Решение № 59 от 24.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Кюстендил, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500563 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 437 вр. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 2950/17.07.2025 г. подадена от на „Център за спешна медицинска помощ - Кюстендил“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ***А, представлявано от директора АЛБ.Р. – длъжник по изп. дело № 20257450400207/2025 г. по описа на ЧСИ Н. СЛ., насочена срещу разпореждане от 04.07.2025 г., с което съдебният изпълнител не е уважил в цялост молбата на длъжника за намаляване на приетия по делото адвокатски хонорар за процесуалния представител на взискателя от 1 000 лв. до размер на 200 лв., а е намалил същия на 750 лв.

Жалбоподателят счита приетия за събиране в изпълнителното дело адвокатски хонорар за прекомерен, съгласно реално извършените изпълнителни действия по делото. Подчертава, че още към момента на получаване на Призовка за доброволно изпълнение е изразено желания и готовност да заплати задължението, като единствено е възразил на основание чл. 78 ал. 5 ГПК срещу размера на адвокатското възнаграждение. Уточнява, че в срока за доброволно изпълнение задължението определено в изпълнителен лист и призовка за доброволно изпълнение на сума 2000.00 лв, неолихвяема сума, 96.00 лв - разноски п о.д., такса по т.26 от Тарифата за такси и разноски с включено ДДС в размер на 312.00 лв, е било заплатено. Поддържа, че доколкото по изпълнителното дело от съдебния изпълнител са осъществени действия единствено по справки в ТД на НАП служебно, то приложима при определяне размера на адвокатското възнаграждение е разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г., като адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер 200 лв.Във връзка с определяне размера на адв.възнаграждение според жалбоподателя следва да се има предвид и, че за извършване на действие с цел за удовлетворяване на вземането в 1 изпълнителното производство е предвидена дължимост 1/2 от възнаграждението по чл.7, ал.2 от Наредбата.В жалбата са изложени и съображения зя действието на разпоредбите на чл.78, ал.5 ГПК и чл.79 ГПК, като е мотивирано становище за допустимост на възражение за намаляване на адв.възнаграждение и в изпълнителното производство.

По тези съображения се иска отмяна на обжалваното разпореждане и намаляване размера на адвокатския хонорар до размер от 200 лв.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят в изпълнителното производство А. Г. С. не е подала писмено възражение срещу жалбата.

Частен съдебен изпълнител - Н.И СЛ. е изложил писмени мотиви по смисъла на чл. 436, ал. 3 изр. 2 ГПК, с които е изразил становище за неоснователност на депозираната жалба.

Жалбата е допустима. Подадена е от длъжника по изпълнението, на когото закона изрично е признал правото да обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, с който се произнася за разноските в изпълнението и е депозирана в двуседмичния срок от връчването на обжалваното разпореждане. /чл. 436, ал. 1 ГПК, чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и т. 2 от ТР № 3/2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

С ъдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20257450400207/2025 г. по описа на ЧСИ Н.

СЛ. е образувано по молба от 20.06.2025г. на взискателя А. Г. С. срещу длъжника „Център за спешна медицинска помощ - Кюстендил“, към която е приложен изп. лист от 16.06.2025 г. издаден въз основа на решение № 1140/29.11.2024 г. по гр. д. № 551/2024 г. на Районен съд - Кюстендил, за принудителното събиране на посочените в изпълнителния титул суми в размер на 1 000,00 лв. сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Районен съд – Кюстендил и 1 000 лв. - сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Окръжен съд – Кюстендил.

Молбата по чл. 426, ал. 1 ГПК е подадена от пълномощника на взискателя – адв. В.П. от АК - Кюстендил и с нея е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия – налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, установени след извършена в БНБ справка за наличие на такива.

Към молбата е приложено адвокатско пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 20.06.2025г., със страни А. Г. С. и адв. В.П. от АК - Кюстендил, с предмет оказване на правна защита и съдействие, включващо и подписване и подаване на молба за образуване на изпълнително дело за принудително събиране на сумите по гр.д. № 551/2024 г. и представителство по делото. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000 лева, отразено в договора като платено в брой.

Внесена е била дължимата държавна такса от Калоян Николаев СЛ. в полза на ЧСИ Н. СЛ..

ЧСИ е образувал изпълнително дело, разпоредил е извършване на електронна справка за наличие на задължения, исканите допустими по ГПК действия в това число и връчване на необходимите книжа по чл.428 ГПК и е приел като част от разноски по изпълнението платения от взискателя адвокатски хонорар в размер 1 000 лв., съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ.

До длъжника „Център за спешна медицинска помощ - Кюстендил“ е изпратена ПДИ, връчена на 27.06.2025 г., с която длъжникът е уведомен за размера на задължението му по делото, в общ размер 3 408 лв., включващо 2 2

000 лв. неолихвяема сума, 96 лв. разноски по изп.д., такси по т. 26 ТТРЗЧСИ с вкл.ДДС 312 лв. в полза на ЧСИ и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение.

