Решение № 49 от 08.04.2021, Административен съд - Ловеч
- Съд
- Административен съд - Ловеч
- Дело
- Административно дело 518/2020
- Вид
- Решение № 49
- Подписан
- 08.04.2021
- В сила
- 08.04.2021
- Състав
- ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА ХРИСТОВА ДЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.142 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.143 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.150, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.194, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.194, ал.2, т.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.195, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.197, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.200, ал.1, т.12 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.200, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.204, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.205, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.206, ал.2 и ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.206, ал.2 и ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.207, ал.8, т.1 и ал.10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.207, ал.8, т.1 и ал.10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.210, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.210, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.211 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.22, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ град Ловеч, 08.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора ............................................, като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 518/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.211 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Административното дело е образувано по жалба на мл. експерт П.Г.Ц., мл. полицейски инспектор в група „Охранителна полиция” към РУ Луковит при ОД на МВР Ловеч с адрес гр. Луковит, ул. „Княз Борис I” №41, подадена срещу Заповед № 295з-2332/27.11.2020г. на Директора на ОД на МВР Ловеч. С оспорения акт на основание чл.204, т.3, във връзка с чл.194, ал.2, т.4, чл.200, ал.1, т.12 и чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца за извършеното от него дисциплинарно нарушение.
В жалбата си Ц. излага, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Твърди, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка и при нарушение разпоредбите на АПК, ЗМВР и приложимите подзаконови нормативни актове и заповеди. Възраженията си основава на това, че е ограничено правото му на защита, тъй като от заповедта не може да се установи еднозначно какви нарушения му се вменяват, липсва съответствие между фактическите обстоятелства и посочените като нарушени разпоредби, а самите обстоятелства на нарушението не са ясно описани, заповедта не съдържа и всички задължителни реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР. По същество отрича извършването на нарушението, счита, че същото и неговото авторство не е доказано, той не е нарушавал разпоредбите на ЗМВР и липсва умисъл в деянието му. Моли съдът да отмени изцяло оспорената заповед.
В съдебно заседание оспорващият не се представлява. В депозирано писмено становище чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта, като ангажира съображения по същество за нейната незаконосъобразност, претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен юрисконсулт ангажира становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на заповедта, за което излага подробни доводи.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.08.2020г. в ОД на МВР Ловеч постъпило писмо с рег.№ 7855р-7105/12.08.2020г. по описа на дирекция „Вътрешна сигурност“, с което са изпратени съобщения във „Вайбър“ група, съдържащи данни за неетично поведение и евентуално изтичане на служебна информация от служители на ОДМВР Ловеч, за извършване на проверка и вземане на отношение по компетентност. Директорът на ОДМВР Ловеч със своя Заповед рег.№ 295з-1546/18.08.2020г. назначил проверка на изложеното в писмото и приложените към него данни, като със Заповед рег.№ 295з-1762/15.09.2020г. удължил срока й до 16.10.2020г. При проверката били снети сведения от съответните служители, включително от Ц., който заявил, че не може да каже нищо по случая. За резултатите от проверката била изготвена справка, в която било посочено, че съобщението, изпратено от мобилния телефон на Ц., е служебна информация и служителят е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, като било предложено да се образува дисциплинарно производство против оспорващия и още осем негови колеги.
След получаване на справката, Директорът на ОДМВР
Ловеч като дисциплинарно-наказващ орган (ДНО) със своя Заповед рег.№ 295з-1914/29.09.2020г. образувал дисциплинарно производство срещу държавните служители, посочени в нея, сред които и П.Ц., и назначил комисия като дисциплинарно-разследващ орган (ДРО).
Служителите били запознати със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, за което се подписали саморъчно на нея и жалбоподателят получил копие на 13.10.2020г., за което бил съставен протокол от същата дата. Със Заповед рег.№ 295з-2124/29.10.2020г., Директорът на ОДМВР Ловеч удължил срока за работа на ДРО до 19.11.2020г. и сменил двама от членовете на комисията поради заболяване на титулярите. Новите членове били запознати със събраните до момента материали на 30.10.2020г. и 02.11.2020г., за което подписали протоколи.
Назначената от ДНО комисия извършила проверка на изложеното в сигнала, приобщила към преписката сведения на полицейските служители и други доказателства, изискала и получила сведения и доказателства от дирекция „Човешки ресурси“, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч и съответните районни управления, както и кадрови справки на служителите. За резултата от дисциплинарното производство била изготвена обобщена справка рег.№ 295р-16602/03.11.2020г. В справката по отношение на настоящия жалбоподател било посочено, че на 31.01.2020г. в 11:44:16 ч. той публикувал във „Вайбър“ група местонахождението си за контрол на скоростта с техническо средство, като на тази дата е бил на работа. Комисията приела, че мл.експ. Ц. е публикувал служебна информация, с което е нарушил чл.71, предл.2 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-348/25.07.2014г. на министъра на вътрешните работи „Служебната информация, с която разполага държавният служител, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица освен по предвидения в закона ред”. В справката изрично било посочено, че служителите са запознати с Етичния кодекс и измененията му, както и било анализирано какво е „служебна информация“ и „други лица“ по смисъла на чл.71, предл.2 от Етичния кодекс. Направен бил извод, че П.Г.Ц. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, за което на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“ да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца.
