Решение № 1817 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1817 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20251110212140 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказА.я (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Г. С. Г., срещу наказателно постановление № СО-Т-К-25-19-027/23.06.2025 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на основА.е чл. 36, ал. 2 вр. чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/ на жалбоподателя е наложено административно наказА.е „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 26, т. 1 от НРУИТДТСО.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на наказателното постановление. Поддържа се, че същото е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и в противоречие с материалния закон. Навеждат се възражения, че административнонаказващият орган не е установил по несъмнен и категоричен начин извършването на твърдяното нарушение, като не били събрА. достатъчно доказателства относно осъществяването на търговска дейност на открито. Оспорват се констатациите относно характера на заеманата площ, както и относно обстоятелството дали същата представлява 1 публична общинска собственост. Поддържа се, че наказателното постановление не съдържа достатъчна конкретизация на релевантните фактически обстоятелства, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Излагат се доводи и относно приложението на чл. 28 ЗАНН, като се твърди, че конкретният случай следва да бъде квалифициран като маловажен. По изложените съображения се прави искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседА.е жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител. Жалбата се поддържа писмено с нарочна молба, с искане за отмяна на НП. Моли се за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по списък.

Въззивната страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител. Иска се жалбата да бъде отхвърлена, а НП да остане в сила.

Съдът, като взе предвид и прецени събрА.те по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия наказателно-процесуален кодекс поотделно и в съвкупност, съобразно с вътрешното си убеждение, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 07.03.2025 г. около 11:20 часа в гр. *****, ж.к. „***** *“, в района на т.нар. „** ***“ служители на Столичен инспекторат към Столична община извършили проверка по спазване разпоредбите на Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община.

В хода на извършената проверка контролните органите установили, че жалбоподателят Г. С. Г. извършва търговия на открито чрез продажба на цветя, разположени върху сгъваема маса, заемайки приблизително 1 кв.м. площ – публична общинска собственост. При извършената проверка на жалбоподателя било поискано да представи разрешение за ползване на място за извършване на търговия на открито, издадено от кмета на съответния район, каквото същият не представил.

За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 25-19-027/07.03.2025 г., с който против жалбоподателя било повдигнато административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 26, т. 1 от НРУИТДТСО, а именно за това, че извършва търговия на открито върху терен – публична общинска собственост, без да представи при поискване разрешение за ползване на място, издадено от компетентния районен кмет. Актът бил съставен от компетентен служител 2 при Столичен инспекторат към Столична община в присъствието на свидетел и на жалбоподателя, който бил запознат със съдържанието му и го подписал, като в акта не били отразени възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу съставения акт.

Въз основа на така съставения АУАН административнонаказващият орган издал наказателно постановление № СО-Т-К-25-19-027/23.06.2025 г., с което приел, че жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 26, т. 1 от НРУИТДТСО, поради което на основА.е чл. 36, ал. 2 вр. чл. 35, ал. 3 от Наредбата му наложил административно наказА.е „глоба“ в размер на 300 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрА.те по делото гласни и писмени доказателства, а именно: показА.ята на разпитА.я в хода на съдебното следствие свидетел М. С., както и приложените по делото писмени доказателства – АУАН № 25-19027/07.03.2025 г., заповеди за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган, пълномощни, съдебни протоколи и останалите материали, съдържащи се в административнонаказателната преписка.

Съдът кредитира показанията на свидетеля М. С. като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото. От показанията на свидетеля се установяват обстоятелствата по извършената проверка, местонахождението на жалбоподателя, начинът на осъществяване на търговската дейност, както и липсата на представено разрешение за ползване на място за извършване на търговия на открито.

Съдът цени писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

3

В настоящото производство съдът дължи цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и правилност, както по отношение на спазването на процесуалните правила при издаването му, така и относно правилното приложение на материалния закон – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.

Съдът най-напред следва да прецени компетентността на органите, участвали в административнонаказателното производство.

Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 4 от НРУИТДТСО актове за установяване на административни нарушения по Наредбата се съставят от служители на Столичен инспекторат към Столична община. От приложените по делото заповеди и писмени доказателства се установява, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от материално и териториално компетентен орган.

