Определение № 438 от 19.09.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. Видин, 19.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.Ж.С. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Гражданско дело № 20241300100284 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.122 от ГПК .

Предявен е иск с правно основание чл.500,ал.1,т.1 КЗ,вр. чл.45 ЗЗД от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД-София срещу Ю. Е. С. от гр.

Видин.Искът е предявен пред Районен съд-София.Образувано е гр.д.

№70729/2023г. по описа на СРС

С определение №7048 от 14.02.24г. РС-София е прекратил производството и е изпратил делото на РС-Видин по правилата на чл.118,ал.2, вр. чл.113 от ГПК.

С определение №892/15.05.2024г. по гр.д. №500/2024г. РС Видин е повдигнал спор за подсъдност пред АС-София като счита,че компетентен да разгледа спора е СРС.

АС-София с Определение №2144 от 26.08.24г. по ч.гр.д.

№1415/2024г. по описа на съда е приел,че компетентен да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност по правилата на чл.122 ГПК е ОС-Видин и е изпратил делото по компетентност на ОС-Видин.

Като взе предвид обстоятелствата по спора, ВОС намира следното:

За да прекрати производството пред РС-София съдът е приел,че с оглед правната квалификация на спора-чл.500,ал.1,т.1 КЗ-приложимост намира подсъдността,установена с разпоредбата на чл.113 ГПК и с оглед постоянен и настоящ адрес на ответника е изпратил делото по подсъдност на РС-Видин.

За да повдигне спор за подсъдност ВРС е приел,че ответникът няма качеството на потребител на застрахователна услуга и не намира приложение правилото на чл.113 ГПК.При липсата на специална подсъдност по чл.113 ГПК и по чл.115 ГПК ВРС е приел,че възражение за подсъдност може да направи единствено ответника в отговора по чл.131 ГПК,а не се следи служебно от съда.

1

Видно справка НБД настоящия и постоянен адрес на ответника е в гр. Видин.

Разпоредбата, на която се позова Районен съд –София касае изрично установена местна подсъдност на спорове,при които една от страните е потребител.В конкретния случай СРС е приел,че ответникът по предявен иск по чл.500,ал.,т.1 КЗ,вр. чл.45 ЗЗД има качеството на потребител и подсъдността на спора се определя по правилата на чл.113 ГПК.Приложил е разпоредбата на чл.119,ал.3 ГПК и след служебна проверка е приел,че следва да изпрати делото за разглеждане по настоящ /а в случая и по постоянен /адрес на ответника.

Този извод не се споделя от РС-Видин,поради което е повдигнат спор за подсъдност.

Настоящият съдебен състав приема,че определящо за разрешаване на спора за местна подсъдност на производството е определяне наличието или липсата на качеството на потребител на ответника.

Искът по чл.500,ал.1,т.1 КЗ е регресен иск на заплатилия обезщетение за причинени щети от прекия причинител на трето лице по силата на застрахователен договор между тях.С този иск застрахователят търси възстановяване на заплатеното на увреденото лице от прекия причинител на щетата.

Действително между страните по делото съществува облигационно отношение по силата на сключен между тях застрахователен договор и ответникът е потребител на застрахователна услуга по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ищеца.По силата на това облигационно отношение застрахователят е изплатил щетите ,причинени от застрахования.

Искът по чл.500 КЗ касае друга хипотеза,при която изплатилият щетата застраховател търси връщане от прекия причинител /застрахован/ и в този случай ответникът няма качеството на потребител на застрахователна услуга по смисъла на чл.2,ал.2 КЗ.

Както правилно е посочил РС-Видин в случая не намира приложение и разпоредбата на чл.115 ГПК,определяща местната подсъдност по местоизвършване на деянието,тъй като тя се отнася до предявяване на иск от увреденото лице срещу застраховател,какъвто не е настоящият случай.

Изхождайки от изложеното ОС-Видин приема,че местната подсъдност по предявеният иск по чл.500,ал.1,т.1 КЗ,вр.чл.45 ЗЗД се определя по общите правила-чл.105 ГПК и възражение за неподсъдност на спора може да се прави само от ответника и най- късно в срока за отговор на ИМчл.119,ал.4 ГПК.

В случая препис от ИМ все още не е изпратен на ответника и за него не тече срок за отговор по чл.131 ГПК и съответно не е приведена в изпълнение възможността за възражение за неподсъдност на спора пред СРС, а съдът не е компетентен да прилага служебно правилата на местната подсъдност по чл.105 ГПК.

2

С оглед изложеното, и на основание чл.122, ал.1 от ГПК , съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА изпращането на предявеният от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД-София иск с правно основание чл.500,ал.1,т.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД срещу Ю. Е. С. от гр. Видин за разглеждане от Районен съд – София.

Определението не подлежи на обжалване

Съдия при Окръжен съд – Видин: _______________________ 3