Решение № 6534 от 11.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6534 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110106608 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т**** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответницата Р. П. А. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****, като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат найстарите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което ответницата не е сторила, поради което претендира от нея сумите, както следва: 1 751,38 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2021 г.; 360,62 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 27.09.2023 г.; 34,78 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2021 г.; 8,27 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 27.09.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.10.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 55536/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.10.2023 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. П. А., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Р. Р., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че не се явява пасивно легитимирана да отговаря по тях, 1 тъй като по силата на решение от 08.02.2010 г. по гр. дело № 11268/2009 г. правото на ползване върху имота е предоставено в нейна полза до навършване на пълнолетие на родените от брака с Б. Ал. деца – Б. Ал. и К. Ал., което е станало съответно през 2013 г. и през 2018 г., поради което понастоящем тя не упражнява такова. Сочи, че не може да се направи извод да е била реалният ползвател на имота в рамките на исковия период, респ. да е използвала топлоснабдителни услуги в него, като не изключва възможността той да е ползван от другия съсобственик Б. Ал., който следва да отговаря за задълженията във връзка с него на самостоятелно основание, тъй като подаденото от него заявление за закриване на партида няма за последица прекратяване на облигационното правоотношение с топлофикационното дружество. Оспорва да е имала качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ, тъй като не е доказано действително присъединяване към топлофикационната мрежа. Оспорва да има изградена абонатна станция в сградата, която да е въведена в експлоатация. Оспорва да е направено заснемане на отоплителната инсталация в имота, както и заснемане на щрангове и отоплителни тела. Оспорва да е доказано откриването на партида на нейно име, на която да съответства цитираният в исковата молба аб. № ****. Оспорва наличието на валидно сключен договор между ищеца и фирмата за дялово разпределение. Оспорва действието на договора между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение, тъй като е сключен за срок от 2 години, който няма данни да е бил продължен, като липсват данни ищецът да е уведомил клиентите относно необходимостта да изберат ново лице. Оспорва извършването на услугата дялово разпределение, както и основанието за заплащане на цената за нея в полза на ищеца.

Оспорва публикуването на общите условия на ищеца в един централен и един местен всекидневник поради липсата на представени доказателства в тази насока, респ. същите да са влезли в сила по смисъла на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, тъй като не се е съгласила с тях и не ги е приела. Счита, че уредбата на чл. 147а ЗЗП се явява специална и не следва да бъде дерогирана от общата разпоредба на чл. 150 ЗЕ. Сочи, че е налице принудителна продажба по смисъла на чл. 62 от ЗЗП. Навежда довод за изтекла погасителна давност на всички вземания, включени в исковия период м.05.2020 г. м.10.2021 г. Оспорва да се дължат и лихви върху тях, както и да е била поканена да ги заплати. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца документи. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – **** изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършвана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.

2 клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото, съдът приема за установено, че в рамките на исковия период ответницата Р. П. А. се легитимира като носител на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот, респ. тя следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на участието си в съсобствеността. За да достигне до този извод съдът съобрази найвече данните, удостоверени в представеното решение от 08.02.2010 г. по гр. дело № 11268/2009 г. по описа на СРС, 84 състав, с което бракът между *** и Р. П. Ал. (сега А.), сключен на 24.09.1994 г., е бил прекратен, като в съсобственост помежду им при равни дялове – по 1/2 е останал придобитият от тях по време на брака им недвижим имот, находящ се в *****, ведно със зимнично помещение № 17 и 0,530 кв. м. от общите части на сградата.

Видно от отбелязването върху него, съдебното решение е влязло в сила на 08.02.2010 г., поради което може да се направи извод, че считано от тази дата съществувалата между съпрузите съвместна бездялова съсобственост се е трансформирала в обикновена дялова такава, като при липсата на данни по делото за осъществяване на последващи прехвърлителни сделки и/или осъществяването на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, следва да се приеме, че това е било така включително и в рамките на исковия период, т. е. всеки един от тях е бил носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху имота. В случая, този извод не се разколебава с оглед изрично предвиденото в бракоразводното решение, че семейното жилище се предоставя за безвъзмездно ползване на ответницата до навършване на пълнолетие на децата, тъй като очевидно е, че това е станало преди началото на исковия период съответно 12.08.2013 г. (по отношение на Б. Б. Ал.) и 21.04.2018 г. (по отношение на К. Б. Ал.), поради което следва да се приеме, че това условие е преустановило действието си. Установява се обаче, че впоследствие с договор за покупко-продажба от 28.10.2021 г., обективиран в нотариален акт № 107, том VI, нот. дело № 882/2021 г., бившите съпрузи Р. П. А. и *** са продали всеки от тях собствената си 1/2 идеална част от правото на собственост върху апартамента на трето за спора лице – Св. Е. Т.. Ето защо, съобразявайки действието на посочената прехвърлителна сделка, съдът прави извод, че в периода от 01.05.2020 г. до 27.10.2021 г. (денят, предхождащ датата на осъществяване на покупко-продажбата от 28.10.2021 г.) ответницата Р. П. А. се е легитимирала като собственик на 1/2 идеална част от процесния апартамент № 71, а това означава, че тя е имала и качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия битови нужди, поради което се явява задължено лице за заплащане на продажната цена за доставената и потребена топлинна за него енергия през посочения период съобразно обема на участието си в съсобствеността. Ирелевантно в случая е обстоятелството дали апартаментът е бил обитаван от нея или не, тъй като действащата нормативна уредба свързва качеството потребител на топлинна енергия единствено с наличието на вещно право на собственост или ограничено вещно право на ползване, като първото измежду двете е установено по делото, още повече, че според служебно изготвената справка (л. 12 от заповедното дело) регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответницата съвпадат с адреса на процесния имот, което по-скоро е индиция, че именно тя го е обитавала в рамките на исковия период. Нещо повече, конклудентно признание в този смисъл ответницата А. е направила и подавайки заявление от 05.09.2014 г. (л. 26 от делото), с което уведомява ищеца 3 относно начина на заплащане на топлинната енергия, доставяна до топлоснабден имот, находящ се в ****, без да е оспорила авторството на положения от нейно име подпис върху документа (л. 26 от делото), с което тя е потвърдила облигационната си обвързаност с ищеца по договора за продажба на топлинна енергия, в качеството си на собственик на 1/2 идеална част от него. Не до такъв извод съдът достига обаче, по отношение на останалата част от исковия период - от 28.10.2021 г. до 31.10.2021 г., тъй като за тази част носител на правото на собственост върху процесния апартамент вече е било едно трето за спора лице, поради което за него претенцията на ищеца срещу ответницата Р. А. се явява неоснователна и следва да се отхвърли само на това основание, тъй като тя не се явява материалноправно легитимирана да отговаря за нея.