Решение № 121 от 19.04.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Перник, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

РОСИЦА В. ИВАНОВАСТОЙЧЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500070 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 916/03.10.2023 г., постановено по гражданско дело № 1458/2023 г. по описа на Районен съд – Перник на основание чл. 27 от ЗЗД е унищожен, поради измама, сключеният на *** между С. А. Н., ЕГН ********** от *** и А. В. А., ЕГН ********** от *** предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с площ от 1000 кв. м., находящ се в местността „***“, общ. ***, при съседи И.М. П. с цена в 9000 лв. и А. В. А. е осъден да заплати на С. А. Н. сумата от 9000 лв., представляваща заплатена цена по унищожения предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2023 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за заплащане на сумата от 6120.00 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 9000 лв., считано от *** до датата на подаване на исковата молба.

Със същото решение са разпределени направените от страните разноски, съразмерно с уважените, респективно отхвърлените претенции.

Недоволен от решението, в частта му, с която исковете са уважени, е останал ответникът в първонистанционното производство – А. В. А. и е подал въззивна жалба, с 1 оплакване за неправилност поради допуснато нарушение на процесуалните правила за оценка и обсъждане на доказателствата и поради необоснованост на фактическите изводи.

Поддържа също, поради неправилно е отхвърлено възражението му за погасяване по давност на исковата претенция за връщане на сумата, дадена по предварителния договор.

Искането към въззивния съд е да отмени решението на Районен съд – Перник в обжалваната част и да реши спора по същество като отхвърли изцяло предявените искове.

Недоволен от решението, в частта му, с която е отхвърлена акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от 9000 лв., в размер на 6120.00 лв. за периода от *** до 30.03.2023 г., е останал ищецът в първоинстанционното производство - С.

А. Н. и е подал въззивна жалба срещу него. Наведени са доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Посочено е, че приложимата правна норма относно началото на забавата за връщане на процесната сума е чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, а не както е приел съдът – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Аргументирал е оплакването си с твърдение, че основанието за уважаване на главния иск е деликт, установен с влязла в сила присъда, поради което забавата възниква от извършването му.

Искането към въззивния съд е да отмени решението в обжалваната му част, като реши спора по същество и уважи изцяло акцесорния иск за присъждане на законната лихва, така както е предявен и присъди всички направени разноски в двете производства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответниците по въззивните жалби не са подали писмени отговори.

В съдебно заседание въззивника С. А. Н., чрез пълномощниците си адв. Б. и адв. Т. поддържа подадената от него въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на насрещната страна. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Перник, в обжалваната от него част и да уважи акцесорния иск, така както е предявен. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивника А. В. А., редовно призован не се е явил и не е изпратил представител.

Окръжен съд – Перник, като взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в изискуемата форма и и е подписано, поради което е валидно. Съдът се е произнесъл при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или за нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

Обжалваното решение е правилно.

Оплакванията на въззивника А. за необоснованост за фактическите изводи на районния съд са общи и не съдържат конкретни аргументи, по които въззивният състав да дължи отговор. Наред с това са и неоснователни, тъй като в мотивите на обжалвания 2 съдебен акт подробно са обсъдени всички събрани доказателства и са посочени фактите, които са приети за установени въз основа на тях. Твърденията на въззивника, че действителната фактическа обстановка е различна от приетата, не се подкрепят от ангажираните по делото доказателства.

Пред районният съд е представен процесния предварителен договор за покупкопродажба, сключен на *** между страните по делото, с който А. В. А., в качеството си на наследник на своята майка К.М. В. се е задължил в срок до 31.12.2016 г. да продаде на С. А.

Н., като двамата сключат договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт, с който да му прехвърли собствеността върху недвижим имот с площ от 1000 дка, в местността „***“, общ. *** за сумата от 9000 лв.

В договора е отразено, че уговорената цена от 9000 лв. е заплатена авансово от продавача, като това отразяване служи за разписка, удостоверяваща плащането.

Приложено е цялото НОХД № 239/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, приключило с влязла в сила присъда № 260056/03.12.2021 г., с която А. В. А. е признат за виновен в това, че на ***, в гр. Перник, като е сключил и подписал предварителен договор за покупко-продажба на наследствен недвижими имот, представляващ изключителна собственост на майка му К.М. П., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у С. А.

Н. заблуждение, че ще му продаде наследствения недвижим имот, представящ собственост на майка му, находящ се в местността „***“, общ. *** с площ от 1000 кв. м., със съседи И.М.

