Решение № 440 от 09.11.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Велико Търново, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав С.ски

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20224100500119 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №139/16.12.2021г., постановено по Гр. д.№322/2021г. по описа на РС – Свищов, е осъден П. М. П., с ЕГН **********, да заплати на "ф.Р"ЕАД със седалище гр.Р, с ЕИК..., сумата от 15 400лв. – главница, представляваща стойност на недоставено количество царевица по договор за покупко – продажба от 05.05.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 22.04.2021г. до окончателното й заплащане, сумата 2 491,16лв. – договорена лихва в чл.4.2 от договор за покупко – продажба от 05.05.2020г. с характер на неустойка за периода от 07.05.2020г. до 01.04.2021г., като искът до разликата от претендирания размер 2 533,00лв. лихва с характер на неустойка, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С горепосоченото първоинстанционно решение е отхвърлен и предявения от "ф.Р"ЕАД гр.Р против П. М. П., с ЕГН **********, иск по чл.79 от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД за сумата 9 100лв. – обезщетение за нанесени загуби, като неоснователен и недоказан, присъдени са в полза на ищеца "ф.Р"ЕАД разноски в размер на 2 304,03лв., съобразно уважената част от исковете, както и са присъдени в полза на ответника П. М. П. разноски в размер на 453,15лв., съобразно отхвърлената част от исковете.

Против първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е отхвърлен изцяло предявения осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.82 ЗЗД с цена на иска от 9100лв., е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца по делото "Ф.Р" ЕАД със седалище гр.Р, чрез пълномощника му адв.Ст. П. – ВТАК, с която 1 го атакува като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва като неправилни изводите на първостепенният съд за отхвърляне на иска по чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.82 ЗЗД, поради недоказаност на разваляне на процесния договор за търговска продажба, основани на разпоредбата на чл.323 ТЗ, доколкото посочената от съда разпоредба на чл.323 ТЗ е само една възможност, от която изправната страна преценява дали да се възползва и ищецът в случая е преценил, че няма нужда да разваля една съществуваща правна връзка, която урежда напълно отношенията му с контрагента. Твърди, че в случая продажбата не е развалена, поради което страните валидно са обвързани от сключения помежду им договор, който има силата на закон в отношенията помежду им. Излага правни доводи за наличие в случая на всички елементи от фактическия състав на чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.82 ЗЗД, обуславящи уважаване на предявеният осъдителен иск за сумата от 9 100лв. – обезщетение за нанесена загуба. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявеният иск по чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.82 ЗЗД с цена от 9100лв. Претендира направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника по делото П. М. П., чрез пълномощника му адв.И. И. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му част потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.

В СЗ въззивникът "ф.Р"ЕАД, редовно призован, не се представлява.

В СЗ въззиваемата страна П. М. П., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение в обжалваната му част като краен резултат е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е уважен изцяло предявеният иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 15 400лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 2

22.04.2021г. до окончателното изплащане, е уважен частично искът по чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата от 2 491,16лв., и с която е отхвърлен иска по чл.92 ал.1 ЗЗД за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2 533лв., като неоснователен и недоказан, поради което и на основание чл.296 т.2 ГПК в тази му част е влязло в законна сила.

Спорът пред въззивната инстанция е пренесен и е висящ само, досежно предявения от "ф.Р"ЕАД със седалище гр.Р, чрез пълномощника му адв.П. – ВТАК, против ответника П. М.

П., осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.82 ЗЗД за сумата от 9 100лв., представляваща обезщетение за неизпълнение под формата на претърпяна загуба, съгласно чл.4.2. от сключен между страните Договор за покупко – продажба /фючърсна сделка/ от 05.05.2020г., изразена в платено от ищеца в повече от първоначално договореното, поради неизпълнение от ответника в срок до 30.10.2020г. на задължението му за доставка на 70 тона царевица, реколта 2020г., в резултат от което ищецът – купувач е закупил същото количество царевица от трето лице "В" ЕООД, на по - висока цена от 350лв. на тон, вместо на цена от 220лв. на тон, договорена с ответника.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът П. М. П. не е подал писмен отговор на ИМ. В СЗ пред първостепенният съд, чрез пълномощника си адв.И. – ВТАК, е оспорил предявените искове, с изключение на иска за главницата от 15 400лв.

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал са следните:

Между страните по делото на 05.05.2020г. е сключен Договор за покупко – продажба /фючърсна сделка/, по силата на който ответникът П. М. П., в качеството му на ЗП, като продавач, се е задължил да достави на ищеца "ф.Р"ЕАД, като купувач, в складовата база на купувача "ф.Р"ЕАД в гр.П 70 тона царевица, реколта 2020г., на цена от 220лв./тон без ДДС, обща стойност на договора 15 400лв. без ДДС, като е уговорен срок за предаване на стоката:

30.10.2020г.

Купувачът ЗП П. М. П. е издал фактура №**********/05.05.2020г. с получател "ф.Р"ЕАД за сумата от 15 400лв., представляваща стойност на царевица, реколта 2020г., авансово плащане.

