Решение № 175 от 20.06.2022, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. гр. Димитровград, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20215610101422 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на клауза от сключен между страните договор за кредит.

Ищецът Г. СТ. Л. твърди в искова молба, че е страна по Договор за кредит №315096/26.10.2020г., сключен с ответника „Изи финанс“ЕООД. Съгласно този договор, тя трябвало да върне сума в размер на 918,80 лева, при сума на получаване 800 лева и срок на кредита от 240 дни. Наред с това, съгласно Договора ищецът трябвало да заплати неустойка в размер на 392,04 лева, като по този начин общото задължение било в размер на 1310,84 лева. Счита, че така уговорената клауза в Договора, спрямо която ищеца трябвало да плати неустойка в размер на 392,04 лева е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Твърди, че в случая налице било накърняване на добрите нрави и добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Предвид накърняването на добрите нрави се достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Клаузата за неустойка била нищожна, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея в размер на 392,04 лева, е в размер на ½ от сумата на отпуснатия кредит- 800 лева. Предвидената клауза за неустойка била неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. С тази клауза се прехвърлял риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция върху самия длъжник, което водело до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди било пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции, като целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. С процесната клауза за неустойка в Договора, в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение- недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Тази клауза за неустойка била и неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.Основната цел на така уговорената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежащата на връщане сума допълнително с още 1

% от предоставената главница. Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлявал невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да приеме, че клаузата в Договор за кредит №315096, сключен между ищеца и ответника, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 392,04 лева, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП, като бъде прогласена нейната невалидност. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът „Изи финанс“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който твърди, че ищеца не бил конкретизирал в какво се проявява нищожността на клаузата за неустойка по Договора. Изброените от него видове нищожност не можело да се отнасят едновременно към една и съща клауза. Те били взаимоизключващи се, поради което можело да се прояви само една от тях. Твърди ,че ищецът не бил конкретизирал кои са фактите, водещи до твърдяната нищожност. Предявеният иск бил неоснователен и недоказан, тъй като ищеца приложил неподписан и бланков договор за кредит, което не установявало договорно правоотношение. Поради това, той не бил доказал наличието на договора за кредит, който искал да прогласи за нищожен. Заявява, че не потвърждава сключването на договора за кредит, още повече, че това било обстоятелство, което ищецът трябвало да докаже. На следващо място поддържа, че твърденията на ищеца за нищожност поради противоречие с принципа на добросъвестността, добрите нрави и цитирани в тази връзка разпоредби, са неоснователни, недоказани и неправилно дефинирани, неподкрепени от факти и голословни, поради което искът се явявал неоснователен и въобще не следвало да се разглежда от съда.

Неоснователно било и твърдението, че клаузата за неустойка е неравноправна, тъй като размера на неустойката представлявал половината от главницата. Същата била санкционна неустойка, поради което било допустимо размера й да е по-висок. Счита, че дори да се допусне, че волеизявленията касаещи нищожността са валидни, то понятието „добри нрави“ се изменяло с времето. Недопустимо било да се приеме, че което и да е съдебно решение е в състояние да замести установяването на обществените отношения към датата на сключване на договора за кредит. Дори да се прогласяла нищожността на клаузата за неустойка, тя не била част от същинското съдържание на договора за кредит. Поради това прогласяването на въпросната клауза за нищожна не водело до недействителност на целия договор за кредит.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения от ищеца и приет като доказателство по делото препис от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 26.10.2020г., се установява, че ответното дружество е предоставило на ищеца информация относно параметрите и условията, при които евентуално ще бъде сключен договор за кредит между страните. Посочени са размер на кредита- 800 лева, срока на договора- 240 дни, размера на сумата за връщане- 918,80 лева, респ.1310,84 лева при непредставяне на обезпечение по чл.3 ал.1 от Договора, фиксиран годишен процент- 40,15% и ГПР- 48,44%. В т.8 от Стандартния европейски формуляр е посочено, че Потребителят се задължава да представи в срок до 5 дни едно от следните обезпечения- банкова гаранция или поръчителство от 2 физически лица, като те следва да отговарят на конкретно посочени условия, описани в договора за кредит.

В подкрепа на твърдението си, че ищеца и ответното дружество са страни по посочения в исковата молба Договор за предоставяне на кредит №315096/26.10.2020г., Г.

