Решение № 5584 от 30.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5584 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110208594 по описа за 2023 година при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 8594 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „ПМ“ ЕООД, ЕИК 203779555 представлявано от АТП срещу Наказателно постановление № 699000F692610/07.04.2023 г., издадено от СЕС - Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на жалбоподателят „ПМ“ ЕООД на основание чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадено от МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Недоволно от така издаденото наказателно постановление е санкционираното лице „ПМ“ ЕООД, което в подадената жалба от управителя на същото АТП релевира доводи за отмяна му. На първо 1 място в тази насока се посочва, че неправилно е приложен закона като е посочена разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която е неприложима в конкретния случай. Сочи се още, че са налице предпоставките за прилагане института на чл. 28 от ЗАНН, а АНО не го е приложил.

Навежда доводи, че овластения административен орган не е разгледал и взел под внимание депозираното възражение по чл. 44 от ЗАНН.

С оглед на изложеното и се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, необосновано и съставено в нарушение на материалните закони.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество дружеството жалбоподател „ПМ“ ЕООД, редовно призован, не се представлява. Депозирана е молба с характера на писмени бележки, в които отново се релевират съждения в подкрепа на заявената с жалбата теза и молба обжалваното НП да бъде отменено изцяло или алтернативно да измени наказателното постановление и да бъде определена имуществена санкция в минимален размер.

Въззиваемата страна - Началник на отдел „Оперативни дейности“ ЦУ НАП, редовно призована, се представлява от юрк. КН с пълномощно по делото. Същият пледира, че видно от събраните по делото доказателства, нарушението е доказано по безспорен начин, както и че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни лица, съдържат всички необходими реквизити и ясно е описано извършеното нарушение.

С оглед на изложеното и юрк. КН пледира съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, алтернативно, ако счете жалбата за основателна, да измени санкцията в по - леката, а именно по чл. 182, ал. 2 във вр. с ал.

1 от ЗДДС, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Дружеството жалбоподател „ПМ“ ЕООД, ЕИК 203779555, със седалище и адрес на управление: гр. София, *****“ №2511Е, бизнес сграда „Ринг тауър“, бх. „А“, ет. 1, представлявано от АТП стопанисва търговски обект - фитнес „РС“ находящ се в гр. София, ул. *******“ № 60.

На 13.12.2022 г. в 11.17 ч. свид. К. Д. И. - инспектор по приходите при Централно управление на НАП, заедно с колегата си 2

РД, посетили посочения търговски обект - фитнес „РС“ находящ се в гр. София, ул. *******“ № 60. На място преди легитимация, извършили контролна покупка, на стойност 100 лв., за която бил издаден фискален бон. След което контролните органи са се легитимирали и извършили проверка на касовата наличност. В обекта било монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел „Datecs DP-150”, с ИН на ФУ: DT839352, ИН на ФП 02839352, рег. № на ФУ в НАП 4446081 дата на рег. в НАП 20.10.2020 г., като фискалното устройството разполагало с операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.

След разпечатване на дневен финансов „Х“ отчет с номер от фискалната памет /ФП/ 0027762/13.12.2022 г. свид. И. и РД се установило, че сумата по касова наличност, с която следва да разполага търговеца е в размер на 272,50 лв. От представител на търговеца било извършено преброяване на касовата наличност и бил съставен отчет и опис на паричните средства, видно от който, към момента на проверката, фактическата касова наличност в обекта била в размер на 422,50 лв., т.е. налице била положителна разлика в размер на 150,00 лв.

Въз основа на проверката бил издаден протокол за извърена проверка в обект сер. АА № 0130161/13.12.2022 г.

С оглед на тези обстоятелства и като било прието, че от страна на „ПМ“ ЕООД е извършено нарушение на данъчното законодателство, на 18.01.2023г., свидетелят К. И., в присъствието на свидетелите по чл. 40, ал.3 от ЗАНН- ******** също от НАП, съставила против „ПМ“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F692610/18.01.2023 г., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, приемайки за установено, че търговецът не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност на ФУ, чрез операция „служебно въведени“ или „служебни изведени“ суми.

