Решение № 745 от 29.05.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. Русе, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20234520103187 по описа за 2023 година

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: 117005106, със седалище и адрес на управление гр.Р у с е твърди, че в периода от 28.09.2022г. до 20.01.2023г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност 341,39 лева по 8 броя фактури в имота на ответника В. Г. П. с ЕГН:**********, находящ се в гр.Русе, ул.“А.Е.“ N:3, бл.“А.“, вх.А, ет.5 с абонатен N:07021200090.

Твърди, че ответникът не заплатил дължимата за това цена от общо 341,39 лева по 8 броя фактури. Поради забавата в плащането претендира и мораторна лихва в общ размер на 3,47 лева за периода от падежа на всяка от фактурите до датата на депозиране на заявлението в съда 21.03.2023г..

Поддържа, че за посочените суми се снабдил със Заповед № 834/23.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1556/2023г. по описа на Р усенски районен съд.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по 1 отношение на ответника, че дължи горепосочените суми. Претендира деловодните разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК назначеният особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който развива съображения за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Основно задължение на ищеца „Топлофикация Русе“ ЕАД, съгласно притежавания лиценз е да снабдява своите контрагенти по договор с топлинна енергия. Ищецът е представил писмени доказателства - фактури, с които е удостоверил, че през процесния период е доставял топлинна енергия на ответника.

Видно от представения по делото Договор N:241/ 14.10.1998г. етажната собственост на бл.“А.“ в гр.Русе, сключила договор с ищеца Топлофикация Русе за ползване на топлинна енергия.

Видно от доказателствата по делото етажната собственост на бл.“А.“, в гр.Русе е определила фирма „Топлоснабдяване“ АД – Шумен да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в процесната сграда.

От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че процесният имот е присъединен към топлопреносната инсталация на дружеството ищец. Установява се, че в сградата е въведено дялово разпределение и то се извършвало от „Топлоснабдяване“ АД – Шумен.

Експертът установява, че процесния имот с абонатен N:07021200090 е присъеднинен, чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на Топлофикация Русе АД.

При така установените по делото доказателства съдът приема, че предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло до претендирания в исковата молба размер.

С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за мораторната лихвав размер на 3,47 лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на разноски за исковото производство . Видно от представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски в общ 2 размер от 975,00 лева, от които 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение , 75,00 лева държавна такса, 400,00 лева възнаграждение за вещо лице и 400,00 лева възнаграждение за особен представител на ответника.

Според т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, които в случая са в размер на 7 5,00 лева.

Така общият размер на разноските, на които ищецът има право за исковото и заповедното производства, възлиза на 1050,00 лева.

Мотивиран така, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Г. П. с ЕГН:**********, че дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: 117005106, със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от изп. директор Севдалин Желев сумата от 341,39 лева, представляваща неплатената цена на доставената разпределена топлинна енергия по 8 броя фактури за периода от 28.09.2022г. до 20.01.2023г. в имота на ответника В. Г. П. с ЕГН:********** находящ се в гр.Русе, ул.“А.Е.“ N:3, бл.“А.“, вх.А, ет.5 с абонатен N:07021200090 и сумата от общо 3,47 лева мораторна лихва за периода от падежа на всяка от фактурите до датата на депозиране на заявлението в съда 21.03.2023г., за които вземания по ч.гр.д. № 1556/2023г. по описа на Р усенски районен съд е издадена Заповед № 834/23.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА В. Г. П. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: 117005106, сумата от 1050 , 0 0 лева з а разноски по исковото и заповедното производства.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

3

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4