Определение № 2327 от 08.07.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 2391/2020
- Вид
- Определение № 2327
- Подписан
- 08.07.2020
- В сила
- 31.07.2020
- Състав
- ИВАН ГЕОРГИЕВ КИРИМОВ, РАЛИЦА ВЕЛИМИРОВА МАНОЛОВА, ПЕТЪР ТЕОДОРОВ СТОИЦЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 324 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 326 · Наказателно-процесуален кодекс
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…….. гр. СОФИЯ, 08.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI въззивен състав в закрито съдебно заседание на осми юли, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВАН КИРИМОВ като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в.н.ч.д. № 2391 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 324 вр. чл.
326 от НПК.
С протоколно определение от 10.06.2020 г. по н.ч.д. № 1250/2020 г. по описа на СРС, НО, 17 състав, постановено в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК на осъденият Д.Ю.Ю., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, е определено общо най-тежко наказание измежду наложените по н.о.х.д. № 15/2019 г. по описа на РС – Радомир, по н.о.х.д. № 617/2019 г. по описа на ОС – Пловдив и н.о.х.д. № 19776/2018 г. по описа на СРС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца. На основание чл. 24 от НК определеното най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца е увеличено на три години и седем месеца. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на така увеличеното общо наказание.
В срока по чл. 319, ал.1 от НПК против първоинстанционното определение е постъпила жалба от служебния защитник на осъдения Ю. – адв. К.М.. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт.
Прави се искане за отмяната на постановения съдебен акт и присъждане на адвокатски хонорар.
В срока от образуване на делото до насрочването му е постъпила молба от осъдения, с вх. № 64968/06.07.2020 г., с която оттегля въззивната жалба на служебния защитник, като отказва въззивната жалба да бъде разгледана. Обяснява, че служебният защитник е обжалвал първоинстанционният акт без това да бъде съгласувано с него. Така, изразена по този начин, ясна е волята на осъдения Ю. да не се обжалва първоинстанционното определение.
Въззивната инстанция,след като обсъди постъпилите жалба и молба, намира следното:
Заявлението на осъдения, според настоящият съдебен състав е недвусмислено и следва да се приеме като валидно оттегляне на подадената жалба от служебния защитник. С него се обосновава основание за прекратяване на въззивното производство по чл. 326 вр. чл. 324 НПК. Макар защитникът да е самостоятелна страна в наказателния процес, правата, които упражнява не могат да са в разрез с волята на самия подсъдим, коѝто той само представлява. Правото на жалба е част от правото на защита, принадлежи на подсъдимия и е поставено в зависимост от неговия интерес, с диспозитивен характер е, може да се упражни дотолкова доколкото самият той желае това. В случай на противоречие по този въпрос между подсъдим и защитник, определящо значение има волята на представлявания, тъй като се засяга изключително негово процесуално положение. Изключение прави хипотезата на безусловна задължителна защита предпоставена от засегнат процес на формиране на самостоятелна воля – при непълнолетие или психически недостатък, какъвто настоящият случай няма данни да е. Ето защо изявлението на осъдения Ю. за оттегляне на жалбата на служебния защитник е годно и поражда правни последици, в случая – правопрекратителни.
С оттеглянето на жалбата срещу протоколното определение на първостепенния съд, настоящата съдебна инстанция е десезирана от извършване на проверка на първоинстнационния съдебен акт, тъй като определението е атакувано единствено от служебния защитник, поради което образуваното съдебно производство пред въззивната инстанция следва да бъде прекратено.
Воден от гореизложените съображения и на осн. чл. 326 вр. чл. 324 от НПК,Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съденото производство по в.н.ч.д. № 2391/2020 г. по описа на СГС,
НО, VI въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране пред ВКС в 15 дневен срок от датата на съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.