Решение № 1560 от 27.11.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1560 гр. Варна , 26.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова

Веска П. Петрова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100502728 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на М. И. М. и С. Т. М. срещу Решение № 241 от 06.12.2019г. по гр.д. № 1490/2018г. по описа на ДРС, II-ри състав, поправено с Решение № 215/10.07.2020г., с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени, предявените от въззивниците срещу Т. С. Т. с ЕГН ********** и Г.В.Т. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че М. И. М. с ЕГН ********** и С.

Т. М. с ЕГН ********** са собственици на реална част от недвижим имот, находящ се в с.

Брестак, общ. Вълчи дол, обл. Варна, представляващ дворно място, съставляващо парцел IX241, с площ от 910 кв.м., включен в УПИ IX-241, целият с площ от 965 кв.м., в квартал 47 по плана на селото от 1973г., по актуална скица съставляващ УПИ IX-241, целият с площ от 965 кв.м. и при граници на целия имот: УПИ VIII-241, път и УПИ X-241 и с площ на реалната част от 55 кв.м. и при граници на същата: УПИ VIII-241, път и останалата част на УПИ IX-241, които граници са очертани с червен цвят на скицата на л. 21 от делото, която приподписана от съда представлява неразделна част от решението, както и на построените в мястото гараж със застроена площ от 26 кв.м. и стопанска постройка с площ от 14 кв.м., което право е придобито на основание договор за покупко продажба, обективиран в НА № 168 от 30.11.2016г. на Нотариус А.Н., рег. 226.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на 1 решението. Съдържа доводи, че е установено по делото, че към 1973г. собственик на ПИ-241 е бил ТТ.И., като от същия са образувани три УПИ. В разписните листи като собственик на новообразуваните имоти отново е записан ТТ.И.. Доколкото собственик на същите е едно и също лице, неуредените регулационни сметки са без правно значение. Праводателят на ищците им е продал 965 кв.м. включени в УПИ IX-241, целият с площ от 965 кв.м. За процесните сгради от друга страна никога не е издавано разрешение за строеж или удостоверение за търпимост. От друга страна не е доказано придобиването на основание придобивна давност, доколкото владението на гаража и стопанската постройка не е било необезпокоявано. Същевременно е установено, че ищците владеният спорната част от 30.11.2016г., а постройките са придобити от тях на основание приращение. Отправили искане поради всичко изложено да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което исковете бъдат уважени в цялост.

В отговор на жалбата Т. и Г.Т. оспорват доводите в нея и поддържат други, с които обосновават правилност и законосъобразност на решението, което молят да се потвърди.

Поддържат, че от показанията на праводателя на ищците Т. Д.И. е установено по делото, че гаража не е бил предмет на договора за покупко продажба и към момента на сключването му ищците знаели, че границата между двата имота минава по гърба на гаража. Установено е също от останалите гласни доказателства, че гаража е построен през 1967-68г. Регулацията между трите парцела никога не е прилагана, като и до днес няма материализирани на място граници. Ето защо отправили искане за постановяване на решение, с което обжалваното такова да бъде потвърдено.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ДРС е образувано по повод предявени от М. И. М. и С. Т. М. срещу Т. С. Т. и Г.В.Т. положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.

1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на реална част от недвижим имот, находящ се в с. Брестак, общ. Вълчи дол, обл. Варна, представляващ дворно място, съставляващо парцел IX-241, с площ от 910 кв.м., включен в УПИ IX-241, целият с площ от 965 кв.м., в квартал 47 по плана на селото от 1973г., по актуална скица съставляващ УПИ IX-241, целият с площ от 965 кв.м. и при граници на целия имот: УПИ VIII-241, път и УПИ X-241 и с площ на реалната част от 55 кв.м. и при граници на същата: УПИ VIII-241, път и останалата част на УПИ IX-241, които граници са очертани с червен цвят на скицата на л. 21 от делото, която приподписана от съда представлява неразделна част от решението, както и на построените в мястото гараж със застроена площ от 26 кв.м. и стопанска постройка с площ от 14 кв.м.

2

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са, както следва: на основание договор за покупко продажба оформен с НА № 1/30.11.2016г. ищците са придобили правото на собственост върху дворно място с площ от 965 кв.м. по документи за собственост и 910 кв.м. по скица, съставляващо парцел IX-241, включено в УПИ IX-241, в кв. 47 по плана на с. Брестак, общ. Вълчи дол, заедно с построените в мястото жилище с площ 58 кв.м., жилище с площ 8 кв.м., жилище с площ 40 кв.м., второстепенна постройка с площ 16 кв.м., навес с оградни стени с площ 56 кв.м. Имота са закупили от Т. Д.И. и от Г.П.И.. На 02.07.2018г. геодезист е направил трасиране на имота, въпреки което предприел действия по снабдяване с КНА по наследство, строителство и давностно владение върху спорната реална част от 55 кв.м. от дворното място на ищците, в която попада и гараж с площ от 26 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 14 кв.м. Така ответниците се снабдили с НА № 154/2018г., с който са признати за собственици на спорната част от имота.

Отправили искане в тази връзка за разрешаване на спора за собственост между страните със СПН.

В отговор на исковата молба, Т. и Г.Т. оспорили фактическите твърдения, на които са основани предявените искове. Навели възражения, че с договора за покупко продажба, на който ищците основават правата си, същите са придобили дворно място в обхвата на описанието му в акта „с площ от 910 кв.м., а по документ за собственост 965 кв.м., съставляващо парцел IV-241, включено в УПИ IX-241, целия с площ от 965 кв.м.“ Навели твърдения, че дядо им ТТ.И. бил собственик на ПИ 283 по плана на с. Брестак от 1927г.

