Решение № 107 от 16.01.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Велико Търново, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20244110101487 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск, чиято законова правна квалификация се извежда от нормата на чл.108 от Закона за собствеността.

Ищцата Я. М. Ч. чрез пълномощника си адвокат В. М. от ВТАК твърди , че с ответника И. М.

Ч. / неин брат/ са наследници по закон на М.И.Ч. / техен баща/ , починал на 16.10.2022 г.

Същият е притежавал правото на собственост върху 1/ самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, който обект е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота : *** , с предназначение : жилище на едно ниво, на пети етаж , с площ от 76,60 кв.м. , състоящо се от: дневна, спалня , столова с кухненски бокс, баня с тоалетна , дрешник , коридор и тераса , при фактически граници: изток и север- междублоково пространство , запад- стълбище, отдолу – апартамент № ** и отгоре- тавански етаж, при съседни обекти: на същия етаж: ***; под обекта :

***; над обекта- няма; заедно с избено помещение № **, с площ от 5,31 кв.м. , при съседи: изтоккоридор, запад- изба № **, север- изба № **, юг- междублоково пространство и отгореапартамент № ***; заедно с 6,51 % идеални части от общите части на сградата , както и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот / съгласно нотариален акт № *** г. на нотариус при ВТРС/; 2/ самостоятелен обект в сграда , разположена в ПИ с идентификатор ***, който обект е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. ***, представляващ гараж на едно ниво, с площ от 24 кв.м. , при граници: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот .

Без да е осъществен фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС ответникът неправомерно се е снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № *** на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 582, с район на действие ВТРС; нотариален акт за собственост на недвижим имот № *** на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 582, с район на действие ВТРС и с нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № *** г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 582, с район на действие ВТРС, с които противно на действителното правно положение на съпритежание от 1 двамата на правото на собственост при равни наследствени дялове по ½ идеални части от обема му , е признат за едноличен титуляр на пълното вещно право върху двата имота като придобито по давностно владение и наследство.

Предвид горетвърдяното моли съдът да постанови решение , с което да признае за установено , че е носител на правото на собственост върху имотите до размер на ½ идеални части от обема му , както и да осъди ответника да й предаде владението им , заедно с направените по производството разноски .

В с.з. поддържа предявения иск с доводи изложени в писмена защита.

Ответникът чрез пълномощника си адвокат И. Д. от ВТАК оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан с възражения / доводи, основани на обстоятелствата , че е владял имотите непрекъснато и спокойно от 2000 г. , откогато наследодателят на страните напълно е преустановил ползването на жилището и гаража , предавайки му владението им с желанието да останат за него в резултат на постигната между тях , ищцата и бездетната им леля семейна уговорка за приживна подялба на имотите , притежавани от първия и последната, вследствие на която сестра му пък получава с договор за дарение, оформен с нотариален акт № *** на нотариус , вписан в регистъра на НК под № 283, с район на действие ВТРС жилището на лелята ; ищцата е нямала никакви претенции към имотите- предмет на делото , защото е била наясно , че остават в негова собственост; като изява на собственическото му намерение е извършил редица подобрения в жилищния имот и го е оборудвал с най- различна домакинска и друга техника, заплащал е всички разходи за поддържане и управление на общите части на сградата , както и стойността на потреблението на електрическа енергия и вода , макар и партидите да са водени на името на наследодателя, използвал е интернет и телевизионни услуги ; извършил е подобрения и в гаража, сключил е договор за присъединяването му към електроразпределителната мрежа , предприел е действия да бъде отразен в кадастралната карта и регистри; заплащал е през годините местните данъци и такси за двата имота.

Претендира присъждане на разноските по производството.

Съдът като прецени събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи :

Правото на собственост върху жилищния имот и гаража е придобито от бащата на страните съответно на основание чл.35, ал.2 от ЗЖСК / вж.констативен нотариален акт № *** г. на нотариус при ВТРС/ и на основание чл.63, ал.1 от ЗС / вж. договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя от ***, справка по кадастралната карта – *** от делото/. Същият е починал на 16.10.2022 г. и двамата са негови наследници по закон/ деца/-чл.5, ал.1, чл.48 от ЗН/ вж. удостоверение за наследници на Община В.Търново – л.12 от делото/. От 2000 г./2001 г. до смъртта си е преустановил ползването на жилището, тъй-като е заживял на семейни начала с някаква жена до нейната смърт , после от 2008 до 2018 г.- с друга жена , а след раздялата им е живял на село при сестра си. През цялото това време двата имота са ползвани непрекъснато от ответника и семейството му/ в него е живяла и ищцата по спомени на свидетеля Е. Б. – към 2009 или 2010 г./ , който е извършил действията и заплащал разходите – предмет на твърденията му в отговора на исковата молба/ изслушаните по делото свидетелски показания и представените в тази връзка множество писмени доказателства /.

Не е спорно и се установява от свидетелските показания на лелята на страните /М. И. Ч./ обстоятелството , че е имало някаква роднинска устна уговорка с нейно участие, ищцата , ответника и баща им за подялба на имотите между страните , притежавани от лелята и бащата , постигната „не много време преди да почине“. Желанието на наследодателя / споделяно и порано във времето- вж. показанията на свидетеля М.К., с която той е съжителствал през 2008-2018 г./ в тази съгласувана връзка е било жилището му на улица *** да остане за ответника, а в изпълнение на уговорката, лелята дарява на ищцата жилището си на улица ***/ вж. заверено копие на нотариалния акт на л. 55 от делото/ срещу обещанието й да я „гледа“.

Ответникът се е снабдил с горепосочените констативни нотариални актове/ вж. представените им копия на л. 8,9 и 10 от делото и данните на нотариалните дела / , с които е признат за едноличен титуляр на правото на собственост върху двата имота като придобито на основание наследство и давностно владение/ жилището / и по давностно владение/ гаража/.

За отрицанието на частта от правото на собственост на ищцата , която тя би придобила в резултат на наследяването по закон / чл. 5, ал.1 , чл.48 от ЗН/, ответникът се позовава на 2 осъществен в негова полза фактически състав на придобивната давност.

Съгласно закона той включва два елемента: владение и непрекъснатото му проявление/ да не е загубено за повече от 6 месеца – чл.81 от ЗС/ в продължение на /поне/ 10 години- чл.79, ал.1 от ЗС.

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ , която владелецът държи лично или чрез другиго като своя – чл.68, ал.1 от ЗС.

От външна страна , то е факт , състоящ се в реалното упражняване на стопанското съдържание на вещното право / ползване по предназначение/ вместо действителния му носител , или в поддържана възможност/ след като е установена фактическата власт върху обекта му / за такова реално упражняване - аргумент от чл.70, ал.3, вр. с чл.71, чл.72, чл.75, изр.1-во от ЗС.

Обаче тази фактическа власт като обективен елемент на понятието, логически трябва да се изразява в такъв неустановен чрез насилие или скрито / чл. 76, чл. 80 от ЗС, чл. 2, ал.2 от Закон за давността от 1897 г. – отм./ и несъмнителен / да не възниква въпроса дали въобще е така/ начин на обладание , който да е явно противопоставим на собственика , т.е. да е видим за него, но и за всички трети лица/ вж. чл.302 от ЗИСС/отм./да личи, че е вече лишен от свободния си достъп до обекта/ вещта по собствен доброволен волеви почин/ така нареченото предоставяне /отстъпване на владението/ или чрез отнемането му.

Ако няма създадено фактическо положение на противопоставимост / изразяващо се например в заключване , ограждане и/или застрояване на имота и/или в недопускане в него с изявена отрицателна воля на владелеца , че повече няма да зачита правото му / е немислимо да се упражнява истинско владение/ примерно собственикът има също ключ и посещава или използва имота , когато му е угодно /, би се стигнало до смешението му с държането по смисъла на чл.68, ал.2 от ЗС и до невъзможност за разграничаването им .

Разглежданата противопоставимост образно казано е рамката на сигурност, в която реално се упражнява или е създадена и поддържана възможността да се упражнява стопанското /типичното/ съдържание на вещното право.

Субективният елемент на владението: отношението / намерението за своене, т.е. вещта да се третира в съзнанието на установилия фактическата власт като негова, се предполага , че съществува до доказване на противното, а противното е , че я държи за другиго на някакво договорно основание или на основание повелено от закона – чл.69, ал.1 от ЗС.

Такава противопоставимост в отношенията между бащата и сина назад във времето, нито се твърди , нито се установява от обстоятелствата по делото, а напротив – както първият , така и ищцата са имали непрепятстван от втория достъп .

Затова необезпокояваното и непрекъснато ползване на двата имота от ответника през годините приживе на наследодателя не е факт на владение , а най- обикновено държане по смисъла на чл. 68, ал.2 от ЗС. В живота на българското общество обичайно и често се наблюдава такова ползване в резултат на безвъзмездното му предоставяне от родителите на пълнолетните им деца, без оглед на това дали първите съжителстват с тях или живеят отделно, какъвто е настоящия случай. То не би могло да наподобява друг известен облигационен правен модел, освен съглашение / изрично или мълчаливо постигнато/, именувано заем за послужване / чл.243 ЗЗД/ , колкото и неестествено да звучи в отношенията между най- близки роднини , тъкмо защото най- естествено е житейски да съществува.

Владението не като факт, извън правото на собственост , а като правомощие от съдържанието му върху двата имота , принадлежало на М.И.Ч., се счита осъществявано от него чрез сина му / „другиго“ по смисъла на чл.68, ал.1, алтернатива 2-ра от ЗС/, т.е. първият е владелец по силата на притежанието на самото пълно вещно право, а упражняваната от втория фактическа власт, макар и в негова полза , е държане на вещта не като своя , а за титуляра на правото.

Без правна стойност за критичност относно правилността на този извод са 3 обстоятелствата , че бащата на страните не е ползвал дълги години имотите, че ответникът го е правил вместо него и че е извършил действията и заплащал разходите – предмет на твърденията му в отговора на исковата молба. Част от тях / разходите за поддържане и управление на общите части на сградата , стойността на потреблението на електрическа енергия и вода, за местните данъци и такси / са естествена последица и необходимост на/от ползването по силата на старото правило / макар и то по традиция да има приложно поле в областта на деликтната отговорност и имуществената отговорност на работодателя /„комуто ползите, нему и тежестите“- в чисто икономическото му измерение.