Наказателното постановление също е издадено от компетентен административнонаказващ орган. Съгласно чл. 35, ал. 3 от НРУИТДТСО вр. чл. 22, ал. 5 ЗМСМА наказателните постановления за нарушения по Наредбата се издават от кмета на Столична община или от оправомощен от него заместник-кмет. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че заместник-кметът на Столична община е бил надлежно оправомощен да издава наказателни постановления от този вид.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При извършената служебна проверка не се констатираха нарушения, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство.

АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН – в присъствието на свидетел и на жалбоподателя, предявен му е за запознаване и му е връчен препис от същия. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и жалбоподателя.

Съдът намира, че АУАН съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42, ал. 1 ЗАНН, като в него са посочени нарушителят, времето и мястото на извършване на нарушението, описА. са фактическите обстоятелства по извършването му, както и нарушената правна норма.

4

Наказателното постановление също отговаря на изисквА.ята на чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В същото са описани нарушението, обстоятелствата по извършването му, както и правното основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Налице е пълно съответствие между фактическото описА.е на нарушението в АУАН и в наказателното постановление, поради което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Съдът намира, че словесното описание на нарушението и дадената му правна квалификация са достатъчно ясни, точни и непротиворечиви, за да позволят на жалбоподателя да разбере в какво административно нарушение е обвинен и да организира в пълен обем защитата си. Не се констатира противоречие между фактическото описание на деянието и приложената санкционна разпоредба.

Не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните, които да водят до огрА.чаване правото на защита на санкционираното лице и да обуславят отмяна на наказателното постановление на формално основА.е.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗАНН административно наказА.е се налага, когато по безспорен начин са установени нарушението, нарушителят и неговата вина. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установяват всички елементи от фактическия състав на нарушението както от обективна, така и от субективна страна.

Неоснователни са възраженията в жалбата относно недоказаност на нарушението.

Съгласно чл. 26, т. 1 от НРУИТДТСО при извършване на търговия на открито търговецът е длъжен да представи при поискване от контролните органи разрешение за ползване на място, издадено от кмета на съответния район.

От събрА.те по делото гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че на 07.03.2025 г. жалбоподателят е извършвал търговия на открито чрез продажба на цветя, разположени върху сгъваема маса, заемайки приблизително 1 кв.м. площ – публична общинска собственост, без при поискване да представи разрешение за ползване на място, издадено от компетентния районен кмет.

От показА.ята на

5 свидетеля М. С. се установяват по категоричен начин както обстоятелствата по извършената проверка, така и липсата на представено разрешение за ползване на място за извършване на търговия на открито.

Нарушението е осъществено чрез бездействие, доколкото жалбоподателят, въпреки задължението си да представи изискуемото разрешение при поискване от контролните органи, не е сторил това.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана в качеството му на физическо лице, доколкото по делото не са представени доказателства процесната дейност да е извършвана от името и за сметка на юридическо лице или едноличен търговец.

От субективна страна нарушението е извършено виновно, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че извършва търговия на открито без да притежава изискуемото разрешение за ползване на място, но въпреки това е осъществявал търговската дейност.

Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. Процесното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. Извършването на търговска дейност върху публична общинска собственост без съответното разрешение засяга установения ред за осъществяване на търговска дейност на територията на Столична община и препятства възможността за ефективен контрол от страна на общинската администрация. Обстоятелството, че заеманата площ е сравнително малка и предмет на продажба са били цветя, не е достатъчно само по себе си да обуслови извод за маловажност на случая. Така също неоспоримо е обстоятелството, че е извършвана търговия на открито чрез продажба на цветя, разположени върху сгъваема маса, заемайки приблизително 1 кв.м. площ именно на публична общинска собственост – в гр. *****, ж.к. „***** *“, в района на т.нар. „** *****“.

Правилно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и е наложил административно наказА.е „глоба“ на основание чл. 36, ал. 2 вр. чл. 35, ал. 3 от НРУИТДТСО.

Съдът намира, че наложеното административно наказА.е е правилно индивидуализирано и съответства на обществената опасност на нарушението, като същото е определено в размер близък до минимално предвидения в 6 санкционната разпоредба и е съобразено с целите на административното наказА.е по чл. 12 ЗАНН.