Решение № 212 от 24.11.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 403/2025
- Вид
- Решение № 212
- Подписан
- 24.11.2025
- Състав
- Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.6, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.6 · Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
- чл.162, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.244, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.368 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.74, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.74, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.75 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.75, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 212 гр. Варна, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20253000500403 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва:Въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при ОП-Силистра Г.Вълчева, против решение №90/22.05.2025г., постановено по гр.д.№45/25г. по описа на СОС, в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. Ю. А., на осн. чл.2б от ЗОДОВ, във вр. с чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС, сумата 45 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея и починалия й съпруг Х. А. А. неимуществени вреди в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на висящо наказателно производство по сл. дело № 1 от 1991 година по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от 1998 година на Военноокръжна прокуратура - София, а понастоящем в досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 от 1999г. на Военноокръжна прокуратура - София, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.02.2022г. до окончателното й изплащане.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, евентуално да се намали размерът на присъденото обезщетение, като и се отхвърли изцяло претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 03.02.2022г. до датата на 1 исковата молба-02.02.2025г.
Въззиваемата Р. Ю. А., редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Въззивна жалба, подадена от Р. Ю. А., чрез процесуалния й представител адв.Е.Ф., против решение №90/22.05.2025г., постановено по гр.д.№45/25г. по описа на СОС, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Р. Ю. А. против Прокуратурата на Република България иск в частта му за осъждане на ответника да й заплати сумата от 75 000лв., представляваща разликата над уважения размер от 45 000лв. до пълния предявен размер от 120 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея и починалия й съпруг Х. А.
А., неимуществени вреди в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на висящо наказателно производство по сл. дело № 1 от 1991 година по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от 1998 година на Военноокръжна прокуратура - София, а понастоящем в досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 от 1999г. на Военноокръжна прокуратура - София.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковата претенция бъде уважена до пълния й предявен размер от 120 000лв., ведно с присъждане на законна лихва от 02.02.2022г. до окончателното изплащане.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з., чрез прокурор при АП-Варна В.Ч. поддържа становище за неоснователност на подадената от ищцата въззивна жалба.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба ищцата Р. Ю. А. излага, че e един от пострадалите и наследник на друг от пострадалите - съпругът й Х. А. А., поч. на *г., от престъпленията, които се разследват повече 30 години по сл. дело №1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780-ІІ/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №II-048/1999 по описа на ВОП-София.Поддържа, че има качеството пострадала по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК в лично качество.Съпругът й починал в хода на разследването и на основание чл.74, ал.2 от НПК правата му на пострадало лице са преминали върху нея като негов наследник.Делото е известно в публичното пространство като делото за т.нар. възродителен процес.Този процес в периода 1984г.-1989г. представлява принудителна промяна на имената на българските граждани от турски етнически произход, забрана на езика и етнорелигиозните им обичаи, традиции и вярвания, а в заключителната му част прогонване на стотици хиляди от България в късната пролет и лятото на 1989г.В рамките на сл. дело №1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело 2
№780-ІІ/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №II-048/1999 по описа на ВОП-София, се разследват и деянията по изпращането и държането на хора от турската общност в затвори, места за лишаване от свобода и лишаването им от свобода в различни населени места, като за част от тези деяния постфактум са били издавани съвместни заповеди на министъра на вътрешните работи и на главния прокурор за принудително установяване с цел привидно създаване на документи, които уж да дават някаква легитимност.Разследването се води и за това, че не е имало основание за лишаването от свобода на хората, макар и в някои случаи да са издавани документи, целящи да оправдаят това.Съпругът й Х. А. А. бил един от пряко пострадалите от деянията, които са предмет на разследване, т.к. през януари 1985г. бил задържан на работното му място и отведен в МВР-Силистра, където е бил физически и психически малтретиран, за да бъдат променени рождените му имена с български такива; от февруари 1985г. до март 1986г. бил лишен от свобода в затвора и лагера на остров Белене; от март 1987г. до края на 1988г. бил лишен от свобода в с.Тлачене, Врачански окръг.Пребивавал в Белене в килии при крайно деградиращи условия - мръсотия, липса на елементарни условия за живот и лична хигиена, липса на здравни и медицински грижи и помощ, лоша храна, бил каран принудително да работи тежък физически труд.В с.Тлачене не бил заключен в килия, но бил под постоянно наблюдение на милицията и държавна сигурност, не можел да напуска населеното място, не можел да контактува с близките си, не можел да си тръгне от там.След освобождаването му от с.Тлачене наблюдението му от Държавна сигурност продължило, пред дома им имало милиция и нямал право да напуска населеното място.През май 1989г. цялото семейство били изгонени от страната и екстрадирани в Австрия.Макар и ищцата да не била лично задържана и лишена от свобода, тя и цялото й семейство, на лично основание, също са пострадали от престъпленията, предмет на разследването.Рождените й имена били принудително сменени с български такива, без да е подавала молба за промяна, било им е забранено ползването на майчин език, упражняването на етнокултурните им традиции и обичаи, за да бъдат превърнати в българи.През цялото време от принудителната промяна на имената до изгонването им от страната била подложена на изолация и лишена от пълноценно участие в социалния, икономическия и културен живот, останала сама с децата им, трябвало да посреща сама всичките им нужди, близки странели от тях от страх, за да не пострадат по същия начин, била подложена на постоянен психически тормоз и страх.Впоследствие били изгонени от страната и дома им - арестувани по домашни дрехи и отведени на гарата в Русе, където ги качили на влак за Виена.Във Виена ги настанили в лагер, под контрола на военните, след което ги транспортирали със самолет в Турция.Когато се установили в там, отначало били като бежанци, устройването им им отнело близо 10 години - били изпратени без пари и имущество, търсили работа за двамата, за да се изхранват, жилище, признаване на дипломи и квалификации, укрепване на разклатеното им физическо и психическо здраве, издръжка на семейството и 3 продължаване на образованието на децата.
