Разпореждане № 2383 от 23.05.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2383 гр. Кюстендил, 23.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Частно гражданско дело № 20251520101321 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „П*** К*** Б***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С***, представлявано от управителите си С*** Н***в, Н*** Л*** и Я*** Ч***, подадено от пълномощника юрисконсулт И*** Т***, против длъжника И. Е. И., ЕГН: **********, с посочен в заявлението адрес: гр. К***, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: *** лв. –главница по Договор за потребителски кредит № 40026197664/11.06.2024 г.; *** лв. – непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.08.2024г. – 01.01.2025г.; *** лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо до 01.01.2025г.; *** лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; *** лв.

– неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, начислена на 06.11.2024г.; *** лв. – лихва за забава от 02.07.2024г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 01.01.2025г.; *** лв. - законна лихва, дължима от 01.01.2025 г. – датата на изтичане на погасителния план, до 21.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението в съда (21.05.2025г.) до изплащане на вземането, както и *** лв. държавна такса и *** лв. юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор, анекси и др.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:

1

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави в една своя част.

С оглед задължението на съда обаче да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящият случай, то се взе предвид следното:

Досежно сумите за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и Флекси“ съответно в размер от 154,27 лв. и 120,00 лв. - видно от процесния договор е, че е уговорено заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги („Фаст“ и „Флекси“) в общ размер на 320,00 за двете. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят – длъжник в настоящото, за предоставените му допълнителни услуги, се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона (същият доближава сумата на отпуснатата в заем главница по кредита).

Наред с това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността от предоставянето" на посочените в заявлението услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Следва да се има предвид, че принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето, изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.

Макар да се твърди, че услугата „Фаст“ е била реално използвана, чрез приоритетното разглеждане на документите на длъжника, съдът намира, че описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с дейността по усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси. Тези "допълнителните услуги" представляват общ разход по кредита. Съгласно решение по дело №С-686/2019 г. на СЕС понятието "общи разходи по кредита за потребителя", съдържащо се в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета обхваща разходите за евентуалното удължаване на срока на кредита, щом като, от една страна, конкретните и точните условия за евентуалното му удължаване, включително срока на последното, са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са известни на кредитора. Действията, предвидени в пакета с допълнителни услуги, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно. Всички те касаят отпускането и управлението на кредита, в това число и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит досежно срока за плащане /удължаване, разсрочване, отсрочване/. Т. е не представляват "допълнителни услуги" по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. След като нямат характер на допълнителни услуги, начисляването на такси за извършени действия по отпускане и управление на кредита е в пълно противоречие с императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Това обуславя извод за нищожност на коментираните клаузи, а по нищожни клаузи не се дължи.

Изложеното обуславя категоричен извод за явна нееквивалентност на двете престации досежно закупените допълнителни услуги.

Досежно сумата в размер на 200,00 лв., представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания при забава с повече от 90 календарни дни за 2 плащане на вноска по договора, съдът намира също са недължима поради следното: съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика има настоящата. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна. Освен това начислената такса не е резултат от предоставена от кредитора на длъжника услуга, за да дължи той заплащането на такса за нея. Предвид изложеното, претендираната сума също е недължима като резултат от уговарянето й в неравноправна клауза, поради което е нищожна.

В частта за разноските искането е основателно съобразно уважената част от претенцията. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 50,00 (петдесет) лева, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Така, съобразно уважената част от заявлението, в заключение, на заявителя се следват разноски, както следва: *** лв. държавна такса и *** – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която И. Е. И., ЕГН: **********, с посочен в заявлението адрес: гр. К*** ДА ЗАПЛАТИ на „П*** К*** Б***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С***, сумите, както следва: *** лв. –главница по Договор за потребителски кредит № 40026197664/11.06.2024 г.; *** лв. – непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.08.2024г. – 01.01.2025г.; *** лв. – лихва за забава от 02.07.2024г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 01.01.2025г.; *** лв. - законна лихва, дължима от 01.01.2025 г. – датата на изтичане на погасителния план, до 21.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението в съда (21.05.2025г.) до изплащане на вземането, както и *** лв. държавна такса и *** лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „П*** К*** Б***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С*** за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: *** лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо до 01.01.2025г.; *** лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; *** лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, начислена на 06.11.2024г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса 3 и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4