Приживе, същият разделил имота между синовете си С. и Д.. Там те са си построили къщи.

Там се е родил и ответникът и братовчед му Т., които от тогова до сега живеят в имота. С чичо му, а впоследствие и с братовчед му, винаги са обработвали заедно дворовете си, като между имотите им не е имало ограда. Знаели, че границата минава между сградите им: на чичо му – къща, лятна кухня, баня, стопанска постройка и на ответника – гараж и стопанска постройка. В стопанската постройка съхранява храна за животните. През 1973г. е одобрен нов РП на с. Брестак, според който от ПИ 241 се образуват три УПИ, а именно: УПИ VIII241, IX-241 и X-241. Според същия този план 55 кв.м. от имота на ответника се придават към имота на чичо му. По отношение на целия ПИ 241 тази регулация не е приложена и до днес – няма материализирани на място граници, нито плащане на суми. Приложение поради това намира § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, поради което отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени ДРП се прекратява. Тъй като нямали документи за собственост, през 2004-2006г., заедно с братовчед му се снабдили с НА. Независимо от описанието на имотите им по регулационни, а не по кадастрални граници, никога не е имало спор помежду им за границата между имотите им. През 2016г. братовчед му Т. продал имота си на ищцата, която посещавала същия периодично. През м. юли 2018г. геодезист трасирал имота на ищците, който казал, че гаража и стопанската постройка, заедно с 55 кв.м. от имота, върху които са изградени е на ищците. Спорът между страните датира от този момент. Отправили искане за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени с извод за неоснователност.

3

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

С НА № 13 от 29.12.2004г. на Нотариус А.Н., съставен на основание чл. 483 от ГПК, Т. С. Т. е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в с. Брестак, обл. Варна, придобит чрез покупка и давностно владение и представляващ дворно място с площ от 1210 кв.м., представляващо УПИ VIII-241 в кв. 47 по плана на селото, заедно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, при граници: улица, УПИ Х241, УПИ VII-273 и УПИ I-173.

С НА № 17 ат 04.07.2006г. на Нотариус А.Н., съставен на основание чл. 483 от ГПК, Т. Д.И. е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в с. Брестак, обл. Варна, придобит чрез покупка и давностно владение и представляващ дворно място с площ от 2195 кв.м., представляващ ПИ № 241 в кв. 47, за който е отреден УПИ IX-241, с площ от 965 кв.м. и 1310, включени в УПИ X-241, с площ от 1335 кв.м., заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ 58 кв.м., масивна жилищна сграда с площ 8 кв.м., полумасивна жилищна сграда с площ 40 кв.м., две стопански постройки с обща ЗП 16 кв.м., два навеса с обща ЗП 56 кв.м., при граници: улица, УПИ VIII-241, УПИ XI-240 и УПИ XV-237.

С договор за покупко продажба, оформен с НА № 168 от 30.11.2016г. на Нотариус А.Н., с район на действие този на ДРС, Т. Д.И. и Г.П.И. продали на С. Т. М. недвижим имот, находящ се в с. Брестак, представляващ дворно място, с площ от 910 кв.м. по скица, а по документ за собственост с площ от 965 кв.м., съставляващо парцел IX-241, с площ от 910 кв.м., включено в УПИ IX-241, целият с площ от 965 кв.м., в кв. 47 по плана на селото, заедно с построените в него жилищна сграда с площ 58 кв.м., жилище от 8 кв.м., жилище от 40 кв.м., второстепенна постройка от 16 кв.м. и навес с оградни стени с площ 56 кв.м., при граници на мястото: улица, УПИ X-241, УПИ VIII-241 за сумата от 6500 лв., изплатена изцяло и в брой от купувачите.

С НА № 75 от 02.07.2018г. на Нотариус В.М., Т. С. Т. е признат за собственик по наследство, строителство и давност на недвижим имот, находящ се в с. Брестак, общ. Вълчи дол, представляващ Гараж със ЗП от 26 кв.м. и Стопанска постройка със застроена площ от 14 кв.м., построени и част от ПИ 241 с площ от 55 кв.м., кв. 47 по плана на с. Брестак, придаваеми по регулация към УПИ IX-241, в кв. 47 по неприложена регулация, при граници: улица, УПИ VIII-241 и УПИ IX-241.

По инициатива на ищците по делото са ангажирани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Н.М. /брат на ищеца/ и Д.С. /без родство със страните – трасирал имота/. В показанията си последният установява, че когато трасирал имота, установил, че материализирана ограда между имотите никога не е имало. Трасирал 4 имота по регулация, а именно 960 кв.м.

Като свидетелите по делото са разпитани и Т. Д.И. /племенник на ответника/ и М.М.

/без родство със страните, непосредствен съсед на имота/. Първият установява, че продал на ищците къщата на баща си и си оставил един парцел. Книжа за построяването на гаража и на стопанската постройка нямат. Гаража се е ползвал от чичо му, който си държал колата там - когато бил 4-5г. чичо му имал шкодичка, която паркирал в спорния гараж. Стопанската постройка до гаража е като навес и чичо му си нареждал дърва там. На гърба на стопанската постройка има каменен зид със стопанска постройка от към техния имот. Границата на чичо му и продадения имот минава по продължение на постройките и градината. Не е продавал гаража и когато ищците купували имота им казал, че границата е гърба на гаража. Гаража никога не е бил негов.

Вторият свидетел установява, че гаража в имота е построен от Т. през 1967-68г., като между двата имота няма ограда и между двамата Т.овци никога не е имало спор за принадлежността на гаража.