Решение № 1858 от 15.12.2025, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1858

Враца, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - IV състав, в съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВА БОРИСОВА

При секретар ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БОРИСОВА административно дело № 20257080700498 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на К.П.В., ЕГН ********** адрес: ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-1602518/05.11.2025 г. на младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Враца, постановена на основание чл. 171, т. 1, б. „е“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач , който не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ”гражданска отговорност” на автомобилистите, до предоставяне на сключена валидна застраховка.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е немотивирана – органът не е посочил конкретни факти, доказващи, че жалбоподателят е управлявал МПС без валидна застраховка, издадена е при неизяснена фактическа обстановка – не е извършена проверка в информационните системи на Гаранционния фонд.

Неправилно приложение на чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП, тъй като от справката за регистрацията на МПС се установява служебно прекратяване, последвано от възстановяване на регистрацията, без доказателства жалбоподателят или собственикът да са били уведомени по реда на закона. Счита, че мярката е непропорционална. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

Ответникът, в писмото до съда, с което е изпратил административната преписка моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено наложеното наказание. Административният орган не изпраща представител и не изразява становище в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна.

На 05.11.2025 г. срещу жалбоподателя К.П.В. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3941316 от младши автоконтрольор ** при сектор „Пътна полиция“ – Враца. В акта е отразено, че жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег. № *******, собственост на ***, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

В акта не са описани факти относно начина, по който е извършена проверката за наличие на застраховка. Не е отбелязано чрез коя информационна система е извършена проверката, какъв резултат е отчела тя, нито е приложена разпечатка или друг документ, удостоверяващ застрахователния статус на автомобила към момента на проверката.

Въз основа единствено на данните, съдържащи се в АУАН, на същата дата – 05.11.2025 г., е издадена Заповед № GРАМ-1602518, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя. В заповедта липсват фактически мотиви, сочещи кои конкретни обстоятелства са установени от органа и въз основа на какви проверки е направен извод за липса на застраховка.

По делото е приложена справка за историята на регистрацията на МПС, от която се установява, че на 06.10.2025 г. регистрацията на автомобила е била служебно прекратена по чл. 143, ал. 10 ЗДвП поради постъпило уведомление за липса на застраховка, а на 10.10.2025 г. регистрацията е служебно възстановена, тъй като в информационната система е постъпило последващо уведомление от застраховател. В справката не се съдържат данни собственикът на автомобила да е бил уведомяван за служебното прекратяване, нито че регистрацията е била прекратена към момента на проверката от 05.11.2025 г.

Административният орган не представи доказателства за извършена справка в Гаранционния фонд към момента на проверката, както и не приложи документ, удостоверяващ реалното отсъствие на застраховка към 05.11.2025 г. Липсват и електронни протоколи, разпечатки или други официални документи, от които да се направи извод, че е установена липса на застраховка.

В съдебно заседание е разпитана свидетелката *** автомобила. Тя заяви, че не е била уведомявана за служебното прекратяване на регистрацията и че не е получавала уведомления от МВР. Показанията ѝ не бяха опровергани от административния орган и са в съответствие с приложената справка за регистрационната история, в която липсва отбелязване за връчено уведомление.

След анализ на събраните доказателства съдът установи, че към датата на проверката регистрацията на автомобила е била активна, съгласно отбелязаното служебно възстановяване от 10.10.2025 г., и че административният орган не е установил по надлежен начин дали автомобилът е бил без застраховка, както и не е доказал да е извършил проверка в Гаранционния фонд или друга база данни към момента на съставяне на АУАН.

С оглед на горното съдът приема, че фактическата обстановка не е била изяснена от административния орган, а твърдението за липса на застраховка почива единствено на констатации в АУАН, неподкрепени с доказателства.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП, съгласно който се налага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява моторно превозно средство без сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За да бъде законна, заповедта трябва да отговаря на следните кумулативни изисквания: 1. Да е налице материалноправната предпоставка – управление на МПС без валидна застраховка; 2. Да бъдат събрани доказателства, които да установяват това обстоятелство; 3. Заповедта да бъде мотивирана, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК; 4. Да е спазена процедурата по установяване на фактическата обстановка; 5. Мярката да е съразмерна, съгласно чл. 6 АПК.

В конкретния случай нито едно от тези изисквания не е изпълнено. Липса на доказано нарушение – не е установено управление без застраховка. От доказателствата по делото не се установява административният орган да е извършил проверка за наличие на застраховка към момента на проверката. По преписката не е приложена нито справка от Гаранционния фонд, нито електронна разпечатка, нито друг документ, удостоверяващ отсъствие на валидна застраховка. АУАН съдържа само лаконично твърдение, което няма доказателствена сила относно фактите, а единствено стартира административнонаказателното производство. Съгласно трайна практика на ВАС (напр. Решения № 3843/2022 г., № 8994/2020 г., № 9680/2017 г.) АУАН не може сам по себе си да служи като доказателство за наличие на нарушение, когато липсват подкрепящи документи. Следователно материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП не е доказана.

Наред с това оспорената заповед не съдържа фактически мотиви – в нея няма посочване на конкретна проверка, използвана информационна система, установен резултат, писмени доказателства. Оспорената заповед съдържа само правна квалификация и общо твърдение за нарушение липсват фактически мотиви. Това е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и представлява съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на акта.

Неправилно е приложен чл. 143, ал. 10 ЗДвП относно служебното прекратяване на регистрацията, тъй като от справката се установява, че на 06.10.2025 г. има служебно прекратяване, а в последствие на 10.10.2025 г. е отбелязано служебно възстановяване. В преписката няма доказателства собственикът да е бил уведомяван за прекратяването. Според постоянната практика на ВАС (напр. Решение № 13439/2018 г., № 3994/2021 г.) при липса на надлежно уведомяване не може да се вмени вина на водача за управление на МПС с прекратена регистрация, нито да се прилага ПАМ.

Мярката „временно отнемане на СУМПС“ е тежка намеса в правната сфера на водача, засягаща правото на свободно придвижване. Тя може да се прилага само при ясно установено противоправно поведение. Доколкото по делото не е доказана липса на застраховка, регистрацията е била активна, няма уведомяване на собственика, няма доказателства за проверка налагането на мярката представлява несъразмерна намеса и нарушава чл. 6 от АПК.

Всички тези нарушения водят до извод, че оспорената заповед е издадена при липса на установени фактически основания, при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № GРАМ-1602518/05.11.2025 г., издадена от младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ – Враца, с която на К.П.В. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал. 5 от ЗДвП.

На основание чл. 138 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия: