Решение № 218 от 29.12.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Габрово, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Марияна Д. Ганева като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20234210200604 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от М. К. Б., с ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул.

„*********” № 44, вп. Б, ап.6 – чрез адв. Г. Н. от ГАК, против Наказателно постановление № 2210500359/12.01.2023 година на зам. - директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 270 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 47, ал.1, т.2 от Наребда № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от Министъра на земеделието и храните.

В жалбата се претендира за отмяна на атакуваното Наказателно постановление поради липса на ясно, точно и пълно описание на материализираното в него нарушение, както и отсъствие на посочени място и дата на твърдяното му извършване.

В съдебно заседание адв. Г. Н. поддържа искането за отмяна на атакувания санкционен акт както на посочените в жалбата основания, така и поради недоказаност на изследваното деяние. Претендира и присъждане на направените по делото разноски от неговия доверител.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Ж.

СараИ.а, която намира процесното нарушение за категорично доказано и 1 правилно адресирано в лицето на жалбоподателя въз основа вписаното в приложения по делото Констативен потокол. Моли съда да не кредитира показанията на тези разпитани по делото свидетели, които се намират в близки лични или професионални отношения с жалбоподателя. Ето защо моли за потвърждаване на коментираното Наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява и срещу размера на заплатения адвокатски хонорар и пледира за неговото редуциране до предвидения минимум при отмяна на атакувания санкционен акт.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № 1 от 02.01.2018 г. на Директора на РДГ – Велико Търново.

С позволително за сеч № 0671819/22.06.2022 г. на „Евролес-2001” ООД, с ангажиран лицензиран лесовед П. Б., било разрешено осъществяване на сеч в имот - държавна горска територия, находящ се в отдел № 38, подотдел „б”, в землището на гр. Габрово, за времето от 25.06.2022 г. – 30.12.2022 г.

Управител на „Евролес-2001” ООД към онзи момент бил жалбоподателят, който бил вписан и като лице с право на достъп до сечището.

На 14.07.2022 г. П. Б. съставила Констативен протокол серия В, № 000019, в който вписала, че при обход и проверка на сечището е установила М. Б., който в момент на сеч и извоз на дървесина бели кората на оставащи на място дървета. Освен това П. Б. упоменала в същия документ и че лично е възприела как жалбоподателят, управлявайки колесен трактор, обелва кората на оставащо в сечището дърво, както и че при обход впоследствие е установила общо 32 бр. немаркирани дървета от вида бук с обелена кора. В цитирания Констативен протокол П. Б. също така вписала, че при проверката участие са взели свидетелите С. К. – съдружник в Евролес-2001” ООД, и Д. А.

– работник в дружеството, след което го депозирала в РДГ – Велико Търново.

2

Стъпвайки върху констатациите в него, свидетелят С. Х. – горски инспектор в РДГ – Велико Търново, изготвил срещу жалбоподателя в присъствието на П.

Б. и С. К. АУАН серия В, № 007941/19.07.2022 г. за нарушение по чл. 47, ал.1, т.2 от Наребда № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от Министъра на земеделието и храните, изразило се в неизпълнение на задължението му като лице, извършващо добив на дървесина, да пази от повреда немаркираните дървета в процесния подотдел, като на 14.07.2022 г. при извличане на дървесина до временния склад обелва кората на 32 чл. дървета от вида бук. Въз основа на изготвения АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на М. Б. на 10.07.2023 г., а на 17.07.2023 г. е депозирана и настоящата жалба против него.

Всички факти по случая, описани от АНО в атакуваното Наказателно постановление, обективно почиват на посоченото от П. Б. в изготвения от н е я Констативен протокол серия В, № 000019/14.07.2022 г., но в хода на съдебното следствие неговата доказателствена стойност бе значително разколебана, като на преден самия му автор, възползвайки се от правото си по чл. 119 от НПК, отказа да дава показания. Другите две лица, посочени като участвали при установяване на нарушението – С. К. и Д. А., категорично отрекоха да са присъствали на такава проверка и да са възприели описаните в коментирания констативен протокол факти и обстоятелства, като заявиха пред съда, че подписите под техните имена в този документ не са положени от тях. Освен това и още по-конкретно свидетелят С. К. отрече да е имало обелени кори на подобен брой дървета в процесното сечище, а както той, така и Д. А., бяха категорични, че извличането на дървесина въобще не се е осъществявало от жалбоподателя, а от други лица. Актосъставителят С. Х. заяви пред съда, че приетата от него фактическа обстановка почива само и единствено на упоменатото в същия този Констативен протокол, като ведно с това посочи, че е ходил на проверка около процесната дата, но не е съставил никакъв документ за това и няма точен спомен какво е установил на място.

Същият твърди, че е видял дървета с обелена кора, но не посочи нито колко са те, нито от какъв вид са, а още по-малко кой е осъществил това нарушение.

Безспорно съвкупният анализ на горните обстоятелства мотивира съда да приеме категоричната недоказаност на изследваното нарушение, като разпитаните свидетели недвусмислено отричат изначално както факта на извършването му, така и соченото негово авторство в лицето на М. Б.. В 3 подкрепа тезата на АНО е само едно писмено доказателство - Констативен протокол серия В, № 000019/14.07.2022 г., но вписаното в него не намира никаква друга фактологична подкрепа, напротив – бе отречено от самите лица, посочени като участвали в съставянето му. Ето защо изследваното нарушение по чл. 47, ал.1, т.2 от Наребда № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от Министъра на земеделието и храните, се явява категорично недоказано от обективна и субективна страна, а това мотивира съда да отмени в цялост атакуваното Наказателно постановление.

При този изход на делото и на основание чл. 63 д, ал. 1 от ЗАНН Регионална дирекция по горите - Велико Търново дължи заплащане на направените от М. К. Б. разноски за наетия защитник в проведеното съдебно поризводство. Жалбоподателят е ангажирал такъв в лицето на адв. Г. Н. от АК - Габрово, на който съобразно представеното по делото пълномощно е заплатена сумата от 500 лева. От страна на юрк. К. по реда на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН е направено искане за редуциране на този размер поради завишеност и ниска степен на фактическа и правна сложност на делото, което съдът намира за основателно. Безспорно материалите по делото са в ограничен обем, а производството се разви в рамките на две заседания, поради което и размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерен и следва да бъде редуциран. А с оглед на това заключение и параметрите по чл. 18, ал.2 във вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира сумата от 400 лева, съвпадаща с възможния праг, за адекватна по отношение осъщественото от адв. Г. Н. процесуално представителство.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 2210500359/12.01.2023 година на зам. - директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 270 от Закона за горите на М. К. Б., с ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул.

„*********” № 44, вп. Б, ап.6, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 47, ал.1, т.2 от Наребда № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от Министъра на 4 земеделието и храните.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН Регионална дирекция по горите - Велико Търново да заплати на М. К. Б., с ЕГН: **********, направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 5