Съгласно т.2.2 от раздел II от сключения между страните процесен договор за търговска продажба на царевица, купувачът заплаща по банков път договорените количества стока от съответния вид в срок до 5 дни от датата на настоящия договор и издаване на авансова фактура от продавача, в рамките на който договорен срок – на 07.05.2020г., видно от Извлечение по сметка от сметката на ищеца, изд. от Райфайзен Банк, "Ф.Р" АД е превело по банков път на ответника ЗП П. М. П. сумата от 15 400лв. с основание за плащане: аванс царевица, реколта 2020г. по договор.

Съгласно двустранно подписана фактура №0100000208/29.10.2020г., доставчика "В" ЕООД гр.Плевен продава на ищеца по делото "ф.Р"ЕАД царевица, реколта 2020г., 500 тона, ед. цена от 350лв. на тон, за сумата от 175 000лв., с дата на данъчно събитие: 29.10.2020г.

Видно от Извлечение №214 от сметката на ищеца "ф.Р"ЕАД, изд. от Райфайзен Банк, на 3

30.10.2020г. ищецът превежда на "В" ЕООД гр.Плевен, сумата от 175 000лв., с основание за плащането:фактура №0100000208/29.10.2020г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.82 ЗЗД за сумата от 9100лв. – обезщетение за неизпълнение под формата на претърпяна загуба, е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.

Разгледан по същество искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

На основание чл.79 ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. На основание чл.82 изр.1 ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Според чл.82 изр.2 ЗЗД, ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.

Уважаването на предявеният осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.82 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неизпълнение под формата на претърпяна загуба предполага установяване от ищеца, в чиято тежест е, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните кумулативно изискуеми предпоставки: 1/ съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, по което ищецът да е изправна страна, 2/ допуснато от насрещната страна по договора виновно неизпълнение на поето договорно задължение, 3/ настъпила за ищеца вреда под формата на претърпяна загуба, 4/ пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на договорно задължение и настъпилата имуществена вреда, която следва да е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да е могла да бъде предвидена при пораждане на задължението и 5/ доказване на иска по размер.

Безспорно по делото се установи възникването на валидно облигационно правоотношение между страните от сключен между тях на 05.05.2020г. процесен договор за търговска продажба по смисъла на чл.318 ал.1 ТЗ, по силата на който ответникът, в качеството му на земеделски производител /ЗП/ - продавач, е поел задължение да достави на ищеца – купувач 70 тона царевица, реколта 2020г. при цена от 220лв./тон, общо продажна цена в размер на 15 400лв., при уговорен срок за предаване на стоката – 30.10.2020г.

Безспорно се установи и че ищецът – купувач е изправна по процесния договор за търговска продажба страна, изпълнила задължението си по т.2.2. от раздел I I от д/ра за заплащане в уговорения срок и по банков път на цената на договорените количества стока в размер на 15 400лв., платена на продавача на 07.05.2020г. Ищцовото твърдение за неизпълнение от страна на ответника – продавач на договорното му задължение за доставка на уговорените количества царевица, реколта 2020г., в предвидения в договора срок до 30.10.2020г. е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на ответника е да докаже, 4 че е изпълнил, каквито доказателства по делото не са ангажирани и събрани, поради което съдът приема, че е налице виновно неизпълнение от страна на ответника – продавач на поетото договорно задължение за предаване на стоките в уговорения в договора срок до 30.10.2020г., който факт кореспондира и с неоспорване от ответника на предявения от ищеца иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 15 400лв., представляваща стойността на недоставеното количество царевица, реколта 2020г., по който първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

Съгласно чл.4.2. от раздел IV от сключения между страните договор за търговска продажба от 05.05.2020г., на който се позовава ищеца, при неизпълнение на хипотезата по чл.4.1, продавачът е длъжен да възстанови платената от купувача авансова сума за недоставеното количество, заедно с дължима лихва 18% за периода от датата на извършване на авансовото плащане до окончателното издължаване на сумата, както и обезщетения за пропуснати ползи и нанесени вреди. Действително, налице е неизпълнение на хипотезата по чл.4.1 от раздел IV от д/ра, при която и по силата на т.4.2 от същия раздел от процесния договор продавачът дължи обезщетения за пропуснати ползи и нанесени вреди. В настоящият случай ищецът – купувач претендира в резултат от виновното неизпълнение от ответника – продавач на договорното му задължение за предаване на стоките в срок до 30.10.2020г. да е претърпял имуществена вреда под формата на претърпяна загуба в исковия размер от 9 100лв., представляваща платената от ищеца цена за 70 тона царевица, реколта 2020г., която същият е закупил на 29.10.2020г. от друг продавач /от "В" ЕООД/, при ед. цена от 350лв./тон, която е със 130лв. повече на тон от първоначално уговорената с ответника цена от 220лв./тон по силата на процесния договор за търговска продажба от 05.05.2020г.