Актът бил връчен на надлежно упълномощен представител на търговеца на 18.01.2023г. Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и оспореното Наказателно постановление № 699000F692610/07.04.2023 г., с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на „ПМ“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

По доказателствата:

3

Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел К. И., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - констативен протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0130161, както и приложените към него финансови отчети и други.

Съдът кредитира показанията на свид. К. И., които са логични и последователни, а от тях се изясняват обстоятелства по извършената спрямо дружеството проверка, наличието на работещо фискално устройство, както и установена разлика в касовата наличност.

Констатираните обстоятелства от извършената проверка, дата, място, установени факти се потвърждават и от изготвения на място протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0130161/13.12.2022 г.

На следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че в обекта са предлагани услуги свързани с физическа култура и спорт. Като безспорно е доказано, че в момента на проверката, при извършена контролна покупка е издаден касов бон, което се извежда от приложения по делото протокол и копие на сторно връщане/рекламации от 13.12.2022- 11.17 часа.

Остава недоказано, в резултат, на какви конкретни действия/бездействия е допусната разликата между наличната сума и отчетената такава във ФУ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.

В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност - Заповед № ЗЦУ- 1149/25.08.2020 г. На следващо място съдът намира, че при издаването на АУАН и НП са спазени 4 императивните процесуални разпоредби, съдържат установените в закона реквизити, съгласно чл. 40, 42, 43, както и чл. 47 и чл. 52 от ЗАНН. Спазена е процедурата по тяхното връчване, с което са гарантирани правата на жалбоподателя, издадени са в сроковете по чл.

34 от ЗАНН.

Въпреки гореизложеното, обаче съдът намира, че е налице съществено несъответствие между словесното описание на нарушението, както и неговата цифрова /правна/ квалификация, а от там и основанието за налагане спрямо дружеството на наложената му имуществена санкция, както и липса на безспорно установено, от страна на дружеството административно нарушение.

Отговорността на дружеството жалбоподател „ПМ“ ЕООД е ангажирана за извършено нарушение на чл. чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадено от МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като нормата на чл. 33, ал. 1 от наредбата поставя в задължение на търговските обекти, извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във или извън касата/ на ФУ да бъде регистрираната в ФУ чрез операция „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, ясно гласи, че същата се прилага извън случаите на продажби. За да е налице извършеното нарушението, на първо място е следвано наказващият орган да установи от къде е произлязло задължението на дружеството, а единствено констатирането на разлика между междинния отчет и касовата наличност, не може да е основание да се приеме, че дружеството е имало задължение да използва съответните операции и не е осъществило същите.

От друга страна без излагането на мотиви, наказващият орган прилага санкционната норма на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, която предвижда, че извън случаите по ал. 1 /касаещи лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС/ на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, където за юридическите лица и еднолични търговци е предвидена имуществена санкция от 500 до 2000 лева.

5

Наказващият орган в процесния акт изрично е приел, че дружеството „не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност“. Същевременно е приел, че разликата в касовата наличност е довела до неотразяване на приходи като е постановил наложената имуществена санкция на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС. Видно е от приложение по делото протокол за извършена проверка в обект сер. АА, №

0130161/13.12.2022 г., че в хода на направената проверка е извършена контролна покупка в обекта, при която е издаден фискален бон, като същия факт не е посочен изрично в процесното НП. Констатира се липса на елемент от обективната страна на нарушението, който да обуславя налагането на имуществена санкции, в значително по - голям размер, тъй като не е доказано, че установената на място разлика между касовата наличност и междинния отчет е довела до неотразяване на приходи.

Щом наказващият орган, приема, че разликата не е в резултат на продажби, които не са надлежно отчетени, то е бил длъжен да докаже, от къде достига до извода, че същите водят до прилагането на потежко наказуемата санкционна разпоредба. В случая не е доказано по несъмнен начин, че процесната сума в размер на 150,00 лв. е довела до неотразяване на приходи. Не следва наказващият орган да презумира, че при положителна разлика в касовата наличност са налице действия, които са довели до неотразяване на приходи и ощетяване на фиска. Поради това и съдът споделя доводите в жалбата в тази насока.