Решение № 5932 от 20.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5932 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Биляна Симчева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100503280 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Б. А. Б. срещу решение от 22.12.2022 г. по гр.д. №71749/2021 г. по описа на СРС, 169 състав, с което на основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е прието, за установено, че жалбоподателят дължи на ищеца „Софийска вода“ АД сумата от 1882,91 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода 08.05.2019 г. – 27.05.2021 г., ведно със законната лихва от 07.10.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата от 43,39 лв., представляваща лихва за забава за периода 08.06.2019 г. – 27.05.2021 г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните норми, без да са посочени конкретните основания за това, т.е. жалбата е бланкетна. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Софийска вода“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

СРС сезиран от „Софийска вода” АД с искова молба, с която срещу Б. А. Б. са предявени установителни искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 1882,91 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода 08.05.2019 г. – 27.05.2021 г., ведно със законната лихва 1 от 07.10.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата от 43,39 лв., представляваща лихва за забава за периода 08.06.2019 г. – 27.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №57763/2021 г. по описа на СРС, 169 състав.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове, като е твърдял, че не е живял в имота през процесния период и че не е доказано количеството потребена вода.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и са приети заключения на СТЕ и ССчЕ. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че страните са в соченото от ищеца облигационно отношение по предоставяне на ВиК услуги по чл.3 ал.1 т.1 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, а количеството потребена вода е установено от заключенията на СТЕ и ССчЕ.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба на ответника има бланкетен характер, тъй като в нея не е посочено защо жалбоподателят счита, че решението е неправилно. Ето защо, въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите, за които въззивният съд следва да следи служебно. С оглед изложеното по-горе настоящият състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като не са нарушени императивни материалноправни норми, поради което въззивният състав препраща към мотивите на СРС на основание чл.272 ГПК. При постановяването му съдът се е съобразил с трайната съдебна практика за задълженията към доставчиците на ВиК услуги.

С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №15067/22.12.2022 г., постановено по гр.д.

№71749/2021 г. по описа на СРС, ГО, 169 състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3