Решение № 10548 от 05.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10548 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110131468 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по искова молба, подадена от Е. С. С., срещу "Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Ищецът Е. С. С. твърди, че ответникът е взискател по горепосоченото изпълнително дело, като се легитимира като титуляр на вземанията, за които е издаден изпълнителният лист. Правото на принудително изпълнение за процесните вземания поддържа да се е погасило по давност преди предявяването на иска. Моли за уважаването на иска и претендира разноски.

Ответникът "Топлофикация София“ ЕАД оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва, че в случая давността за процесните вземания, за които дружеството се е снабдило с изпълнителен лист е многократно прекъсвана, с оглед което и искът следва да бъде отхвърлен. Позовава се и на спирането на давността за периода на извънредното положение. Поддържа, че погасителната давност е пет, а не тригодишна. Моли за постановяване на решение, с което съдът да отхвърли исковете.

Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът е указал на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти по отношение на главните искове, а именно: че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете.

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения 1 и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.

С оглед становищата на страните, съдът приема, е помежду им не са спорни обстоятелствата, че срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист на 14.07.2011г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12402/2009г. по описа на СРС, 81 с-в, както и че срещу него в качеството му на длъжник е било образувано изп. дело № 20/2012 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, за събиране на посочените в исковата молба суми.

Спорните в настоящото производство въпроси са дали правото на принудително изпълнение за вземанията, за които в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, е погасено с изтичането на погасителна давност, която е започнала да тече от влизане на заповедта за изпълнение в сила, настъпили ли са обстоятелства в хода на изпълнителното производство, които да са довели до спирането или прекъсването на същата, преди тя да е изтекла.

Както се посочи и по-горе страните не спорят, че заповедта за изпълнение е влязла в сила след развитието на исково производство, с оглед което и следва да се приеме, че помежду им също така не е спорно, че вземанията, за които е бил издаден процесният изпълнителен лист, се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност.

Установява се от приетото в препис изпълнително дело № 20128380400280 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 в регистъра, воден от КЧСИ, че на 13.01.2012г. взискателят "Топлофикация София“ ЕАД е подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да извърши пълно имуществено проучване на материалното състояние на длъжника и да определи способа на изпълнение. Към 13.01.2012г. не е било изрично отменено тълкуванието на закона, дадено в Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г., според което давност не тече в хода на започнало изпълнително производство. Макар и това тълкувание да е преодоляно с приетото в т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд (ВКС) за изпълнителното производство, постановено на 26.06.2015 г., в случая тълкуванието на ВКС не може да има обратно действие. Това е така, доколкото съгласно чл. 5, ал. 3 от Конституцията Република България е правова държава, а един от основните принципи на правовата държава е защита на легитимните правни очаквания на гражданите.

Доколкото през 1980 г. е било възприето задължително за съдилищата тълкуване на закона, че давност не тече, докато трае изпълнителния процес за вземането, то гражданите са имали очакване това да е така и са съобразявали поведението си с изразеното от Върховния съд. Поради това и следва да се приеме, че за периода от образуване на изпълнителното дело и през цялото време на неговата висящност до 26.06.2015 г. /датата на постановяване на ТР/ давност не е текла по време на изпълнителния процес. В този смисъл е и приетото разрешение с Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или 2 вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, извършването на имущественото проучване на длъжника и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение.

Посочи се, че с оглед възприетото в т. 10, Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, след 26.06.2015г. давността за вземанията по време на изпълнителния процес не е спряла да тече. По време на изпълнителното производство са предприети различни изпълнителни действия. Така на 02.02.2012г. е изпратено запорно съобщение, връчено на 11.02.2012г. на третото задължено лице за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнително дело № 20128380400280. На 09.02.2012г. е депозирано искане за при Служба по вписванията за вписване на възбрана върху притежаван от ищеца недвижим имот. С молба от 02.02.2016г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител извършването на конкретни действия по изпълнение – налагане на запор върху вземане за трудово възнаграждение и/или пенсия на длъжника, както и насрочване на опис на движимите вещи, собственост на длъжника.

С молба от 10.02.2017г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител извършването – налагане на запор върху банкови сметки и върху вземане за трудово възнаграждение и/или пенсия на длъжника. Със запорно съобщение от 01.03.2017г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С молба, постъпила по изпълнителното дело на 12.04.2017г., ищецът е заявил готовност за погасяване на вземания на ответника чрез ежемесечни вноски по делото в размер на суми от по 50 лева. На 04.05.2020г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя, с която е поискано да бъдат извършени справки за банкови сметки и действащи трудови договори, с оглед налагане на запори. Молба с идентично съдържание е постъпила по делото и на 14.12.2023г., като взискателят отново е поискал налагане на запори върху вземания на длъжника. На 21.12.2023г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху вземания на длъжника по банковите му сметки в следните банки:

„Обединена Българска банка“ АД, „Ти БИ Ай Банк“ ЕАД и „Изипей“ АД. Всяко от така посочените изпълнителни действия е довело до ново прекъсване на давността /арг. от чл.

116, б.

"в"

ЗЗД/.

По делото се установява, че с постановление от 06.06.2024г.на ЧСИ Милен Бъзински и въз основа на влязло в сила Решение № 3068/22.05.2024г. по описа на СГС, ГО, II-Ж в.с. по в.ч.гр.д. № 5496/2024г., производството пред съдебния изпълнител е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ЧСИ, предвид обстоятелството, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в срок от две години, с оглед което е настъпила перемпция, считано от 08.02.2014г.

Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнително основание (пред съдебния изпълнител обаче длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете, освен при влязло в сила решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК). Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й, правото на принудително 3 изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава съдебният изпълнител да я зачете.

С последното изпълнително действие от 08.02.2014г. давностният срок е бил прекъснат, като с оглед възприетото в ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. по ТД № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, давността за вземането не е текла до 26.06.2015г., от когато е започнал да тече новият

5-годишен давностен срок.

Неоснователно е направеното от ищеца възражение, че не следва да се вземат предвид изпълнителните действия, предприети след настъпила перемпция. Съгласно задължителното тълкувание, дадено с т. 3 на Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по Тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Видно е, че с молба от 10.02.2017г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е направил искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия спрямо имуществото на длъжника. Със запорно съобщение получено от третото задължено лице на 08.03.2017г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като с молба до ЧСИ от 12.04.2017г. последната е заявила, че не може да изплаща сума по-голяма от 50 лева месечно, предвид доходите си. С последващи молби на взискателя от 04.05.2020г. и 14.12.2023г. е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия по процесното изпълнително дело.

От 26.06.2015 г., когато е започнал да тече отново 5-годишен давностен срок за вземането, до 10.02.2017г., когато е направено искане от взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни действия, а също и до 04.05.2020г. и съответно до 14.12.2023г. с поискани конкретни изпълнителни способи до ЧСИ, е изтекъл срок, пократък от 5 години, поради което вземането не е погасено по давност.

Същевременно, считано от последното прекъсване на давността на 21.12.2023 г. до образуване на настоящото дело на 31.05.2024 г. също не е изтекъл срок от пет години, поради което оспореното от ищеца вземане не е погасено поради изтекла погасителна давност. Следва да се отбележи, че независимо, че е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата, то по време на висящността на исковото производство давност не тече /чл. 115, б. „ж“ ЗЗД/. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен.

Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен – в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр. дело № 720/2022 г. на IV г.о. на ВКС.

Предявеният от Е. С. С. отрицателен установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.