Решение № 1209 от 24.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1209 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Албена Ботева

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело № 20261100500566 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 125429/27.11.2025 г. на длъжника М. А. Т. против Разпореждане с изх. № 204521/12.11.2025 г. и Разпореждане с изх. № 211509/21.11.2025 г. по изп.дело № 20228600401774, с които ЧСИ, с рег. № 860 от КЧСИ, е отказал да вдигне запора върху пенсията на длъжника М. А. Т..

Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че наложеният запор представлява неправомерно действие на съдебния изпълнител, тъй като се състои в насочване на изпълнението върху имущество, което е несеквестируемо. Излага съображения, че по запорираната сметка получава единствено и само личната си пенсия за инвалидност в размер на 725.08 лева, както и че по банковата сметка не постъпват други плащания. С оглед на това, че пенсията е под минималната работна заплата, определена с ПМС № 359/23.10.2024 г. в размер на 1 077 лева, то насочването на изпълнението върху същата се явява изцяло незаконосъобразно. Жалбоподателят сочи, че поради влошеното си здравословно състояние съществува възможност да не е в състояние да изтегли сумите по запорираната банкова сметка за поведе от един месец, което би им придало характер на спестявания, същите ще бъдат запорирани от ЧСИ, което би лишило жалбоподателя от средства за лечение и медикаменти. Моли, обжалваните разпореждания да бъдат отменени и да бъде вдигнат запора върху банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД

1

Взискателят „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не изразява становище по жалбата.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител сочи, че жалбата е допустима, но е неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателите доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

От представените от съдебния изпълнител материали по изпълнително дело № 20228600401774 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 от КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че жалбоподателят има качеството на длъжник в образуваното по молба от 21.11.2022 г. на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД изпълнително производство за принудително събиране на присъдените в полза на дружеството парични вземания – по изпълнителен лист от 27.09.2021 г. по гр.д. № 7084/2020 г. на СРС.

По делото са извършени справки в БНБ, НАП и ГРАО, както и до мобилните оператори.

На 23.11.2022 г. е изпратено запорно съобщение до ТП на НОИ – СОФИЯ – град и до „Централна кооперативна банка“ АД. Изпратени са съобщения до длъжника, които са получени лично – на 30.11.2022 г.

На 01.12.2022 г., по делото е постъпило Удостоверение по чл. 191 от ДОПК на НАП - за непогасени публични задължения в размер на 2714.82 лева, които са присъединени за събиране по изпълнителното дело.

На 14.12.2022 г. са изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК“ АД и до „УниКредит Булбанк“ АД. На 23.12.2022 г. и на 05.01.2023 г. по делото са постъпили съответно писмо от „УниКредит Булбанк“ АД и писмо от „Банка ДСК“ АД, че по банковите сметки, открити на името на длъжника има наложен запор до изп.дело на Сия Халаджова.

На 05.01.2023 г. по делото е постъпило писмо и от „Централна кооперативна банка“ АД – че по банковата сметка, открита на името на длъжника, последният получава пенсия, с наредител НОИ, с размер под минималната работна заплата.

На 14.11.2025 г. и на 21.11.2025 г., М. А. Т. е депозирала молби, с които е направила искане за бъде вдигнат наложения запор в „Банка ДСК“ АД, поради това, че по сметката постъпва единствено инвалидната й пенсия, изплащана от НОИ.

С обжалваните в настоящото производство Разпореждане с изх. № 204521/12.11.2025 г. и Разпореждане с изх. № 211509/21.11.2025 г., ЧСИ е по изп.дело № 20228600401774, с които ЧСИ, с рег. № 860 от КЧСИ, е отказал да вдигне запора върху пенсията на длъжника М. А. Т..

Жалбата, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно 2 разпоредбата на чл. чл. 435, ал. 1, т. 2 ГПК, предвиждаща, че длъжникът може да обжалва насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Следователно, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Осъществявайки проверка за спазването на императивните правила, регламентиращи законосъобразното протичане на изпълнителното производство във връзка с обжалвания отказ на ЧСИ да вдигне запора, съдът не констатира допускането на нарушение на същите от съдебния изпълнител. Отказът на съдебният изпълнител, да извърши исканото действие, е правилен, а жалбата на длъжника срещу него, следва да се остави без уважение.

Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява правото на принудително изпълнение, разрешава то да бъде упражнено, овластява и задължава изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на притезанието.

В настоящия случай, представеният изпълнителен лист удостоверява вземанията на взискателя, поради което и ЧСИ е бил длъжен да пристъпи към принудителното им събиране (доколкото не се твърди и не се установява доброволно такова).

Съгласно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори, които имат право да се удовлетворят за вземанията си от него.

Имуществото на длъжника се състои от вещи и от вземания. Според терминологията на ГПК всички имуществени обекти, които не са вещи (движими или недвижими) са вземания: паричните вземания, в т. ч. възнаграждението за труд и пенсия (частично несеквестируеми) и другите вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение (вземания за издръжка, социални плащания и др.); вземанията за предаване на вещи; наличните и безналичните ценни книжа; както и дяловете от търговски дружества.

Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част.

Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника.

В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

3

Съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК, всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т. е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част.

В цитираното ТР е посочено още, че несеквестируемият минимум е определен абсолютно в чл. 446 ГПК

Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК , изпълнението не може да бъде насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са до размера наминималната работна заплата, тъй като представляват несеквестируем доход. Съгласно ал. 2, месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Според разпоредбата на чл. 446а, ал. 1 ГПК, несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.

Когато лицето задържа несеквестируеми суми в банковата си сметка и не ги изразходва в рамките на един месец, се приема, че то няма нужда от тях, за да оцелява и преживява нормално през съответния период, което има за последиц отпадане на законатата защита. Тези суми придобиват характер на спестявания, конто лицето може да си позволи да не изразходва за ежедневните си нужди, като по този начин те стават годен обект, върху който да се насочи принузително изпълнение.

В настоящия случай, ЧСИ изрично е уведомил Банка ДСК АД, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на несеквестируемата част от доходите по чл. 446 ГПК, както и че „Запорното съобщение не поражда действие спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата“. Поради това, нямало е и няма пречка длъжникът да се разпорежда с пенсията си, както е и правел – видно от представената справка. Длъжникът не твърди, че преценката на Банката е била неправилна, респ. че е била удържана несеквестируема част от дохода.

Поради изложеното, обжалваните разпореждания са правилни, а подадената срещу тях жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Доводите и възраженията на длъжника са неоснователни. Представените медицински документи установяват влошеното здравословно състояние на жалбоподателката. Поради това, неоснователни са доказателствените искания за допускане на експертиза и за разпит на свидетел. Въпросът е в това, обаче, че влошеното здравословно състояние не е предвидено като основание за вдигане на запора. Не е предвидено като основание за вдигане на запора и фактическото затруднението на жалбоподателката да изтегли пенсията си.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира подадената жалба за 4 неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 125429/27.11.2025 г. на длъжника М. А. Т. против Разпореждане с изх. № 204521/12.11.2025 г. и Разпореждане с изх. № 211509/21.11.2025 г. по изп.дело № 20228600401774, с които ЧСИ, с рег. № 860 от КЧСИ, е отказал да вдигне запора върху пенсията на длъжника М. А. Т..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5