Решение № 707 от 03.07.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. Перник, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20221720105010 по описа за 2022 година

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков Казанджията № 4-6, представлявано от Р.И.М.-Т. – управител срещу О. А. И., ЕГН ********** от ***

Ищецът твърди, че между ответника и „Първа инвестиционна банка“ АД е сключен договор за издаване на револвираща международна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 09.01.2008 г.

Кредиторът е предоставил на ответника кредитна карта с кредитен лимит 1000 лв., усвоен от картодържателя чрез тегления в брой и плащания в търговски обекти, които разплащания са извършени от открита на името на кердотополучателя картова сметка при „ПИБ“ АД с IBAN: *** Съгласно чл. 3, договорът е със срок 09.01.2010 г., който е продължаван неколкоркратно на основание чл. 3, във вр. с чл. 36.1 от общите условия – неподаване на уведомление от картодържателя, че не желае картата да не бъде подновена.

Ищецът твърди, че съгласно чл. 8 от договора при непогасяване на усвоеният лимит на падежа, кредитополучателят дължи лихва в размер на договорения в чл. 7 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на 12 пункта.

Сочи, че на 09.01.2018 г. е настъпил крайният срок за погасяване на кредита, включително и дължимите лихви, като от тази дата вземането е изцяло дължимо.

Твърди, че на 19.12.2019 г. между „ПИБ“ АД и „С.Г.Груп“ ЕАД е сключен 1 рамков договор за прехвърляне на вземания, с който процесното вземане е прехвърлено. Сочи, че на 11.12.2020 г. между „С.Г.Груп“ ЕАД и ищецът е сключен договор за цесия, с което ищецът е придобил вземането срещу ответника, за което последният е уведомен на 11.11.2021 г. срещу подпис.

Сочи, че на 25.11.2021 г. между ищеца и ответника е сключено споразумение за разсрочване на парично задължение, като страните са приели за установено в отношенията си че задължението на ответника е в размер на 2210.83лв., като същият изрично се е отказал от последиците на изтеклия вече давностен срок.

Ищецът твърд, че за вземането е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което е образувано ЧГД № 3683/2022 г. по описа на ПРС. Исканата заповед за изпълнение на парично задължение е издадена, като срещу нея в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено възражение от длъжника.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен на 11.12.2020 г. с „С.Г.Груп“ ЕАД сумата от 1000.00 лв. – представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 09.01.2008 г., сключен с „ПИБ“ АД, сумата от 287.78 лв., представляваща лихва за просрочие за периода от 10.02.2019 г. до 10.02.2022., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.06.2022 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3683/2022 г. по описа на Районен съд - Перник.

Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски в исковото и заповедното производство.

Исковата молба е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор. В подаденото възражение не са изложени обстоятелствата, поради които ответникът оспорва дължимостта на вземането.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не е изпратил представител. Докладвани са писмени бележки, представени от пълномощника му. С тях ищецът заявява, че поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи. Претендира направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК обсъди събраните доказателства, намира следното:

Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес се установява от приложеното ЧГД № 3683/2022 г. по описа на ПРС.

От него е видно, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за вземане, идентично с вземането, предмет на настоящия иск, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение. Установителният иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

2

Разгледан по същество искът е основателен.

Представен е договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *** г., сключен на 09.01.2008 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника.

Съгласно чл. 1 от него банката се е задължила да открие и да води на името на ответника картова разплащателна банкова сметка с IBAN ***и да издаде на негово име международна револвираща кредитна карта.

Според чл. 2 от договора банката предоставя на ответника по разкритата сметка банков кредит овърдрафт в размер на 1000 лв. В чл. 3 от договора е уговорено срокът на ползването му да е 09.01.2010 г., като се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ на банката.

Видно от рамков договор за цесия на 20.12.2019 г. между „ПИБ“ АД и „С.Г.

Груп“ ЕАД, банката в качеството си на цедент е прехвърлила на цесионера пакет от свои вземания, произтичащи от договори за кредит, сред които е вземането към ответника.

