Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 970 от 28.10.2022, съд

Дело
718/2022
Подписан
28.10.2022
В сила
27.10.2022

Цитирани разпоредби

  • чл.241, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.244 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 970 гр. Велико Търново, 27.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Ивелина Солакова

Членове:Явор Данаилов

Илина Гачева като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно частно гражданско дело № 20224100500718 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от Н. Н. П. с ЕГН **********, въззивна частна жалба, е Определение № 1429/07.09.2022г. по гр.д. № 2679/2020г. по описа на РС - Велико Търново, с което първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като правно недопустима, подадената от Н. Н. П. с ЕГН **********, молба с правно основание чл.241, ал.1 ГПК, за разсрочване на изпълнението на задължението й за внасяне на дължимата държавна такса по подадената от нея, искова молба.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, частна жалба се отправя искане за отмяна, като неправилно на Определение № 1429/07.09.2022г. по гр.д. № 2679/2020г. по описа на РС - Велико Търново, като жалбоподателката поддържа, че разполага единствено с доходи от получаваната от нея пенсия в размер на 600 лв. и няма възможност наведнъж да заплати дължимата държавна такса, като отправя искане заплащането на това задължение да бъде разсрочено, посочвайки, че разполага с финансовата възможност да заплаща месечно сума в размер на 150 лв.

По така изложените в частната жалба твърдения, съобразно с преценката на фактите и обстоятелствата и приложимата нормативна уредба, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената частна жалба е срещу акт, попадащ в приложното поле на чл.

274, ал.1, т.2, по аргумент за по- силното основание от чл.244 ГПК, а именно съдебен акт, за който е изрично предвидено, че се обжалва от лицата, имащи правен интерес, с частна жалба, по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, от лице, на което принадлежи правото на обжалване, тъй като е страна по 1 делото/ чл.26, ал.1 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Не са налице и други абсолютни и/ или относителни отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи недопустимост на жалбата. Последната отговаря и на изискванията за редовност по съдържание и приложения, установени с нормите на чл.260 и чл. 261 ГПК.

Съобразно с установените правомощия на настоящата съдебна инстанция, установени в чл.278 ГПК, съдът намира, че няма необходимост от разглеждане на процесната частна жалба в открито съдебно заседание, поради което ще се произнесе в закрито заседание, по същество на жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че така подадената частна жалба е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а постановеният първоинстанционен акт - потвърден като правилен и законосъобразен.

Настоящата съдебна инстанция намира, че съображенията на първоинстанционния съд по отношение на срочността, а оттам и на допустимостта на подадената молба с правно основани чл.241, ал.1 ГПК, а именно че същата се явява подадена след влизане в законна сила на съдебното решение, по силата на което в тежест на жалбоподателката е възложена отговорността за заплащане на разноски, съставляващи дължимата държавна такса, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции, са правилни.

Настоящата съдебна инстанция намира за изцяло неоснователни съображенията, изложени в подадената въззивна частна жалба, касаещи имущественото положение на жалбоподателката. Същата е разполагала с правната възможност да релевира посочените обстоятелства по реда на чл.83 ГПК, в производството по освобождаване от държавни такси и разноски, но не го е сторила.

Предвид горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1429/07.09.2022г. по гр.д. № 2679/2020г. по описа на РС - Велико Търново.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргументи, идентични с изложените в т. 6 от ТР 5/2015г., по т.д. 5/2015г. на ОСГТК на ВКС.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на въззивната жалбоподателка.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

2

3