Решение № 395 от 06.07.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. С., 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Георги Ст. Мулешков при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20231800500349 по описа за 2023 година

С решение № 18/25.01.2023 г., постановено по гр. д. № 1294/2019 г. по описа на РС – С., Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - С. е осъдена да заплати на С. Х. С., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР сумата от 1663.00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257 часа, за времето от 18.12.2016 г. до 18.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.12.2019 г., до окончателното плащане, както и сумата от 250.00 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2017 г. – 18.12.2019 г. С решението ответникът е осъден да плати на ищеца и сумата 350 лв., представляваща разноски по делото и по сметка на РС-С. сумата от 116, 52 лева, представляваща държавна такса по уважените искове и сумата от 135, 00 лева, представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба 1 от ответника с твърдения, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Жалбоподателят поддържа, че неправилно районният бил приел, че е налице непълнота в уредбата в ЗМВР по отношение на определянето на заплащане на извънреден труд в резултат на преобразуване на нощен към дневен труд чрез прилагане на коефициент 1. 143. Не била налице празнота в закона, поради което било изключено прилагането на нормите на НСОРЗ.

Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.Претендира разноски.

Ответникът по жалбата С. Х. С., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба. Представени са писмени бележки от адв. Д. С., пълномощник на ищеца, с които оспорва въззивната жалба, с изложени подробни аргументи по съществото на спора.

Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори от страните, че ищецът през процесния период е работил по служебно правоотношение при ответника, на длъжност „младши експерт“ и е бил със статут на държавен служител 2 по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Полагал е труд на смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т. е. и през нощта, при сумарно изчисляване на работното време. Според заключението на вещото лице за целия процесен период ищецът е положил общо 1856 часа нощен труд. Положеният от ищеца нощен труд, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза на 1991.41 лв.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни, по реда на чл. 9, ал.

2 НСОРЗ.

До постановяване на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГК, настоящият съдебен състав поддържаше становището, че в ЗМВР и приложимите към него наредби е налице празнота на закона, липсва регламентация относно преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0.143 и поради това следва да се прилага правилото на чл.

9, ал. 2 НСОРЗ.

Със задължителното за органите на съдебната власт Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГК, се прие, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови 3 нормативни актове.

Предвид даденото разрешение по спорния между страните въпрос следва да се приеме, че предявените искове са неоснователни, а решението на районния съд – неправилно и като такова следва да се отмени изцяло.

С оглед изхода на спора въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на общо 200 лева (по 100 лева за всяка инстанция).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 18/25.01.2023 г., постановено по гр. д. № 1294/2019 г. по описа на РС – С. , ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Х. С. с ЕГН: ********** от гр.

С., ул. „О.П.“ № 38 против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-С., искове за заплащане на основание чл. 187, ал.

5, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - в ред., обн. ДВ, бр. 81/2016 г.), вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на сумата от 1663, 00 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 18.12.2016 г. до 18.12.2019 г., както и за заплащане на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на сумата 250, 00 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосоченото главно задължение за период от 01.04.2017 г. – 18.12.2019 г.

ОСЪЖДА С. Х. С. с ЕГН: ********** от гр. С., ул. „О.П.“ № 38 да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-С. с адрес: гр. С., ул. „Г.М.“ № 4

71, ЕИК: ****, разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на общо 200.00 лв. /двеста/ лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5