Определение № 14 от 09.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Б., 09.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., СЕДМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Търговско дело № 20241200900011 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от ищеца „П.Т.“ ЕООД със седалище в гр. Г.Д., срещу ответника М. А. К., вписан в Търговския регистър на Република Г.. Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на неплатено възнаграждение по договор за изработка; възнаграждение за извършен транспорт и обезщетение за забава, ведно със законна лихва за забава върху главниците.

В писмените си отговори ответникът възразява срещу компетентността на българския съд да разгледа предявените искове.

Настоящата съдебна инстанция въз основа на твърденията на страните, събраните по делото писмени доказателства намира, че възражението на ответника е основателно и българският съд не е компетентен да се произнесе по предявените искове, предвид следното:

В случая доколкото ответникът е с адрес в гр. Г. се касае за договор с международен елемент, по който приложение следва да намерят разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и поспециално на чл. 7, т. 1 в който е посочено, че с рещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:а) по дела, свързани с договор – в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение; б)за целите на настоящата разпоредба 1 и освен, ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е: -в случая на продажба на стоки, мястото в държава членка, където съгласно договора са доставени стоките или е следвало да бъдат доставени; в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвала да бъдат предоставени.

Съгласно посоченият регламент и последователната практика на СЕС компетентен да разгледа исковете е съдът по мястото на изпълнение. При договор за изработка /за услуга/, какъвто е настоящият случай, за място на изпълнение /място на доставка/ следва да се приеме мястото, където стоките е следвало да бъдат предоставени, като това се преценява съгласно конкретните договорки между страните.

По делото не е спорно сключването на договора и неговият предмет, мястото на осъществяване на самото производство – ушиване на дрехите в гр.

Г.Д. и това, че готовите стоки са предадени от ищеца на превозвач в гр. Г.Д., превозени са до Г. и са предадени от превозвача на ответника в гр. С.

Според ищцовото дружество мястото на изпълнение е гр. Г.Д., като се позовава и на посочената във фактурата клауза „ЕXW”, поради това компетентен е българският съд. Според ответника мястото на изпълнение на договора е мястото, където стоката реално е доставена, а това е гр. С. което изключва компетентността на българския съд. Посочва, че клаузата „ЕXW”, едностранно посочена от ищеца в издадената от него фактура, не обвързва ответника по въпроса за това къде договорът следва да се счита изпълнен.

Настоящата съдебна инстанция, като съобрази становищата на страните, събрания по делото доказателствен материал, намира че уговореното между страните място на изпълнение е в Г..

Видно от самата фактура, въз основа на която ответникът е получил готовата стока, действително се съдържа клаузата „ЕXW”. Липсват данни обаче фактурата да е подписана от ответника, подписана е единствено придружаващата товарителница. Това обаче автоматично не означава наличие на съгласие с тази клауза и от двете страни, като се има предвид, че стоките биха били получени и придружаващите документи – СМR – товарителници и фактури биха били подписани и без наличието на тази клауза. Липсата на такова съгласие за изрична клауза „ЕXW” може да се изведе и от 2 обстоятелство, че при доставка на платовете, в международната товарителница, издадена от гръцкия възложител до българското дружество /л.

14/ е посочено, че компетентен за всеки спор е С.кият съд. Документите, придружаващи доставката на платовете, необходими за изготвянето на договорените дрехи не може да се разглеждат отделно от договора за изработка, доколкото доставката на материалите е част от фактическия състав по изработването на готовата продукция.

Съществено в случая е и друго обстоятелство. С оглед твърденията на ищеца и видно от представената CMR – товарителница /лист 46/ стоката е била предадена от изпращача /ищеца/ на превозвача. Т.е страна по договора за превоз е ищецът, а не ответника, липсват данни превоза да е организиран от последния. Липсват твърдения и доказателства ищецът да организира превоза като втора услуга, отделно и независимо от основната услуга по договора. От анализа на събрания по делото доказателствен материал следва да се приеме, че между страните е било постигнато съгласие ищецът не само да изработи поръчаното, но и да достави произведената продукция на територията на Г. в рамките на една обща услуга. При положение, че уговорката е била единствено стоката да се изработи и с това изпълнението на договора да приключени следваше да са налице доказателства за това ответникът, респ. лице определено от него, да е извършило доставката на готовата продукция за сметка на получателя на стоката. Обстоятелството, че превозването на стоките е било заплатено от ищеца, който извод следва от това че тази сума се претендира с исковата молба, е безспорна индиция, че мястото на изпълнение е там където стоката е доставена /С., а не там, където е изработена /Г.Д./.

От тук следва изводът, че страните са уговорили място на доставка по смисъла на чл. 7, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела на територията на Г., което изключва международната компетентност на българските съдилища.

Възражението на ответника е основателно ето защо следва да се прогласи, че Окръжен съд Б. не е международно компетентен да разгледа предявените искове, както и се прекрати производството по делото. В противен случай и при положение, че съд който не е компетентен се произнесе 3 със съдебен акт по същество същият ще бъде недопустим и като такъв обезсилен от по-горната инстанция.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОГЛАСЯВА, че Окръжен съд Б. не е международно компетентен да разгледа предявените искове от ищеца „П.Т.“ ЕООД, с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: Република Б., гр. Г.Д., п.к. 2900, ул. И. № 28 срещу ответника М. А. К., вписан в Търговския регистър на Република Г., идентификационен номер ************, данъчен номер ************, със седалище и адрес на управление: Република Г., гр. С. ПК ******, „************“ № 27 за заплащане на суми, както следва: 1. сума в размер на 38 899.47 лева, представляваща цена за изработени мъжки облекла, описани в издадена от „П.Т.“ ЕООД Фактура № **********/27.06.2022 г.; 2. сума в размер на 264.04 лева, представляваща цена за транспорт на посочените в мъжки облекла, описана в издадена от „П.Т.“ ЕООД Фактура № ******/27.06.2022 г.; по искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, законна лихва върху посочените главници по т. 1 в размер на 7 022.78 лева и по т. 2 в размер на 47.67 лева от датата на съответните падежи до датата на подаване на исковата молба - 18.01.2024 г.; ведно със законните лихви върху главниците от подаване на исковата молба в съда до окончателното им заплащане.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 11/2024г. по описа на Окръжен съд Б..

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд София.

Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________

4