П. и с това му причинил имотна вреда в размер на 9000 лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

От приложения препис – извлечение от акт за смърт № *** на общ. *** се установява, че К.М. В. е починала след сключването на предварителния договор - на *** и следователно към нейният син С. Н. не е имал качеството наследник към ***

Районният съд е приел съдебно-счетоводна експертиза, от която е се установява, че размерът на законната лихва върху сумата от 9000 лв. за периода от *** до 31.03.2023 г. е 6901.96 лв.

С оглед наведените във въззивните жалби оплаквания, предмет на спор пред настоящата инстанция са наличието на фактическият състав на чл. 29, ал. 1, във вр. с чл. 27 от ЗЗД за унищожаване на сключения между страните на *** предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и на условието, предвиденото в чл. 34 от ЗЗД за връщане на исковата сума от 9000 лв. Спорен е въпросът за датата, на която е настъпила изискуемостта на вземането по главната осъдителна искова претенция, както за изтичане на срока по чл. 110 от ЗЗД погасяването ѝ по давност.

В чл. 29 от ЗЗД измамата е предвидена като основание за унищожаване на договор.

Според чл. 27, ал. 1 от ЗЗД това основание е налице, когато едната страна е била подведена от другата да сключи договора чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Неверните представи трябва да са формирани относно съществен елемент на договора.

В настоящия случай измамливото поведение се изразява във въвеждане в заблуждение 3 на бъдещия купувач относно собствеността на недвижимия имот, предмет на предварителния договор. Извършването му е установено с влязла в сила присъда № 260056/03.12.2021 г. по НОХД № 239/2021 г. по описа на ПРС, която на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието относно извършването и противоправността му, както и относно виновността на дееца.

Задължителната сила на присъдата се простира по отношение на фактите, включени в престъпния състав. В настоящия случай обстоятелствата, на които се основава искът по чл.

27, във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗЗД са идентични с тези, за които ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Затова измамливото поведение, представляващо основание на иска е установено по задължителен за съда начин съгласно чл. 300 от ГПК. Гражданско-правната последица от него е предвидена в чл. 27 от ЗЗД и е унищожаемост на сключения договор. С оглед изложеното, предявеният конститутивен иск по чл. 27, във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗЗД е основателен и правилно е уважен от районния съд.

Съгласно чл. 34 от ЗЗД когато договорът е унищожен всяка от страните по него трябва да върне на другата страна, това което е получила от нея. В процесния предварителен договор е удостоверено с подписите на двете страни, които не са оспорени, че купувачът е заплатил на продавача в брой авансово продажната цена от 9000 лв. С влязлата в сила присъда е установено причиняването на вреда на ищеца по иска, с идентичен произход и в същия размер. Вредата е съставомерен елемент на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, поради което установяването с присъдата има обвързваща сила за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК. Предвид изложеното, неподкрепено от доказателствата се явява твърдението на въззивника А., че не е получавал спорната сума. При условията на пълно и главно доказване плащането е безспорно установено по делото, както с представения и неоспорен предварителен договор, така и с влязлата в сила присъда. Затова е налице предпоставката на чл. 34 от ЗЗД за връщането на даденото на страната, от която е получено.

Следователно основателен е осъдителният иск за заплащане на сумата от 9000 лв., както е приел и районният съд.

От значение както за основателността на претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава от датата на плащането до предявяване на иска, така и за основателността на възражението за погасяване по давност на задължението за връщане на даденото по унищожаемия договор, е денят, от който това задължение е станало изискуемо.

За изясняване на този спорен въпрос е фактическото основание на главната искова претенция.

В случая сумата от 9000 лв. се претендира като дадена по договор, който страда от порок по чл. 27 от ЗЗД и е унищожен. Основанието за унищожаването му е деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД – противоправно и виновно поведение на насрещната страна по него, което в случая представлява и престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Сумата от 9000 лв., обаче не се претендира като обезщетение за вреда, причинена с деликта, а като дадена по договор, който страда от порок, водещ до унищожаемостта му. Фактическите основания на конститутивния иск по чл. 27 от ЗЗД и на осъдителния по чл. 34 от ЗЗД са различни.

4

Първият се основава на противоправното виновно поведение на насрещната страна по сделката, осъществяващо и състава на измама по чл. 209, ал. 1 от НК, а вторият - на упражненото и уважено постестативно право на изправната страна по договора да го унищожи, като по този начин предизвика едностранна промяна – прекратяване на възникналото въз основа на него правоотношение.

Унищожаемите договори пораждат действие между страните и порокът им може да бъде саниран по реда на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Затова даденото в тяхно изпълнение има валидно правно основание. Последното отпада, в случай на уважен иск по чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 27 от ЗЗД, а връщане на даденото по него може да се търси от този момент.