С молба подадена на 02.07.2025 г. длъжникът Ц. К., представляван от Директора АЛБ.Р. е направил възражение пред съдебния изпълнител за прекомерност на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение, с доводи, че пълномощникът на взискателя има право на възнаграждение само по чл. 10, т. 1 Наредба № 1/09.07.2004 г. за образуване на изп. дело, което е в размер на 200 лв., с оглед извършените до момента действия от страна на адвоката и ангажираност в изпълнителното производство, поради което е поискал намаляване на адвокатския хонорар до тази сума. Изразил е готовност в срока на доброволно изпълнение и съгласно последващо разпореждане на ЧСИ да заплати доброволно сумите по изпълнителното дело, изключая договорения адвокатски хонорар, който се счита за прекомерен.

С обжалваното разпореждане от 04.07.2025 г. съдебният изпълнител е приел че изразената от длъжника готовност е хипотетична, и не може да предположи сложността и продължителността за водене на изпълнителното дело, респ. ангажираността и работата на адвоката на страната взискател, като съдебния изпълнител е счел, че хонорарът не следва да се намали до 200 лв., но е намалил уговорения и платен адвокатски хонорар от 1000 лв. на 750 лв.

В делото е приложено платежно нареждане изготвено то Централна Кооперативна Банка АД, с посочен уникален регистрационен номер и дата на представяне 11.08.2025г. и в същото време дата на осчетоводяване 11.07.2025г., получател Съдебния изпълнител, за направено от Ц. Кюстендил плащане на сума 2000.00 лв. /посочената в ПДИ без включено адвокатско възнаграждение и останалите разноски за изп. производство/.

/.

С оглед на изложеното подадената жалба съдът намери за частично основателна.Съображения:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е реализация на общия принцип за отговорност за разноски.Разноските в изпълнителното производство са и предмет на изрична регламентация в разпоредбите на чл. 79 ГПК, като изрично е предвидено, е че невнесените от взискателя разноски остават за сметка на длъжника.В ГПК в частта уреждаща производството за разноските липсва правна норма указваща недопустимост на възражение за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК в изпълнителнителното производство.Нормата е част от Общите правила на процесуалния закон, раздел "Държавни такси и разноски" както и разпоредбата на чл.79 ГПК и няма основание да се счита, че е неприложима в изпълнителното производство.В следствие от изложеното е извода, че длъжникът разполага с възможност да възрази пред съдебния изпълнител по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя, а постановеният по това искане акт подлежи на обжалване пред съда.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК по искане на насрещната страна в процеса съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за платено адвокатско възнаграждение, но не и под минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г., ако последното е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Същевременно с Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 се признава възможността Националния съд да откаже да приложи национална правна уредба, ако тя нарушава забраната по чл.101, пар.1 ДФЕС и също се приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма 3 право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Дори изрично в разгледания казус е прието ,че съдът а в случаят съдебният изпълнител, при направено възражение от страна на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя следва да прецени фактическата и правна сложност на изп. дело, положените усилия от пълномощника т.е ограничението за съобразяване минимума по Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа не е приложимо..

Според чл. 10, т. 1 Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, за образуване на изп. дело минималния размер на адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изп. дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – минималния размер е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2. Съгласно чл.79, ал.1 т.3 ГПК разноски за изпълнителни способи които не са приложени са за сметка на взискателя.Съобразно материалния интерес по делото възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата възлиза на 200 лв., а дължимото такова за процесуално представителство е в размер на 500 лева.От съдържанието на договора за правна защита и съдействие се установява, че адвокатската защита, за която е платена сумата от 1000 лева е както за образуване на делото, така и за цялостното събиране на дължимата сума, т. е. адвокатското възнаграждение е уговорено за цялостна защита по изпълнителното производство.Възнаграждението е договорено и платено преди образуване на изпълнителното производство.

Ангажираната адвокатска помощ, касае защита по дело с материален интерес 2000.00 лв.Междувременно поради направено плащане след получаване на призовката за доброволно изпълнение към момента останали дължими суми в изпълнителното производство са дължимите суми за такси и разноски възлизащи на 408 лв.

Като има предвид, че реално действия във връзка с принудително удовлетворяване от пълномощника са дължими само за сумите представляващи такси за изпълнителното производсство съдът счита, че адвокатско възнаграждение за сума над 330.00 лвто следва да бъде определено като намиращо се в несъответствие с фактическата и правна сложност на делото, а на основание чл.36 ЗА следва да бъде определен и за необоснован.

Подадената жалба е допустима и основателна в посочения смисъл.Обжалваното разпореждане следва да се отмени, а търсеното адв. възнаграждение намалено.

Водим от горното и на основание чл.436 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 04.07.2025 г., постановено от ЧСИ Н. СЛ., рег.№745, Район на действие - КОС Кюстендил, по изп.дело №20257450400207 с което съдебният изпълнител не е уважил в цялост молбата на длъжника за намаляване на приетия по делото адвокатски хонорар за процесуалния представител на взискателя от 1 000 лв. до размер на 200 лв., 4 като е намалил същия на 750 лв , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: