Решение № 407 от 10.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20241001000251 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 260389/10.11.2023год., постановено по т.д.№ 450/ 2020год. на СГС, признато за установено по отношение на „ Кардинал 08“ ЕООД , че в полза на „ ЕйДжиБи Файненс“ АД съществува вземане за сумата от 54 000 евро, представляваща главница по договор за заем, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, за което е съставен нотариален акт № 199, том VI, рег.

№ 8372, дело № 1081 от 2017год., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 25.10.2019год. до окончателното изплащане на сумата, 10 530 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.07. 2017год.20.10.2019год., сумата от 27 407.39 евро, представляваща лихва за забава за периода от 20.07.2017год. до 20.10.2019год., за които суми срещу „ Кардинал 08“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 10.11.2019год. на СРС.

Със същото решение „ Кардинал 08“ ЕООД е осъдено да заплати на „ ЕйДжиБи Файненс“ АД разноски по делото в размер на 9 496.28 лева и такива в заповедното производство в размер на 6 846.28 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „ Кардинал 08“ ЕООД , в която се излагат доводи за неговата неправилност и необоснованост. Твърди се , че първоинстанционният съд е изградил мотивите си за основателност на исковите претенции , приемайки, въз основа на изготвената по делото съдебно-почеркова експретиза, че подписа на процесния договор, е положен от управитеиля на ответното дружество, която експертиза е надлежно оспорена . Твърдят се пропуски на графолога при изготвяне на експертизата, довели до неправилност на неговите констатации.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за отхвърляне на предявените искове , ведно с произтичащите от това последици.

В подаден от „ ЕйДжиБи Файненс“ АД писмен отговор на въззивната жалба се излагат 1 доводи за неоснователността й. Сочи се , че обжалваното решение е постановено при подробен анализ на събраните по делото доказателства, включително и на неоспорената от ответника съдебно-графологическа експертиза, които анализ е довел до категоричен извод относно авторството на договора за заем , въз основа на който се основава исковата претенция. Така първоинстанционният съд бил достигнал до правилен и обоснован извод за наличие на твърдяното от ищеца правоотношение между страните, основано на договор за заем. Твърди се , че било доказано по делото и знанието на ответника и непротивопоставянето му на сключения договор за заем, предвид извършеното от него частично погасяване на дължими суми по договора.

По изложените доводи се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение , ведно с произтичащите от това последици.

При разглеждане на делото Апелативен съд-София, в настоящия си състав, констатира следното :

СГС е бил сезиран с иск от „ ЕйДжи Файненс“ АД по чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника – „ Кардинал 08“ ЕООД , че ответникът дължи на ищеца сумата от 54 000 евро- главница по договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 017-СФ-011 от 28.06.2017год., обезпечен и обективиран с договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № 199, том- VI,рег.№ 8372, дело № 1081 от 2017год., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 25.10.2019год. до окончателното й изплащане, сумата от 10 530 евро-договорна възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017год. до 20.10.2019год. и сумата от 27 407.39 евро-лихва за забава за периода от 20.07.2017год. до 20.10.2019год.

В исковата молба ищецът е посочил, че по подадено от него заявление и на основание чл.

417 от ГПК му е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 10.11.2019год. по гр.д.

№ 61567/2019год. на СРС , по силата на който „ Кардинал 08“ ЕООД било осъдено да му заплати сумата от 54 000 евро- главница по договор за заем, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, за която е съставен Нжт.акт № 199, том. VI,рег.№ 8372, дело № 1081/2017год., ведно със законната лихва върху главницата , считано от 25.10.2019год. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 10 530 евро- договорна възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017год. до 20.10.2019год., сумата от 27 407.39 евро - лихва за забава за периода от 20.07.2017год. до 20.10.2019год. Твърдял е , че с оглед подаденото от ответника възражение по чл. 414 от ГПК е предявил настоящия иск за установяване съществуване на вземането му по издадената заповед за изпълнение.

Посочил е , че вземането му произтича от сключен с ответника договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 017-СФ-011/28.06.2017год., по силата на който бил предоставил на ответника, в качеството му на заемател, паричен заем в размер на 54 000 евро, при договорена годишна лихва в размер на 13 % , а за начина на издължаване на заема бил съставен погасителен план. Срокът за погасяване на заема бил 20.12.2018год.

Посочил е също така , че в договора била налична уговорка за заплащане от заемателя на наказателна лихва за просрпочие в размер на 2.00% месечно върху цялата непогасена част от заема, в сручай на неплащане в срок, на частично и / или забавено плащане, че заемната сума била предоставена на ответника на три транша и че ответникът бил изпаднал в просрочие , тъй като не върнал заема в уговорения срок- 20.12.2018год.

В подаден от ответника писмен отговор на исковата молба , предявеният иск е оспорен като неоснователен и недоказан. Основното възражение на ответника за недължимост на процесните суми е , че не е страна по договора за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека, тъй като неговия управител- М. С. не е подписал нито договора, нито погасителния план към него.

Подписите не били положени от него, като същият не е автор и на изписания текст на трите му имена по последната страница на договора и предварителния погасителен план към него. При липса на положен от него подпис, липсвало съгласие за сключване на договора за заем и той бил недействителен. Същите възражения дружеството прави и по отношение подписването на пълномощно с нотариално заверен подпис с рег.№ 10633 и рег.№ 10631 от 28.06.2017год. и нотариално завереното съдържание рег.№ 10634, том VII, акт № 96 с твърдения , че управителят на дружеството никога не бил упълномощавал М. Т. да извършва от негово име и за сметка на дружеството , каквито и да било действия. Оспорило е поради липса на съгласие и действителността на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 199, том- VI, рег.№ 8372, дело № 1081/29.06.2017год.

