Решение № 5229 от 11.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5229 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100513493 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника Столична община срещу решение № 14856 от 30.07.2024 г., постановено по гр. дело № 70293/2023 г. по описа на СРС, 36 състав, в частта, с която е уважен предявеният от С. Е. Й. - И. осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на увреждане на здравето, настъпило на 27.01.2019 г. в гр. София, в резултат на повредена настилка – необезопасена дупка пред магазин „345“ на площад „Велчова завера“ № 1, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 27.01.2019 г., до окончателното плащане.

Във въззивната жалба на ответника са развити оплаквания за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения и необоснованост, като въззивникът-ответник счита, че от събраните доказателства не се установява настъпване на процесното увреждане в причинна връзка с необезопасена дупка на пътната настилка, доколкото показанията на свидетелката А.В. и медицинските документи в тази насока били противоречиви. Намира, че при липсата на други доказателства следва да се приеме, че претендираната вреда е резултат от битова травма, а при условията на евентуалност поддържа, че не носи отговорност за претърпените от ищцата вреди, тъй като е положил необходимата грижа за поддържане на 1 пътя, като е възложил ремонтни дейности на трето лице. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани доказателства в тази насока и в нарушение на критерия за справедливост е присъдил твърде високо обезщетение. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск в цялост.

Въззиваемата-ищец С. Е. Й. - И. е подала отговор на въззивната жалба, с който изразява становище за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част.

По делото е подадена и насрещна въззивна жалба на ищцата С. Е. Й. - И. срещу решение № 14856 от 30.07.2024 г., постановено по гр. дело № 70293/2023 г. по описа на СРС, 36 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу Столична община осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 10000 лв. до пълния предявен размер от 15000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на увреждане на здравето, настъпило на 27.01.2019 г. в гр. София, в резултат на повредена настилка – необезопасена дупка пред магазин „345“ на площад „Велчова завера“ № 1.

В насрещната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивницата счита, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е определил твърде занижен размер на обезщетението в нарушение на критерия за справедливост. Намира, че СРС не е съобразил психологическия статус на ищцата, която е работохолик и е приела с изключителен стрес факта, че не може да изпълнява ежедневните си работни ангажименти вследствие на претърпяната травма. Ето защо поддържа, че претендираният пълен размер на обезщетението от 15000 лв. отговаря в по-голяма степен на критерия за справедливост, поради което моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск в цялост.

Въззиваемият-ответник Столична община е подал отговор на насрещната въззивна жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението в обжалваната от ищцата част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на ответника Столична община – „Трейс Груп Холд“ АД, не изразява становище по насрещната въззивна жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй 2 като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивните жалби следва да се отбележи и следното:

Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 ЗЗД. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

Отговорността на възложителя има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от отговорност, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е осъществил деликтен състав с поведението си, тъй като не е действал виновно или вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.Р.В., която разказва свои непосредствени впечатления като очевидец на инцидента, се установява, че в края на м. януари 2019 г. двете със С. Е. Й. – И. са се срещнали пред дома на последната в кв.

„Лозенец“, до пл. „Велчова завера“, като ищцата трябвало да предаде на свидетелката документи, намиращи се в багажника на колата й. Свидетелката видяла ищцата да минава пред автомобила, след което изведнъж пропаднала и след като отишла при нея, видяла, че се е спънала в дупка на улицата, която се намирала непосредствено до колата й. Свидетелката В. допълва, че дупката била сравнително дълбока и ищцата била пропаднала в нея с десния си крак, като след като се изправила, не можела да стъпва на крака поради силна болка.

3

Свидетелката завела ищцата в болница „Пирогов“ на преглед и след проведени изследвания било установено счупване на глезена, което наложило имобилизацията му за дълъг период от време, през който ищцата се придвижвала с патерици.

От изложеното е видно, че ищцата е претърпяла увреждане на здравето в причинна връзка с попадане в дупка на улицата, представляваща общински път – улица без име, намираща се между бул. „Христо Смирненски“ и ул. „Архитект Йордан Миланов“, на пл. „Велчова завера“ на територията на Столична община. Във връзка с доводите във въззивната жалба на ответника следва да се отбележи, че по делото не се установява различен механизъм на настъпване на травмата – фактът, че в епикризата от УМБАЛСМ „Пирогов“, Втора клиника по ортопедия и травматология, същата е описана като битова, не опровергава този извод, тъй като попадането в дупка на улицата може да бъде обозначено именно с този термин – получено физическо увреждане при извършване на ежедневни битови дейности, за разлика от други видове травми (спортна травма, трудова злополука, ПТП), които са резултат от настъпване на обстоятелства при различна фактическа обстановка (при упражняване на спортна дейност или при или по повод изпълнение на трудови задължения, респ. при настъпване на пътно-транспортно произшествие). В този смисъл са и разясненията на вещото лице по СМЕ в открито съдебно заседание от 03.07.2024 г., в което изяснява, че при дадената анамнеза от пострадалата травмата се определя именно като битова, тъй като не е настъпила при изпълнение на трудови задължения или в резултат от умишлено престъпление.

Макар свидетелката В. да е близка приятелка на ищцата, съдът кредитира показанията й като достоверни съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, тъй като същите са вътрешно непротиворечиви, ясни и последователни и се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото – писмените доказателства относно настъпило физическо увреждане на ищцата в посочения период от годината в резултат на падане (съобразно данните в медицинската документация (история на заболяването от УМБАЛСМ „Пирогов“) и справка от НОИ за издаден болничен лист за временна неработоспособност поради нетрудова травма в периода 27.01.2019 г. – 02.03.2019 г.), показанията на свидетелката Д.П.Д., които макар и косвени, излагат идентична фактическа обстановка, както и заключението на СМЕ, според което претърпяните физически увреждания са в причинна връзка с описания механизъм на настъпване на травмата и последната е много вероятно да е причинена при описаните в исковата молба обстоятелства.

Следователно, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и при липса на проведено насрещно доказване от ответника следва да се приеме, че процесните физически увреждания са настъпили в резултат от пропадане на ищцата като пешеходец в дупка на пътното платно. По отношение на поддържането на улицата, представляваща общинска собственост, приложение намира разпоредбата на чл. 31 ЗП, която вменява на общината като юридическо лице задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава изграждането и поддържането на подходяща настилка и тротоар за придвижване на пешеходци (доколкото се касае до 4 улица в жилищен квартал), респ. сигнализиране на препятствията по пътя, които създават опасност за движещите се по него МПС и физически лица, и отстраняването им във възможно най-кратък срок. По делото е несъмнено, че причина за настъпилия инцидент е разрушената настилка на улицата и формирала се на мястото дупка, която не е била обозначена или обезопасена – ответникът не оспорва наличието на дупка на посоченото място, а и съществуването й към датата на инцидента през м. януари 2019 г. се установява не само от събраните гласни доказателства, но и от представените от ответната страна писмени доказателства (протокол № 47 и количествена сметка от 10.06.2019 г. и от 05.09.2019 г. – л.