Определение № 809 от 12.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 809 гр. Пазарджик, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500849 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. С определение № 429/06.08.2025 г., постановено по гр.д. № 770/2024 г. Панагюрският районен съд е оставил без уважение молба вх. № 3132 от 09.06.2025 г. подадена от “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД ЕИК:20367094, с която е направено искане за изменение на Решение № 95 от 27.05.2025 г. постановено по гр.д. № 770 от 2024 г. по описа на Районен съд – П., в частта за разноските.

Против така постановеното определение в законния срок е постъпила частна жалба от “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Пространните доводи на частния жалбоподател могат да се сведат до следното: Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения е неприложима; съдът не се е съобразил с практиката на СЕС; съдът не е изследвал фактическа и правна сложност на спора, каквато според частния жалбоподател липсва, а е взел за критерий само материалния интерес; трудът на юрисконсултът е равностоен на този на адвоката и не следва да бъде подценяван. Искането е присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от С. Ж. Д..

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

1

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени от “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД срещу С. Ж. Д.. Делото е приключило с Решение № 95 от 27.05.2025 г., с което е прието за установено по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр.с чл. 9 ЗПК по отношение на С. Ж. Д. ЕГН: **********, с адрес – гр. П., ул. „М.” № 20, че „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 е носител на парично вземане в размер на сумата от 2446,03 лева - представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит № *********** от 21.08.2018 г. сключен между ответника и “Ти би ай банк” ЕАД, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 28.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 559,16 лева. - лихва за забава от 26.08.2022 г. до 27.06.2024 г., върху главницата, които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на договори за прехвърляне на парични задължения, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 500/2024г. по описа на Районен съд - П., като е отхвърлен иска за главница над уважения размер от 2446,03 лева до предявения размер от 4095,74 лева, както и искът за лихва за забава за сумата над уважения размер от 559,16 до претендирания размер от 692,88 лева, како и за периода от 26.09.2018 г. до 25.08.2022 г.

Отхвърлен е предявеният от „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК 203670940 срещу С. Ж. Д. ЕГН: ********** иск с правно основание чл.

422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за приемане на установено по отношение на ответника, че ищецът е носител на парично вземане в размер на сумата от 4439,73 лв. - договорна лихва за периода от 25.09.2018г. до 25.08.2022 г. по договор за потребителски кредит № *********** от 21.08.2018 г. сключен между ответника и “Ти би ай банк” ЕАД , което вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на договори за прехвърляне на парични задължения, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 500/2023г. по описа на Районен съд - П..

Осъдена е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, С.

Ж. Д. ЕГН: **********, с адрес – гр. П., ул. „М.” № 20 да заплати на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата в размер на 60,10 лв. – представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 271,75 лв. разноски направени пред районния съд.

Осъден е ищецът Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК 2

203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати на С. Ж. Д.

ЕГН: **********, с адрес – гр. П., ул. „М.” № 20 сумата в размер на 674,35 лв. разноски направени пред районния съд.

За да присъди в полза на ответницата разноски в размер на 674,35 лв., районният съд е отчел, че защитимият интерес е в размер на 9228.35 лв., а обективно съединените искове са отхвърлени общо до размера на 6223.16 лв.

Взел е предвид, че са предявени и разгледани три обективно съединени иска, като е преценил, че обичайният размер на адвокатско възнаграждение за защита по такъв вид дела и такъв брой обективно съединени искове надвишава заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

Определението е правилно. Дори и да се отчете, че и трите иска произтичат от един и същ правопораждащ юридически факт, все пак се касае за три обективно съединени иска, които сумарно са уважени за около 1/3 от предявения размер и са отхвърлени в останалата си част.

Адв. А. е депозирала писмен отговор, в който е направила правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, явила се е в единственото проведено открито съдебно заседание и е пледирала. Воденето на такова дело изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения – сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство. Не трябва да се забравя, че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не по-маловажна от тази на съдията и в случая не са изложени разумни аргументи, за да бъде подценен квалифицираният адвокатски труд.

