Решение № 1818 от 19.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1818 гр. Варна, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110202483 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на С. Н. С., с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-0819-001265/04.05.2023г. на Началника на Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20 лева за допуснато нарушение на чл. 132, т.2, от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП.

В жалбата, се сочи, че незаконосъобразно, като се сочи, че: издаденото

НП е неправилно и

Издаденото НП не отговаряло на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, не бил достатъчно обследван механизма на извършване на нарушението, нямало как въззивника да е напуснал местопроизшествието, след като инцидента се случил именно в превозното средство, което той управлявал. Твърди се, че по преписката не били събрани достатъчно доказателства от АНО. Обжалваното НП не било мотивирано, не били посочени и смекчаващите и утежняващите обстоятелства, деянието не било съставомерно и не било конкретизирано достатъчно, не било посочено и мястото на ПТП-то и начина, по който въззивника го е напуснал, неправилно било определено и наказанието, подари 1 което и се пледира за отмяна и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа депозираната жалба.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, като в писмени бележки моли за потвърждаване на издаденото НП и пледира за присъждане и на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 16.03.2023г. около 08.40 часа в гр. Варна, на бул. „Владислав Варненчик“ въззивника, в качеството си на водач на автобус „ЕВОБУС О 550“ с ДК № В8086 НX, собственост на „Ченсфилд - 55“ ЕООД, по време на движение поради възникване на препятствие на пътя употребил рязко спирачки на 100 метра преди кръстовището с бул. „Съборни“, в резултат на което пътник в автобуса – св. М. Н. Д. паднала под седалките срещу нея и ударила главата си.

Достигайки до спирката пострадалата слязла от автобуса с помощта на друг пътник, като водачът на автобуса продължил движението на същия с оглед спазване на графика си.

Известно време след като слязла на св. Д. й прилошало и дъщеря й позвънила на телефон 112, а от Спешна помощ, след като я прегледали описали получената травма в Амбулаторен лист номер 52 от дата 16.03.2023г. и по протокол се обадили на дежурния екип на КАТ - Варна.

Междувременно въззивникът бил в автобуса, продължавайки управлението му, като впоследствие бил установен от органите на МВР.

За изложеното св. Д. издал спрямо жалбоподателя С. АУАН за допуснати общо две нарушения, като впоследствие въз основа на така издадения АУАН било издадено и процесното наказателно постановление, с което на С. били наложени административни наказания „глоба“ в общ размер на сумата от 220 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по 2 делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на актосъставителя Д. и на пострадалата свидетелка М. Д., които бяха достатъчно категорични досежно установената и от писмените доказателства по делото фактическа обстановка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание направи следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по същество. Наказателното постановление на Началника група на Сектор „ПП” при ОД МВР - Варна е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед на Министъра на вътрешните работи, надлежно представена по преписката и посочена в самото наказателно постановление.

Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални срокове свързани с издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз основа на него НП. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав обаче констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушението.

В акта са посочени датата и мястото на извършване на нарушенията, но категорично не са описани обстоятелствата при които е извършено.

Аналогично е пренесен порокът и в издаденото НП, като прави впечатление, че фяактическата обстановка е възприета едностранчиво, като наказващият орган не е предприел никакви усилия да събере данни за причините за рязкото спиране, обстоятелството имало ли е свободни седалки и каква е била причината пътничката да е била изправена при движението на автобуса, не е посочено и въз основа на какви данни наказващият орган е приел, в кой точно момент шофьорът е узнал за настъпилия инцидент, както и разбрал ли е въобще, че с пътничката се е случил сериозен инцидент.

По преписката са налични единствено неговите обяснения, които не само не са възприети, а изобщо не са били обсъдени от наказващия орган при формиране на неговите фактически, а впоследствие и правни изводи.

Разпоредбата на чл. 132, т.2 ЗДвП вменява отговорност на водач, който не осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците, но 3 посочената разпоредба е бланкетна и следва да бъде запълнена с конкретно фактическо съдържание във всеки отделен случай.

В процесния обаче наказващият орган никъде не е посочил какви точно са допуснатите от водача действия, свързани с липсата на осигуряване на безопасен превоз, като същите не могат да бъдат установени и описани за първи път в хода на въззивното производство.

Поради изложеното съдът намира, че процесното НП по пункт 1 подлежи на отмяна.

Досежно пункт 2 от същото жалбоподателят С. е бил наказан за това, че като участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР, с което наказващият орган счита, че е било допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.2, б. „а“ ЗДвП.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ водачът на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен: когато при произшествието са пострадали хора , да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.

Дефиницията за пътно-траспортно произшествие се съдържа в § 6, т.

30 от ДР на ЗДвП, съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Предвид гореизложеното, действително е участник в ПТП. съдът намира, че жалбоподателят

При все това обаче, по делото не са ангажирани никакви конкретни доказателства за това, че въззивника е научил за сериозността на инцидента, още по-малко да е напуснал местопроизшествието (което междувпрочем е самото пътно превозно средство, което същият е продължил да управлява).

На практика първа мястото на произшествието доброволно е напуснала пострадалата св. Д., придружавана от дъщеря си и от друг свидетел, като нито едно от посочените лица не е уведомило водача, че следва 4 да остане, поради сериозността на настъпилия инцидент, а още по-малко, че следва да уведоми контролните органи, които са били уведомени едва в болницата при установяване на последиците от инцидента.

Несъмнено в случая не е бил изследван въпроса за причините за рязката употреба на спирачки, като не е било разгледано и поведението на пострадалата пътничка, а едностранчиво и категорично е бил решен въпросът с отговорността, което обаче не намира своята фактическа и правна обосновка в материалите по преписката.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП подлежи на отмяна поради допуснати процесуалноправни нарушения, а оттам и нарушения, свързани с приложението на материалния закон, случило се при пълен дефицит на установените фактически положения.

На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

В случая и предвид изхода на спора от процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, за което по делото е била представена фактура за плащане от 15.08.2023г. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като съдът счита, че следва да присъди дължимото възнаграждение в пълния поискан размер, доколкото той не се отличава с прекомерност, с оглед процесуалната активност на страната и на нейния представител.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0819-001265/04.05.2023г. на Началника на Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с 5 което на С. Н. С. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20 лева за допуснато нарушение на чл. 132, т.2, от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на С. Н. С., с ЕГН ********** сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6