Преди изготвяне на справката в хода на дисциплинарното производство били взети писмени обяснения от жалбоподателя рег.№ 295р-15644/15.10.2020г., в които последният изложил, че няма достъп до тази информация, съобщенията, посочени в заповедта 295з-1914/2020г. е обективно невъзможно да ги е пратил, на първо място доколкото никога не е извършвал такива действия, но и е поставен в невъзможност да разбере времето, за което се касае и му се вменява нарушение с оглед представеното в заповедта и проверката.
Жалбоподателят бил запознат с обобщената справка, за което се подписал лично на нея. Била му връчена на 02.11.2020г. и покана за запознаване със справката и всички събрани по преписката доказателства и за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения до ДНО, като той не се възползвал от тази възможност, обективирано в протокол от 11.11.2020г.
Въз основа на констатациите в обобщената справка, ДРО изготвил становище рег.№ 295р-17211/16.11.2020г. до Директора на ОД на МВР Ловеч с предложения за наказания на служителите с установени нарушения, като за жалбоподателя предложил да му се наложи дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
След получаване на материалите по дисциплинарното производство, дисциплинарнонаказващият орган връчил лично на Ц. на 23.11.2020г. покана да се яви на изслушване при Директора на ОД на МВР Ловеч или да представи писмени обяснения. Жалбоподателят не се явил и не подал в предоставения му срок писмени възражения, удостоверено в Протокол рег.№ 297р-22277/26.11.2020г. по описа на РУ Луковит, като попълнил декларация, че не желае да дава допълнителни обяснения и да бъде изслушван от Директора на ОД на МВР Ловеч.
За приключване на образуваното дисциплинарно производство, Директорът на ОД на МВР Ловеч, на основание чл.204, т.3, във вр. с чл.194, ал.2, т.4, чл.200, ал.1, т.12 и чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР издал обжалваната Заповед № 295з-2332/27.11.2020г., с която наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6 месеца за нарушение на чл.71, пр.2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, прието за нарушение на служебната дисциплина.
Самото нарушение било подробно описано – на посочена дата и час в група във „Вайбър“ от мобилен номер **********, ползван от него, е предоставил служебна информация на други лица не по предвидения от закона ред, която информация се отнася до времето и мястото на разположение на техническото средство за контрол на скоростта на МПС и ограничението на скоростта. В заповедта освен подробното излагане на мотиви, фактически и правни основания, изрично ДНО обсъдил тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното му поведение – награди и наказания до момента, поради което наложил наказание в минималния законов размер.
От ответника са представени по делото протоколи за запознаване на служителите в ОДМВР Ловеч с Етичния кодекс и неговите изменения и протоколи за запознаване с Вътрешните правила за организацията на документооброта в МВР, от които се установява, че жалбоподателят е запознат с тези документи.
Представени са и доказателства за ползвателите на мобилните номера от справката, протоколи от използване на АТСС на процесните дати и справка кои служители са били на работа на тези дати.
Към административната преписка освен изброените по-горе доказателства са представени от ответника и редица доказателства, касаещи дисциплинарното производство против останалите служители.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (заповедта е връчена лично на Ц. на 27.11.2020г., а жалбата е подадена на 11.12.2020г., видно от клеймото върху пощенския плик). Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Не се спори между страните, че П.Г.Ц. е държавен служител в ОД на МВР Ловеч на длъжност мл. полицейски инспектор в група „Охранителна полиция” към РУ Луковит при ОДМВР Ловеч. В това си качество същият е държавен служител по смисъла на чл.142 и чл.143 от ЗМВР. Също безспорно е между страните обстоятелството, че М.С.М при издаване на процесната заповед е имал качеството Директор на ОД на МВР Ловеч, която длъжност е сред изброените в чл.204, т.3 от ЗМВР „ръководители на структурите по чл.37“, следователно разполага с компетентност да налага дисциплинарно наказание от посочения вид по отношение на жалбоподателя (порицание – чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР). Поради изложеното съдът намира, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарна власт по отношение на служителя.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, съдържа задължителните реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР, мотивирана е с излагане на фактически и правни основания, подписана е от нейния издател. Не са налице твърдените от оспорващия нарушения във формата на акта – че от заповедта не може да се установи еднозначно какви нарушения му се вменяват, липсва съответствие между фактическите обстоятелства и посочените като нарушени разпоредби, а самите обстоятелства на нарушението не са ясно описани, заповедта не съдържа и всички задължителни реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР. В мотивите на заповедта органът е описал подробно обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, действията на жалбоподателя и самото нарушение – предоставяне на служебна информация на други лица не по предвидения от закона ред, като в диспозитива е наложил съответстващото му дисциплинарно наказание. Самият диспозитив, макар и да не е отделен на нов ред, ясно и непротиворечиво определя какво разпорежда акта: „НАЛАГАМ дисциплинарно наказание
Разпечатката съдържа 34 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef283674-a061-442e-833a-bb90233afe9a