Решение № 267 от 30.07.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Бургас , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20212100500823 по описа за 2021 година

С Решение № 260492 от 19.03.2021г., постановено по гр. дело № 2850/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска на АН. Д. ДЖ. против „ВиК“ ЕАД за отмяна на издадената от ответника Заповед № РД – 09 – 359 от 09.03.2020г. като незаконосъобразна, като неоснователен.

Против постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от АН. Д. ДЖ., с която се претендира да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважена предявената претенция. В жалбата се посочва, че се оспорват изцяло фактическите констатации на първоинстанционния съд относно противоправното поведение от страна на ищцата Д.. Посочва се, че съдът е формирал своите вътрешни убеждения и правни изводи въз основа на експертиза, която е непълна, необективна и с която вещото лице не е отговорило на поставените в исковата молба съществени въпроси за решаване на делото. Посочва се, че съдът не е анализирал обстойно гласните доказателства на свидетелите. В жалбата се посочва, че са необосновани изводите на първоинстанционния съд относно 1 обстоятелството, че забавянето и отчитането на абонатите в кв. Акациите е отговорност на ищцата, в това число и липсата на написано служебно потребление е също нейна отговорност. В жалбата се сочи и обстоятелството, че съдът не е изчислил правилно сроковете за налагане на дисциплинарно наказание.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените разноски и пред двете инстанции.

В съдебно заседание въззивната страна не се явява и не се представлява, не изразява конкретно становище по основателността на въззивната жалба.

Ответната страна по въззивната жалба – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че ищцата измества предмета на спора, тъй като наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ е във връзка с неправилно отчитане на водомер на потребител, което се изразява в надписване, а не във връзка с неосъществено отчитане на абонати.

Посочва се, че е неоснователно и възражението за неспазване на срока по чл.

194, ал. 1 от КТ, тъй като наказанието е наложено в тримесечен срок от откриване на нарушението, което се изразява в датата на входиране на доклада до изпълнителния директор от дата – 25.02.2020г. Претендира се да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд като законосъобразно, правилно и обосновано.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените разноски във въззивната инстанция.

В съдебно заседание ответното дружество по въззивната жалба не изпраща представител и не изразява конкретно становище по основателността 2 на жалбата.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от АН. Д. ДЖ. от гр. Бургас против Заповед № РД09-359/09.3.2020г., постановена от

Изпълнителния директор на

„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, с която й е наложено наказание „предупреждение за уволнение“, с който се претендира да бъде отменена постановената заповед. В исковата молба се посочва, че постановената заповед е незаконосъобразна, немотивирана, необоснована и издадена при грубо нарушаване на правото на защита. В исковата молба се твърди, че по отношение на посоченото нарушение не е посочено точно кога е извършено и не е посочено в какво точно се е изразило нарушението, не е посочено кога е установена забавата, кога е следвало да я установи ищеца и кога да предприеме действия за временно спиране на нередовните абонати. В исковата молба се посочва, че от съдържанието на атакуваната заповед не става ясно с какви конкретни действия, респективно – бездействия и кои точно трудови задължения е нарушила Д.. В исковата молба се посочва, че работодателят не е посочил кои задължения, вменени с длъжностната характеристика ищцата не е изпълнила като своя основна трудова функция или кои точно отговорности е нарушила.

Ответната страна по предявения иск – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД посочва, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Посочва се, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е изцяло спазена и издадената заповед е мотивирана. Посочва се, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата неправилно е отчела водомера на абоната Л П и в резултат на лошо изпълнената работа е издадена фактура на стойност 2 425, 14 лева за 810 куб. метра вода, макар преди това да е нямало толкова голяма консумация, а ищцата сама признава, че е сгрешила при отчитането.

За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е посочил, че характерът на дейността изисква регулярно и добросъвестно 3 изпълнение на задълженията, противното се отразява негативно върху потребителя. Съдът е приел, че в своята цялост поведението на служителя съставлява нарушение на трудовата дисциплина с тежест, обосноваваща налагане на наказание – „предупреждение за уволнение“, тоест – работодателят е съобразил всички релевантни данни, вкл. тежестта и повторяемостта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и субективното отношение на работника към тях. Съдът е приел, че наложеното наказание се явява съответно на извършените от ищцата дисциплинарни нарушения и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е законосъобразно постановена.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно посочената разпоредба съдът се произнася по правилността на атакуваното решение съобразно посоченото в жалбата.

По наведените твърдения за неправилност на решението във въззивната жалба, съдът приема следното:

По делото не се спори, а и видно от представения по делото Трудов договор от 21.11.2017г. става ясно, че АН. Д. ДЖ. е встъпила в трудово правоотношение с ответното дружество и е приела да изпълнява длъжността „отчетник измервателни уреди“.

По делото от представените доказателства се установява, че до А.Д. е изпратено писмо от 26.02.2020г., в което се посочва, че на основание чл. 193, ал. 1 от КТ и във връзка с Доклад от 25.02.2020г. са поискани писмени обяснения в тридневен срок от получаване на писмото. Изрично в отправеното към Д. писмо се посочва, че е констатирано, че по отношение на абоната Л П е констатирано, че е изготвен отчет на водомера с показания от 810 куб.м. вода, а при направена проверка е констатирано, че водомерът е надписан с 549 куб.м. вода, като изрично е посочено, че водомерът е отчетен реално на 02.2019г.