2

В подадения писмен отговор е посочено , че дружеството не е получавало каквито и да било средства по процесния заем, нито е извършвало погасителни вноски по него. Дружеството не било открило и банкова сметка с IBAN:BG 14CECB979010F7080500 при Банка ЦКБ АД, по която ищецът е провел заемната сума, а извършените 4 броя банкови преводи, не били извършени от името и за сметка на „ Кардинал 08“ ЕООД. Сочи , че управителят не бил открил и банковата сметка при Банка Алианц, чрез която били извършени погашения по кредита.

В подадена ДИМ ищецът е оспорил като неоснователни възраженията на ответника, изложени в подадения от него писмен отговор. Сочи, че възраженията на ответника за действия от негово име без представителна власт и че в тази връзка е приложима фикцията на чл.301 от ТЗ. Сочи , че ответникът не твърди и не излага каквито и да било доводи за моментът, в който е узнал за извършените от негово име и за негова сметка процесни дийствия ,нито твърди и доказва, че се е противопоставил на същите непосредствено след узнаването им. Твърди ,че на 28.07.2017год. е взето решение от едноличния собственик на капитала на „ Кардинал 08“ ЕООД и на „ Кардинал 07“ ЕООД за сключване на процесната сделка и че в подаденото от „ Кардинал 07“ ЕООД, представлявано от М. С. възражение по чл.414 от ГПК, което дружество е обезпечило със свои имоти изпълнението на задълженията по процесния договор и чийто представляващ е представляващ и на „ Кардинал 08“ ЕООД. Тоест, дори при сключване на процесния договор ответникът да е бил мнимо представляващ, към 25.04.2018год./ получаване на поканата за доброволно изпълнение/ , М. С. е знаел за наличието на сключената сделка. Сочи и се излагат факти, че ако до 15.02.2019год. не били известни титулярите на двете сметки, открити на името на „ Кардинал 08“ ЕООД, то от този момент тяхното съществуване е станало известно на управителя на „ Кардинал 08“ ЕООД и не е имало противопоставяне на откриването им и / или оперирането с тях. Твърди , че възраженията относно авторството върху сочените от ответника пълномощно и договор за учредяване на ипотека върху недвижи имот е недопустимо да бъдат разглеждани, тъй като спорът относно действителността на обезпечението и / или отричане на ипотечното право е следвало да се направи чрез предвяване на насрещен иск, което не е сторено от ответника.

Допълнителен отговор на ДИМ не е подаден от ответника.

По така предявения иск СГС се е произнесъл с обжалваното в натоящото производство решение, с което го е уважил. Приел е за доказано по делото , че между страните е възникнала облигационна връзка с типичното за договор за заем по чл. 240 от ЗЗД съдържание , тъй като същият е сключен с предаването на уговорената в заем сума. Наличието на писмен договор е счел като условие за валидност на уговорената от страните като дължима възнаградителна лихва по договора за заем и че оспорването на автентичността на договора не била доказана. Налице било и знание и непротивопоставяне от страна на ответника на така сключения договор. Приел е също така за недоказано по делото ответникът да е изпълнил задълженията си по процесния договор, поради което е заключишл ,че претендираните суми били дължими. Изложил е доводи ,че при извършената служебна проверка на клаузите на процесния договор, не се констирало противоречието им с императивни правни норми и /или на добрите нрави,тоест същите не били нищожни.

Обжалваното решение е правилно. Същото е постановено при приета фактическа обстановка, установяваща се от събраните по делото доказателства , поради същата се споделя от настоящия съдебен състав , който препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК . Въз основа на тази фактическа обстановка , първоинстанционния съд е направил правилен и обоснован извод за основателност на исковата претенция, мотивите за което напълно се споделят на въззивния състав, който препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. Този извод не се променя от констатациите на изготвената във въззивното производство съдебно-графологическа експертиза .

Основният спорен по делото въпрос е дали между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключения между тях договор за заем , обезпечен с ипотека № 017-СФ-011 от 28.06.2017год., предвид възражението на ответното дружество , че неговия управител и едноличен собственик на капитала- М. С. не е подписал договора и предварителния погасителен план към него.

Във връзка с този спорен въпрос следва да се има предвид следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за 3 потребление е реален договор – същият се счита за сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем, а едва когато въз основа на това съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя. За уважаване на иска, в тежест на ищеца е да установи валидно правоотношение по договор за заем, тоест че страните са постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника определена сума пари срещу задължение на ответника да я върне, както и че сума е предадена, като не се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за заем. Основанието на което се сключва един договор подлежи на доказване от страната, която се позовава на него. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията (в този смисъл - решение № 52/22.05.2009 г. по т. д. № 695/2008 г. на ВКС, І ТО, решение № 390/20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 174/23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 143/12.04.2011 г. по т. д. № 6348/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, всички те, постановени по реда на чл. 290 от ГПК). Съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер (в решение № 291/17.12.2018 г. по гр. д. № 2176/2018 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 235/2016 г. по гр. д. № 1362/2016 г. на ВКС, ІV ГО, и решение № 379/2013 г. по гр. д. № 171/2012 г. на ВКС, ІV ГО). Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент – получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението "да върне", а не "да даде" нещо. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния факт на неполучаването.