Тук е мястото да се посочи, че в случая не се касае за подценяване на труда на юрисконсулта и надценяване на труда на адвоката, но противопоставянето и сравняването на заплащането им в случая е неуместно.

Следва да се посочи, че юрисконсултът извършва действията по процесуална защита в исковото производство на основание сключен с работодателя си трудов договор и получава заплата за престираната дейност независимо от крайния резултат по делата, като наред с това законът допуска допълнително да му бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение по всяко дело. За разлика от юрисконсулта адвокатът се договаря с доверителя на пазарен принцип и размерът на договореното и платено адвокатско възнаграждение зависи както от фактическата и правна сложност на казуса, така и от очакваните усилия, труд и време, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на процесуалната защита. Именно тези специфики е имал предвид и законодателят, за да предложи различно разрешение на въпроса за 3 разноските, дължими на правоотношения в ГПК. адвокат и юрисконсулт, регулирайки тези

При тези данни районният съд правилно е определил размера на дължимите разноски в полза на ответницата с оглед отхвърлената част от исковите претенции. Така определеният размер на разноски не противоречи нито на практиката на СЕС, нито на практиката на ВКС. Отчетена е фактическата и правна сложност на делото и положения от адвоката труд., поради което обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА 429/06.08.2025 г., постановено по гр.д. № 770/2024 г. по описа на Панагюрския районен съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 809 гр. Пазарджик, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500849 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. С определение № 429/06.08.2025 г., постановено по гр.д. № 770/2024 г. Панагюрският районен съд е оставил без уважение молба вх. № 3132 от 09.06.2025 г. подадена от “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД ЕИК:20367094, с която е направено искане за изменение на Решение № 95 от 27.05.2025 г. постановено по гр.д. № 770 от 2024 г. по описа на Районен съд – П., в частта за разноските.

Против така постановеното определение в законния срок е постъпила частна жалба от “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Пространните доводи на частния жалбоподател могат да се сведат до следното: Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения е неприложима; съдът не се е съобразил с практиката на СЕС; съдът не е изследвал фактическа и правна сложност на спора, каквато според частния жалбоподател липсва, а е взел за критерий само материалния интерес; трудът на юрисконсултът е равностоен на този на адвоката и не следва да бъде подценяван. Искането е присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от С. Ж. Д..

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

1

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени от “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД срещу С. Ж. Д.. Делото е приключило с Решение № 95 от 27.05.2025 г., с което е прието за установено по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр.с чл. 9 ЗПК по отношение на С. Ж. Д. ЕГН: **********, с адрес – гр. П., ул. „М.” № 20, че „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 е носител на парично вземане в размер на сумата от 2446,03 лева - представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит № *********** от 21.08.2018 г. сключен между ответника и “Ти би ай банк” ЕАД, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 28.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 559,16 лева. - лихва за забава от 26.08.2022 г. до 27.06.2024 г., върху главницата, които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на договори за прехвърляне на парични задължения, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 500/2024г. по описа на Районен съд - П., като е отхвърлен иска за главница над уважения размер от 2446,03 лева до предявения размер от 4095,74 лева, както и искът за лихва за забава за сумата над уважения размер от 559,16 до претендирания размер от 692,88 лева, како и за периода от 26.09.2018 г. до 25.08.2022 г.

Отхвърлен е предявеният от „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК 203670940 срещу С. Ж. Д. ЕГН: ********** иск с правно основание чл.

422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за приемане на установено по отношение на ответника, че ищецът е носител на парично вземане в размер на сумата от 4439,73 лв. - договорна лихва за периода от 25.09.2018г. до 25.08.2022 г. по договор за потребителски кредит № *********** от 21.08.2018 г. сключен между ответника и “Ти би ай банк” ЕАД , което вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на договори за прехвърляне на парични задължения, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.