Решение № 1017 от 31.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1017 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000503401 по описа за 2022 година

САС е сезиран с въззивна жалба от всяка от страните по гр.д. № 1127/22 г. по описа на СГС.

С решение № 2116 от 02.08.2022 г., постановено по гр.д. № 1127/2022 г. по описа на СГС, ГО, I – 20 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати на Ц. Ц. Ц. сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконното му обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с присъда по НОХД № 274/2015 г. на РС-Враца, ведно със законната лихва, считано от 06.07.2021 г. до окончателното плащане , както и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 10 лв., представляваща разноски по делото и на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е осъдена да заплати на адв. М. К. П. сумата от 829,40 лв. адвокатско възнаграждение, като искът за разликата над уважения до предявения размер от 112 000 лева е отхвърлен като неоснователен.

Недоволен от осъдителната част на решението е ответникът – Прокуратурата на Република България, който го обжалва в срок с оплаквания за неправилност и необоснованост, предпоставени от нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че пред първата инстанция не са представени доказателства, които да установяват действително търпени вреди, както и че тези вреди са пряк и непосредствен резултат от обвинението. Посочва още, че 1 правилно съдът е изчислил, че наказателното производство е продължило близо 14 години, но не е съобразил факта, че през голяма част от това време делото се е намирало в съдебна фаза. Изложени са съображения, че присъденото обезщетение не отговаря на критериите за справедливост. Твърди се, че обезщетението е завишено и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Сочи се, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е отчел правилно претърпените от ищеца вреди и не е посочил ясни критерии, съгласно които е определен размeрът на обезщетението. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в осъдителната му част и да бъде отхвърлен предявеният иск, алтернативно да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

С насрещна въззивна жалба наследниците на ищеца оспорват правилността на решението в отхвърлителната му част. Считат, че съдът не е съобразил тежестта на обвинението (за тежко престъпление), продължителността на разследването (около четиринадесет години), мярката за неотклонение (подписка, но ограничаваща свободата на ищеца), разгласяването на процеса в медиите (което е обективен факт и не се нуждае от доказване), влошеното здравословно състояние на обвиняемия (претърпян мозъчен инсулт), интензивността и продължителността на установените неимуществени вреди. Иска се настоящият състав да отмени отхвърлителния диспозитив и да уважи иска до пълния му размер от 112 000 лева.

Всяка от страните поддържа своята жалба и оспорва тази на противната страна.

При служебно извършената от въззивния съд проверка на основание разпоредбата на чл. 269 ГПК, се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

Дължи се произнасяне според доводите на страните за неправилност на решението на база наличните по делото доказателства.

С разпореждане № 96 от 08.01.2023г. по настоящото делото е констатирано, че насрещната въззивна жалба е депозирана от наследниците на ищеца, за когото са представени доказателства, че е починал на 19.07.2022г., преди изготвяне на обжалваното решение, с оглед на което са конституирани на основание чл. 227 от ГПК на мястото на Ц. Ц. Ц. наследниците му – Л. Ц. Ц. и К. Ц. Ц..

По делото не се спори, че ищецът Ц. Ц. Ц. е бил привлечен с постановление от 23.07.2007 г. като обвиняем за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 201 НК.

Била взета мярка за неотклонение "подписка".

С влязла в сила на 06.07.2021 г. присъда № 49 от 21.11.2017 г. по НОХД № 274/2015 г. на Районен съд – Враца, Ц. Ц. Ц., е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр.

2 чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като така постановената присъда е потвърдена с решение № 260050 от 06.07.2021г., постановено по ВНОХД № 175/2021 г. по описа на ОС – Враца.

Изпълнен е фактическият състав на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 предл. първо на ЗОДОВ и отговорността на ответника следва да бъде ангажирана. Налице е незаконно повдигнато обвинение от Прокуратурата, като резултатътът е постановяване на решение, с което е потвърдена присъда, с която подсъдимият Ц. Ц. Ц. е бил признат за невиновен. Съществува пряка причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца вреди и действията на ответника.

Основни критерии за определяне на паричния еквивалент надължимото обезщетение са наказателният състав по обвинението, срокът и продължителността на водените следствени и процесуални действия (в случая четиринадесет години) конкретните обстоятелства, свързани с негативните изживявания на ищеца и създаването на обективни трудности в обичайния живот по време на воденото наказателно производство, опозоряване в социалната и професионална среда). При определяне размера на обезщетението се отчита и обществено-икономическата обстановка в страната към момента на дължимост на обезщетението.

От показанията на свидетеля К. Ц. Ц., кредитирани от съда като логични, последователни, съответни на събраните писмени доказателства и удостоверяващи лични възприятия, се установява, че образуваното наказателно производство и поддържаното обвинение са довели до дискредитиране доброто име на ищеца в професионалната му среда (главен счетоводител във „Втори юни“ АД - Враца).

Настоящият състав приема, че воденият наказателен процес за престъпление, за което е постановена оправдателна присъда, наложената мярка за неотклонение и разгласата в социалния кръг на ищеца са повлияли негативно върху психологическия му статус и са били източник на стрес. Предполагат се изпитаните от обвинението чувства на несигурност, накърнено чувство за справедливост, притеснение и срам пред околните.

Неоснователни са възраженията на ответника за това, че отговорността му следва да бъде преценена с оглед на обстоятелството, че в общата продължителност на наказателното преследване са включени и периоди, в които делото е било в съдебна фаза. От приобщеното като доказателство по делото НОХД № 274/2015 г. на Районен съд – Враца се установява, че продължителността на водените следствени и процесуални действия е четиринадесет години, като през този период на ищеца са предявявани многократно обвинения за едно и също престъпление – длъжностно присвояване, като срещу него в съда са внасяни осем пъти обвинителни актове, били са разглеждани 11 съдебни производства, като има две осъдителни присъди, с които ищецът е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за тежко умишлено 3 престъпление, които в последствие са отменени и върнати на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения. От всичко изложено следва, че продължителността на водените следствени и процесуални действия се дължи на констатирани от съда многократно съществени процесуални нарушение, като именно на това основание внесените обвинителни актове са връщани на прокурора за отстраняването им.

Възраженията, съдържащи се в насрещната въззивна жалба за неправилно приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД са неоснователни. Ищецът, въпреки позоваването на твърдения за влошено здравословно състояние и прилагането на медицинска документация, не е поискал изслушване на медицинска експертиза, за да установи пряката причинна връзка между страданията му и наказателното производство.

С оглед изложеното САС намира, че определената от СГС сума от 25 000 лв. представлява справедливо, съобразено с критерия на чл. 52 от ЗЗД и практиката по приложението му, обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и поради това и двете жалби, с които съдът е сезиран, са неоснователни.

Първоинстанционният съд правилно е опредилил началната дата, от която се дължи лихва, а именно 06.07.2021 г. (моментът на влизане в сила на оправдателната присъда).

Тъй като настоящият състав достига до виждане за правилност на първоинстанционното решение, на основание чл. 272 ГПК, се ползва от мотивите, съдържащи се в обжалваното решение.

Изводът за неоснователност и на двете жалби обосновава понасяне на разноските от всяка от страните по начина, по който са направени.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2116 от 02.08.2022г. постановено по гр.д.

№ 1127/2022г. на Софийски градски съд, ГО, I – 20 състав.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5