Определение № 2738 от 22.11.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2558/2023
- Вид
- Определение № 2738
- Подписан
- 22.11.2023
- В сила
- 22.11.2023
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Цвета Боянова Борисова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411,ал.1,т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411,ал.2,т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а,ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- §1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2738 гр. Пловдив, 22.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502558 по описа за 2023 година Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ЮтеКредит България“ЕООД, ЕИК 205559807 чрез юрк.Л. Х. против разпореждане №18569/ 21.07.2023г. по ч.гр.д.№8770/2023г. на ПдРС, 19 гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.410 ГПК против Я. А. Ж., ЕГН ********** по отношение на сумите от 1238,30 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит от 27.10.2021 г., сумата 30,61лв.- неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 27.10.2021 г. до 17.03.2022 г., сумите 210 лева –такса за разглеждане на кредита, 104,48лева – лихва за забава от 05.02.2022 г. до 28.02.2023 г., 265,32лева – административна такса за уведомления за просрочени задължения / 4 броя/, както и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане; иска се неговата отмяна и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните суми срещу длъжника. Претендира за разноски в размер на 36,97 лв. –ДТ и юрисконсулско възнаграждение в размер на 180 лв.
В частната жалба са изложени оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел, не можел да извърши преценка дали е налице чл.22 ЗПК, съгласно който е въведена хипотезата на изначална недействителност на сключения между страните договор за потребителски 1 кредит с последица връщане само на чистата стойност на кредита, но в служебната проверка съдът е приел, че не е посочена методиката за определяне на ГПР, поради което е налице евентуална неравноправност в договора за потребителски кредит, което е достатъчно основание за отказ за издававне на заповед за изпълнение по арг. на чл.411,ал.1,т.3 ГПК.
Във ЧЖ са изложени съображения, че таксата за разглеждане е включена в ГПР, основанието й е в т.6 от ОУ на кредитодателя и §1 от ДР на ЗПК, т.2 където е дефинирано, че общите разходи по кредита са сбор от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, където кредитора е включил и таксата за разглеждане на кредита. Изложени са подробни мотиви за това, че ГПР от 49,90% е в съответствие със закона – чл.19,ал.1 ЗПК. По отношение на административната такса от 265,32 лв. за уведомения за просрочени задължения /4 броя/ - тя била изрично уговорена и посочена в действащата Тарифа на Ютекредит, наслявана за уведомления за просрочени задържения, изпратени СМС и адм.такса/първо писмено предупреждение, второ писмено предупрежде-ние, писмено предпруждение преди прекратяване на договора и писмено уведомление за прекратяване на договора/.
Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:
Производството по ч.гр.д.№8770/2023г. на ПдРС, 19 гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Ютекредит“ЕООД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за посочените по-горе суми, дължими по договор за потребителски кредит от 27.10.2021 г., по отношение на които заявлението е отхвърлено.
Към заявлението е приложено заверено копие от горепосочения договор за потребителски кредит, ведно с общите условия на дружеството кредитодател. Видно от завереното копие от договора, усвоения кредит е в размер на 1500 лв., извършените плащания по кредита са в размер на 360 лв.; дължимата сума по кредита е посочена в размер от 1238,30 лева – неплатена главница и възнаградителните лихви – 30,61 лв.,лихва за замава -104,48 лв., 210 лв.- такса разглеждане и 265,32 лв.- адм.такса за уведомления за просрочени задължения при ГПР от 49,90%.
Видно от погасителния план към договора за потребителски кредит, 2 възнаграждението за разглеждане на кредита е включено в месечна вноска и в ГПР от 49,90%, който е в рамките на законодопустимия - 50% от отпуснатия кредит.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд може да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. В случая не е налице достатъчно основание да се счита, че договорът за потребителски кредит, въз основа на който се претендират процесните вземания, не отговаря на изискванията на закона и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, при което дължима се явява единствено чистата стойност на кредита, тъй като възнаграждението за разглеждане на кредита от 210 лв. е включено в месечна вноска и в ГПР от 49,90%, който е в рамките на законодопустимия - 50% от отпуснатия кредит.
В заявлението е посочено, че съглсно чл.5.3 от ОУ длъжникът дължи административна такса за уведомяване за просрочени задължения в размер на 265,32 лв. , изчислена съгласно действащата Тарифа на ЮтеКредит за 4 бр. уведомления.
ПОС намира, че на осн.чл.411,ал.2,т.3 от ГПК тази клауза в ОУ е неравноправна и е нищожна поради противоречие с добрите нрави и чл.10а,ал.2 ЗПК: Разпоредбата на чл.10а ЗПК дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси за реално предоставени на потребителя услуги във връзка с договора. Таксата за уведомяване за просрочени задължения не представлява предоставена услуга на кредитополучателя и няма пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно – предоставяне на паричната сума и нейното връщане с договорената лихва, а е действия по управление на кредита за изплащане на дължимите суми. Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита е изрично забранено от закона.
Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде отменено в частта за сумите 1238,30 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит от 27.10.2021 г., сумата 30,61лв.- неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 27.10.2021 г. до 17.03.2022 г., сумите 210 лева –такса за разглеждане на кредита, 104,48лева – лихва за забава от 05.02.2022 г. до 28.02.2023 г. и делото следва да се върне на ПРС за издаване 3 на заповед за изпълнение. ЧЖ следва да бъде оставена без уважение в частта за сумата за 265,32 лв.- адм.такса по чл.5.3 от ОУ.
По отношение на разноските: с оглед частичното уважаване на ЧЖ, на жалпоподателя следва да се присъдят и разноски по съразмерност в размер на 185,83 лв. /ув.част по направените разноски върху цената на иска – 1583,39х 216,97:1848,71/.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане в заповед за изпълнение №18569/ 21.07.2023г. по ч.гр.д.№8770/2023г. на ПдРС, 19 гр.с., В ЧАСТТА, с което е отхвърлено заявлението на „ЮтеКредит България“ЕООД, ЕИК 205559807 по чл.410 ГПК против Я. А. Ж., ЕГН ********** по отношение на сумите от 1238,30 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит от 27.10.2021 г., сумата 30,61лв.- неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 27.10.2021 г. до 17.03.2022 г., сумите 210 лева –такса за разглеждане на кредита, 104,48лева – лихва за забава от 05.02.2022 г. до 28.02.2023 г., както и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане и ВРЪЩА делото на ПРС,14 гр.с. за издаване на заповед за изпълнение за посочените по-горе суми.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане в заповед за изпълнение №18569/ 21.07.2023г. по ч.гр.д.№8770/2023г. на ПдРС, 19 гр.с. в останалата му отхвърлителнат част.
ОСЪЖДА Я. А. Ж., ЕГН ********** да заплати на „ЮтеКредит България“ЕООД, ЕИК 205559807 сумата 185,83 лв.-разноски по съразмерност.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
5