В Турция били изгонени и редица други хора, с които съпругът й бил лишен от свобода в Белене.С тях поддържали редовни контакти, като от средствата за масово осведомяване и от техни близки в България, няколко години след свалянето на режима на Тодор Живков, разбрали, че държавата започва разследване, за да установи организаторите и участниците в т.нар. възродителен процес и да потърси отговорност от тях.Години наред разследващите не търсели тях и такива като тях и не се интересували, нямали информация за разследването.През 1996г. част от мъжете, които били заедно със съпруга й в Белене, подготвили обща жалба до главния прокурор, към която всеки приложил бележка с информация, с посочване на имена, адрес, телефонен номер, информация за периодите и местата на лишаване от свобода.Жалбата била внесена от друг пострадал - И. Х., искало се прокуратурата да започне разследване за причинените във връзка и за реализиране на т.нар. възродителен процес нарушения на основни и естествени човешки права, както и справедливи обезщетения за произтеклите от това имуществени и неимуществени вреди според индивидуалната ситуация и щети на всеки отделен пострадал и семейството му, по която жалба нямало отговор.На 01.04.1997г. от името на пострадалите било внесено отново искане по същия въпрос в Главна прокуратура, на което също нямало отговор.От писмо с вх.№16494/2009г. от 06.01.2022г. на ВКП се установява, че материалите по пр. №3070 от 01.04.1997г. са били изпратени на ВОП - София за приобщаване към въпросното забавено досъдебно производство поради връзката им с него.Потърсили съдействието и на други органи и институции и въпреки изразяваната загриженост, че делото се бави толкова много време, по него не се случвало нужното за успешното му преминаване в съдебна фаза.Ищцата била разпитана като свидетел и й били разяснени правата на пострадало лице по ДП №ІІ-048/1999 по описа на ВОП-София едва на 24.01.2025г., за което, въпреки вече влошеното си здравословно състояние и трудна подвижност, пътувала от Турция, за да се яви пред военен следовател в гр.София/съпругът й не е бил призоваван и разпитван, първите разпити на пострадали започнали след 2000г./.След приетите в края на 2017г. изменения в НПК, които за първи път давали възможност на пострадалия да поиска ускоряване на разследването, по искане на един от пострадалите с определение №3198/19.07.2018г. по ч.н.д.№3175/18г. на СГС, на осн. чл.369 от НПК, на прокурора бил даден едномесечен срок за произнасяне съобразно правомощията му, в който срок не последвало приключване на делото.По заявление на друг пострадал с определение №3730/03.09.2018г. на СГС бил даден нов едномесечен срок на прокуратурата за приключване на делото, в отговор на което било издадено постановление от 04.10.2018г. на ВОП за спиране на наказателното производство/обжалвано от ищцата/.Ищцата също е подала искане по чл.368 и сл. от НПК, но това не помогнало за ускоряване на делото.По подадени през юни 2021г. две нови искания за ускоряване от двама от пострадалите съдът отново констатирал неоправданото забавяне в 4 производството и определил нов 2-месечен срок за предприемане от страна на прокурора на предписаните мерки за ускоряване на досъдебното производство.
Разследването и досъдебната фаза продължавало повече от 33 години, били обвинени само 5 лица, макар и в реализирането на деянията да са участвали стотици други, разследването било бавено така, че да изтече достатъчно дълго време в изчакване кончината на малцината обвинени лица и никой да не бъде предаден на съд.Така с постановление от 31.05.2022г. наказателното производство неправилно било прекратено, формално поради настъпилата смърт на последния доскоро жив обвиняем - Георги Атанасов.Издаването на това неправилно постановление причинило забавяне на делото с още около година - след издаването му, то било обжалвано и отменено, като понастоящем разследването продължава.