СТ. Л. представя като доказателства Разписка №0700011837292580 от 26.10.2020г., издадена от Изи пей АД, съгласно която на същата дата, в 17.32 часа, ищеца е получила сумата от 800 лева, преведена от страна на ответното дружество по Договор №315096. В тази връзка до ищеца, на нейната електронна поща [email protected] на 26.10.2020г. в 17.12 часа е било изпратено съобщение, че ответника е направил на нейно име превод от 800 лева по Договор за заем №315096 на каса на „Изи пей“АД. Като доказателства по делото са представени и 2

3бр. съобщения, изпратени от ответника до ищеца на същата електронна поща, съответно от 23.11.2020г., 27.11.2020г. и 05.12.2020г., с които Г.Л. е била уведомявана, че трябва да внесе дължима вноска по процесния договор за кредит, както и че е просрочила задълженията си за плащане на вноски по същия договор.

По искане на ищеца, на основание чл.190 ал.1 от ГПК, съдът задължи ответното дружество да представи намиращия се у него Договор за предоставяне на кредит №315096/26.10.2020г. Въпреки нееднократно даваните указания в тази насока, ответникът категорично отказа да изпълни това си задължение, като заявява, в отговора на исковата молба, че не потвърждава сключването на процесния договор за кредит, а в последствие поддържа ,че в тежест на ищеца е да представи въпросния договор по делото.

Предвид отказа на ответното дружество да представи по делото намиращия се при него екземпляр от процесния договор за кредит, както и представените от ищеца доказателства за наличието на сключен такъв между страните, по искане на последния, съдът служебно изиска и приложи препис от Договор за предоставяне на кредит №315096/26.10.2020г., намиращ се приложен по гр.д.№108/2022г. и ч.гр.д.№1547/2021г., двете по описа на РС-Димитровград, на доклад на съдията по настоящото дело и образувани по искова молба, съответно заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, от „Изи финанс“ ЕООД против Г. СТ. Л..

Видно от приетия като доказателство по делото препис от Договор за предоставяне на кредит №315096/26.10.2020г. е, че той е сключен между „Изи Финанс“ЕООД, в качеството на кредитор, и Г. СТ. Л., в качеството на потребител, на основание стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на потребителя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия кредит, както и изрично съгласие на потребителя с Общите условия, неразделна част от Договора. Съгласно чл.2 от Договора, кредиторът се задължава да предаде в собственост на потребителя сумата от 800 лева, като срока за връщане на тази сума е 240 дни, при фиксиран лихвен процент от 40,15%. Общата дължима сума при представяне на обезпечение, и изплащане на погасителните вноски в срок била 918,80 лева, а при непредставяне на обезпечение и изплащане на погасителните вноски в срок- 1310,84 лева. Посочено е, че ГПР е в размер на 48,30%. Уговорено е, че кредиторът се задължава да преведе на потребителя сумата от 800 лева /главница/, в деня на подписване на договора, чрез превод по посочена от потребителя банкова сметка в или в офис на „Изи пей“АД. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Договора, за обезпечение на вземанията си във връзка с предоставения кредит, Кредиторът приема, а Потребителя се задължава в срок до 5 дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на Кредитора едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция в полза на Кредитора за сумата от 918,80 лева със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задължението по настоящия договор или 2.Две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лева; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Финанс“ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако иматкредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че страните се съгласяват, че: 1.евентуалното неизпълнение на задължението по ал.1 ще причини на кредитора вреди, за които се дължи неустойка, като обезщетение;

2.размерът на тази неустойка е уговорен в индивидуални преговори между страните така, че да не е прекомерен; 3.при възникване на основание за плащане на тази неустойка, нейния размер в конкретния случай е 392,04 лева, като същата се начислява в деня следващ неизпълнението по предходната алинея, като определената обща сума се заплаща на определен с погасителния план брой вноски. В ал.3 от същата разпоредба е уговорено, че размера на неустойката не може да бъде по-голям от половината от размера на главницата по договора за кредит. В чл.4 от Договора се съдържа Погасителен план при непредставяне 3 на обезпечение, съгласно който кредитът следва да бъде върнат на 8 вноски, всяко от които включва главница, лихва и неустойка, като последната е вносима на 6 месечни вноски, всяка от които по 65,34 лева или общо 392,04 лева. Задълженията по договора трябвало да бъдат платени през периода от 25.11.2020г. до 23.06.2021г.

Разпечатката съдържа 20 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef256c83-0ba8-4f73-aafb-29722f92c968