Решение № 15987 от 05.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15987 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110103088 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, депозирана от Б. П. П. ЕГН ********** с предявени искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на неустоечна клауза, обективирана в договор за кредит №....../26.05.2022 г., сключен с ответника „....... ООД ЕИК ...... за заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит №....../26.05.2022 г., съгласно който получил заемна сума в размер на 400 лв. със задължение да я върне на 11 седмични вноски, при ГЛП 40,05% и ГПР- 49,78 %. Сочи, че в процесния договор кредиторът бил уговорил, че ищецът следва в срок от три дни да предостави обезпечение, представляващо банкова гаранция или поръчители, като били поставени множество условия за това, като при неизпълнение на това задължение се дължала неустойка в размер, надвишаващ размера на главницата по кредите. Счита, че процесната неустоечна клауза е нищожна, като протИ.речаща на добрите нрави, поради заобикаляне на закона – чл.19 ал.4 ЗПК, защото възнаграждението е следвало да влезе в ГПР, като общ разход за потребителя. Навежда, че по същество се начислява печалба за кредитора, надбавка към главницата, поради което е следвало да бъде включена в ГПР и ГЛП, което влече недействителност на целия договор. Моли съда да прогласи нищожността на процесната договорна клауза. Претендира разноски.

Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Изрично признава, че между страните е бил сключен договор 1 за паричен заем №682/26.05.2022 г., по силата на който предоставил на ищеца сумата в размер на 400 лв. при задължение да я върне на 11 седмични погасителни вноски при ГЛП 40,05% и ГПР- 49,78 %. Счита, че добрите нрави не са накърнени, налице е еквивалентност на престацията. Оспорва приложеният ГПР да е различен от посочения в съглашението, като същият бил в рамките на нормативно уреденото и изчислен в съответствие със законовата формула към чл.19 ал.2 ЗПК. Оспорва се твърдението за заобикаляне на закона, както и твърдението за нарушения на ЗЗП. Моли за отхвърляне на исковете.

В срока по чл.211, ал.1 ГПК ответникът предявява насрещни осъдителни искове с правна квалификация чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД срещу ищеца по първоначалния иск за заплащане на сумата от 400 лв. представляваща главница по договор за кредит №....../26.05.2022 г., ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба до плащането, както и за сумата в размер на 17,30 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 09.06.2022 г. до 11.08.2022 г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли за тяхното отхвърляне. Поддържа, че договорът е недействителен, тъй като кредиторът е следвало да включи изначално начислената неустойка при формиране на ГПР.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД:

За основателност на предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за кредит №....../26.05.2022 г., с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице твърдените пороци, че процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави, както и плащане.

Между страните не се спори и в отговора на исковата молба ответникът изрично признава, че на 26.05.2022 г. между „....... ООД като заемодател и Б. П. П. като заемополучател, бил сключен договор за паричен заем №......, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата в размер на 400 лв. при задължение да я върне на 11 седмични погасителни вноски при ГЛП 40,05% и ГПР49,78 %. С определението на съда от 23.05.2023 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, съдът на осн. чл. 190 ГПК е задължил "Сити кеш" ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото в цялост кредитното досие по процесния договор. В проведеното на 21.06.2023 г. открито съдебно заседание съдът е констатирал, че ответното дружество не е изпълнило задължението си, като повторно е указал на ответника, че следва да представи по делото в цялост преписката 2 по договор за паричен заем №....../26.05.2022 г., като му е указал, че непредставянето на документите може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК. В указания от съда срок ответникът повторно не е изпълнил задължението си да представи изисканите документи. Въпреки това, фактът на възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния договор за паричен заем не е спорно между страните. Освен това по делото е прието основно и допълнително заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, вещото лице по което е извършило справка в счетоводството на ответното дружество, като са му предоставени счетоводни документи във връзка с процесния договор. От приетото експертно заключение се установява, че общо платената от ищеца сума по договора е в размер на 49 лева, от която: 3,12 лева лихви за периода от 27.05.2021 г. до 02.06.2021 г. и 45,88 лева неустойка за непредставяне на обезпечение. Уговореният ГПР, включващ разходите и лихвата е в размер на 49,78 %. Отразено е, че като се вземе предвид и уговерената в договора неустойка за непредставяне на обезпечение, ГПР би бил в размер на 1494,92 %.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно. Преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл.

9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася 3 както до гражданските сделки, така и за търговските сделки /чл. 288 ТЗ/. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,78%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – уговорената неустойка за непредоставяне на поне едно от обезпеченията, предвидена в чл.6 от договора за кредит, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК.

По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,78 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Предвид описаните по-горе предпоставки, при които възниква задължението на потребителя да заплати неустойка за непредставяне на обезпечение, то същата е с характер на сигурен разход и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно /чрез изначалното му включване в разходите по кредита/, то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

4

Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно протИ.речие с чл. 3, §1 и чл.4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.