед, определяща 2 материалната компетентност на длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, които могат да издава наказателни постановления.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на приложението по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното.

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14 дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В конкретния случай имуществената отговорност на дружеството жалбоподател е ангажирана за това, че като превозвач, притежаващ лиценз на Общността за международен превоз на товари, не е осигурил необходимите документи, определени в ЗАП и Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, а именно трудов договор на водача М.С. /М.S./, управлявал МПС влекач Скания, с рег. № ***, включен в списъка на лиценза, в периода от 01.05.2022 г. до 01.08.2022 на територията на ЕС /в това число и на 30.06.2022 г., когато му е извършена крайпътна проверка в Р Италия, съгласно писмо на ИА АА № 12-00-1497/1/01.02.2023г./.

Настоящия съдебен състав намира, че посочената като нарушена в наказателното постановление разпоредба, не въвежда такова конкретно задължение към превозвача, което да кореспондира на фактическото описание на нарушението. В хода на извършената на „М.Д.Т.“ ООД тематична проверка, според административното обвинение е констатирано, че превозвача „не е осигурил трудов договор на водача М.С. /М.S./, необходим съгласно Закона за автомобилния превоз и Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, но при квалификацията на нарушението не е посочено действителното нормативно основание, въз основа на което за задължения субект произтича такова задължение. Разпоредба на чл. 57, ал.3 от Наредба № 11/31.10.2002г.

3 на МТС гласи, че лицето по чл. 2, ал. 1 осигурява необходимите документи, определени в Закона за автомобилните превози и тази наредба. По този начин, от правна страна абсолютно невъзможно е да се прецени попада ли визираният в обстоятелствената част на наказателното постановление документ сред тези, изискуеми по чл. 57, ал. 3 от Наредбата, поради което съдът е поставен в невъзможност да извърши преценка за съставомерността на процесното неизпълнение, респективно по приложението на закона.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че безспорно е налице несъответствие между посочената за нарушена норма и описаното като противоправно неизпълнение в процесното наказателно постановление.

Съгласно чл. 42, т.4 и т.5 и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, както актът, така и наказателното постановление, следва да съдържат описание на нарушението и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и в наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми.

Описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. В настоящата хипотеза е налице съществено несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и наказателно постановление и посочената за нарушена правна норма.

Това несъответствие ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое конкретно законово изискване е нарушило и налага отмяна на процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Предвид изхода от спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Искането е направено своевременно, представен е договор за правна защита и съдействие, в който е договорено и отразено заплащане на адвокатско възнаграждение в брой от 300 /триста/ лева. В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата, административнонаказващия орган прави възражение в случай на прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар. Възражението е неоснователно, тъй като възнаграждението е под минимално предвиденото, съгласно регламента на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото се изчислява в размер на 400 лева. Ето защо, искането следва да бъде уважено в пълен размер, като Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 300.00 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0006584 от 22.05.2023г, издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, С., с което на „М.Д.Т.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление : /населено място/, представлявано от С-Й.Г.Г. за нарушение на чл. 57, ал.3 във вр. чл. 19, ал.1, т.6 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на „М.Д.Т.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление :

/населено място/, представлявано от С-Й.Г.Г. направените по делото разноски в размер на 300 /триста/ лева, за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред Административен съд - /населено място/, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________ 5