По делото е депозиран отговор от страна на А.Д., в който се сочи, че на 28.10.2019г. е извършила отчет на водомера, който е бил силно замърсен и трудно се е виждал и затова е станала грешката.

4

По делото е представена Заповед № РД-09-359 от 09.03.2020г., постановена от Изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД със седалище гр.

Бургас, от която е видно, че е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ на АН. Д. ДЖ. – отчетник измервателни уреди в район – Бургас. В заповедта се посочва, че видно от справката на отчитанията за периода от 26.06.2019г. до 28.10.2019г. А.Д. е отчела 810 куб.м. вода от клиент – Л С П при показание на водомера – 1 828 куб.м. и е издадена Фактура на стойност от 2 425, 14 лева, а при направената проверка е констатирано показание – 1 279 куб.м. – тоест – водомера е надписан с 549 куб.м. – деяние, което представлява грубо нарушение на трудовата дисциплина на основание чл.

187, ал. 1, т. 3 от КТ – неизпълнение на възложената работа във връзка с т. 2 от Раздел „задължения“ и т. 3 от Раздел „Отговорности“ на Длъжностната характеристика на основание чл. 188, т. 2 при спазени изисквания на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и чл. 194 от КТ.

Заповедта е получена от А.Д. на дата – 16.03.2020г.

По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза от 28.10.2020г., от неоспореното заключение на която е видно, че на дата – 28.10.2019г. са отчетени 810 куб.м. вода по партидата на абонатен номер 951751, като разликата между старото показание на водомера и новото показание, отчетено като 1 828 куб.м. Вещото лице посочва, че след получаване на фактурата, собственикът на водоснабдения обект е сигнализирал за съмнение в отчета на използваната вода и е направена проверка на 30.01.2020г. Вещото лице посочва, че процесната консумация по партида с абонатен номер 951751 е отчетена неправилно лично от инкасатора на 28.10.2020г. въпреки че във водомер карнета е записано отчитане по данни от „клиента“, а грешката е установена след подаден сигнал от собственика на водомера – Лина Спасова и след направена проверка от ищцата, самата тя съставя протокол от 30.01.2020г. – датата на проверката. На 28.10.2020г. са отчетени 1 828 куб.м. изразходвана вода, при старо показание на водомера – 1 018 куб.м. – тоест – 810 куб.м. надписана вода на абоната Лина Спасова към датата на отчета.

По делото е извършена и съдебно-техническа експертиза, от неоспореното заключение на която е посочено, че на 28.10.2019г.

5 отчетничката неправилно е отчела водомера на абонат – Л С П, като едва на 30.01.2020г. е отчела водомера правилно и е заявила нулев отчет за абоната.

Вещото лице посочва, че на дата – 04.01.2021г. е извършила оглед на място и е отчела водомера на партида с абонатен номер 951751, записан на Л С П и сочи, че до водомера няма свободен достъп – някой трябва да отвори вратата.

Вещото лице посочва, че водомерът по партидата с абонатен номер се отчита с мобилно устройство, като инкасатора сканира баркод номера, поставен на водомерния възел и активира партидата на абоната в мобилния компютър, отчита данните от водомера на абоната визуално и ги въвежда ръчно в мобилното устройство по индивидуалната електронна страница на водомера, като от там данните автоматично се прехвърлят и осчетоводяват от системата на дружеството. По делото е изготвено и допълнително заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, от неоспореното заключение на която е видно, че достъпът до водомерната шахта на Л П не е лесен, за да се отчете водомерът се е наложило собственичката на имота да вдигне капака на шахтата.

По делото в качеството му на свидетел е разпитан Й И М, от показанията на когото се установява, че за периода от месец август – 2014г. до месец август – 2020г. е работил в ответното дружество като водомайстор.

В своите показания свидетелят посочва, че е става свидетел на неточности при отчитането на кв. Акации и кв. Победа, тъй като това са най-проблемните квартали. Свидетелят посочва, че има собственици на водомери, които са агресивни, държат се нагло, обиждат отчетниците и ги псуват, а други хора им дават показанията на своите водомери и отказват да отварят вратите си за проверка. Свидетелят посочва, че докато е работил в ответното дружество винаги е помагал на инкасаторките при отчитането на водомерите, а след 2018г. те са започнали да ходят сами при отчитането на водата. Свидетелят посочва, че в кв. Акациите най-дългата и проблемна улица е улица Ангеларий и винаги когато стане време за обедна почивка се чуват с инкасаторите, за да могат да ги приберат и да почиват в к-с Славейков. Свидетелят посочва, че когато е отивал да вземе Анастасия по време на една обедна почивка тя го е помолила да види водомера на лице на име Лина, защото тя не е могла да се справи с отчитането му. Свидетелят посочва, че е влязъл в имота, видял е водомерната шахта, нямало е стълба, а водомерът е бил изключително 6 замърсен.