На 11.12.2020 г. между „С. Г. Груп“ ЕАД и ответника – „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания. Видно от приложение № 1 към него ищецът е придобил вземането към ответника, произтичащо от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *** г., сключен на 09.01.2008 г. сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД. Прехвърлянето е съобщено на ответника на 11.11.2021 г., за което по делото е представено уведомление за извършено прехвърляне на вземане, върху което е удостоверено връчването му.

На 11.11.2021 г. между страните е сключено споразумение, с което са се съгласили, че ответникът дължи на ищеца вземане, произтичащо от договор за кредит от 09.01.2008 г., сключен с „ПИБ“ АД в общ размер на 2210.83 лв., както и сумата от 3835.74 лв., произтичащо от договор за кредит от 01.07.2008 г. с „Райфайзан банка България“ ЕАД в размер3835.74 лв.

Постигнали са съгласие общата дължима сума от 6046.57 лв. да бъде погасена на 12 бр. равни месечни вноски от по 100 лв., платими на 20.то число на месеца, с краен срок 20.11.2022 г.

От представена служебна бележка изх. № *** г. е видно, че ответникът не е извършвал плащания съгласно уговореното в споразумението.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Н. И. и неоспорена от страните. Съдът кредитира заключението на експерта като пълно и обосновано, дадено с необходимите знания и професионален опит. От него се установява, че по процесният договор за издаване на револвираща кредитна карта банката на 09.01.2008 г. е отпуснала на ответника сумата от 1000 лв., която е усвоена от ответника по открита на негово име банкова сметка. Непогасената сума по кредита е 1000 лв. – усвоена и невърната главница и 1210.83 лв. договорна лихва . Вещото лице е дало и отговор на въпроса за размера на законната лихва за процесния период – 10.02.2019 г. – 10.02.2022 г. и той е 287.78 лв., като за времето от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. не е определяна такава.

При така установените факти съдът, намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението.

3

В случая безспорно е установено, че ответникът не е изпълнил задължението си по е договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *** г., сключен на 09.01.2008 г. с „Първа инвестиционна банка“ АД , а именно да върне сумата от 1000 лв., която му е предоставена по разкрита на негово име банкова сметка.

Съгласно чл. 99 от ЗЗД кредиторът е прехвърлил своето вземане на „С.Г.

Груп“ ЕАД съгласно сключен договор за цесия от 20.12.2019 г. С договор за прехвърляне на вземания „С. Г. Груп“ ЕАД е прехвърлил вземането на „ПИБ“ АД към ответника, на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. След надлежно упълномощаване от цедента, цесионерът е уведомил длъжника за прехвърлянето на вземането, което е станало на 11.11.2021 г. От този момент прехвърлянето е породило действие за ответника. Следователно към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело, по силата на сключеният договор за цесия и на основание чл. 99 от ЗЗД кредитор на ответника е „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

От приетата съдебна експертиза се установява, че за процесния период от 10.02.2019 г. до 10.02.2022 г. ответникът дължи законна лихва за забава в размер на общо 287.78 лв.

Предвид изложеното предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в исковото и в заповедното производство, както следва: 25.75 лв. – държавна такса в исковото производство, 250 лв. – депозит за вещо лице, 360 лв. – адвокатско възнаграждение в исковото производство; 25.76 лв. – държавна такса в заповедното производство и 180 лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, че О. А. И., ЕГН ********** от ***ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Малинова Долина, ул. Рачо Петков – Казанджията № 4-6, представлявано от Р.И.М.-Т. – управител, в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен на 11.12.2020 г. с „С.Г.Груп“ ЕАД сумата от 1000.00 лв. /хиляда лева/, представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 09.01.2008 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, сумата от 287.78 лв./двеста осемдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 10.02.2019 г. до 10.02.2022., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.06.2022 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3683/2022 г. по описа на Районен съд - Перник.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК О. А. И., ЕГН ********** от 4

***ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Малинова Долина, ул. Рачо Петков – Казанджията № 4-6, представлявано от Р.И.М.-Т. – управител сумата от общо 635.75 лв. /шестстотин тридесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща разноски, направени в исковото производство и сумата от общо 205.76 лв. /двеста и пет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението, препис от него, ведно с ЧГД № 36837/2022 г. по описа на ПРС да се върнат на съответния съдебен състав.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5