Решение № 73 от 28.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. П., 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500862 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1021/01.08.2024г., постановено по гр.д.№4012/2023г. по описа на РС- П. е отхвърлен предявения от А. Л. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к.“М.“, бл.439, вх.В, ет.7, ап.21, чрез адв.М. М. от САК, против М. Г. М., с адрес: с.Д., общ.П., ул.“Първа“ №50, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 586,32лв., представляваща стойността на разходите, сторени в резултат на неточно изпълнение на сключен на 25.07.2020г. устен договор за изработка с предмет- 24кв.м. тротоарни плочки с червен цвят, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане.

Осъдена е А. Л. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к.“М.“, бл.439, вх.В, ет.7, ап.21, да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на М. Г. М., с адрес: с.Д., общ.П., ул.“Първа“ №50, сумата в размера на 600лв., сторени от ответника съдебно- деловодни разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от А. Л. М., чрез пълномощника им адв.М. М. от САК.

1

Твърди се в същата, че постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е установил погрешно фактическата обстановка, довело до погрешно приложение на материалния закон.

Сочи се, че от материалите по делото е видно, че е възникнало облигационно отношение по договор за продажба- доставка на тротоарни плочки, които продавача е доставил, за което страните не спорят.

Счита се, че спорът по делото е дали доставените плочки са били с недостатъци, които съществено намаляват годността им за ползване по предназначение.

Визира се разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЗД, съгласно която, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновено употребление „продавача отговоря за тези недостатъци, а правата на купувача са уредени в чл.195, ал.1 ЗЗД- да върне вещта или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.“.

Твърди се, че ищецът иска реализация на законна отговорност, като се позовава на скритите недостатъци на получените тротоарни плочки и търси възстановяване на продажната цена. За да докаже недостатъците на плочките, лично купувачът е закарал в дома на продавача, където се произвеждат тези плочки, в с.Д. няколко плочи с компроментирана горна част, оцветена в червено, и че същите не могат да се ползват по предназначение.

Сочи се, че в случая съдът погрешно е квалифицирал сключения договор, като такъв за изработка, а не за продажба. Тук става въпрос за найобикновени заместими вещи, а не за специфични, уникални вещи, които трябва да бъдат изработени по специално.

Визира се, че съгласно чл.64 от ЗЗД, продавачът следва да представи на купувача вещ, поне от средно качество, т.е. вещ годна за употреба по предназначение- тротоарните плочи се поставят отвън. Тези недостатъци са били скрити, купувачът не е могъл да ги забележи при обичайния преглед при получаването им.

Твърди се, че видно от заключението на съдебно- техническата експертиза, е че тротоарните плочки са с недостатъци, които съществено намаляват тяхната годност за ползването им по предназначение. Фактът за, че такъв срок на експлоатация плочките са загубили значително от 2 първоначалния си вид, води до заключението, че са произведени с нарушено качество.

Сочи се, че съдът неправилно е приел, че давностния срок е 6 месеца от предаване на вещта. Счита се в тази връзка обаче, че през този период, никой не е знаел за тези недостатъци.

Твърди се, че в същият ден, в който се виждат недостатъците им, производителят е уведомен по телефона, като последния се е съгласил да направи нови. Той се съгласява, че продадените от него плочки са с дефект и са негодни за употреба. Това навежда на мисълта, че той съзнателно е премълчал тези недостатъци, а съгласно чл.197 от ЗЗД, срокът е тригодишен.

Със заявката, че ще направи нови плочки и ще ги достави на адреса означава, че той потвърждава тяхната негодност и знае за тези недостатъци.

Счита се, че предявения иск по чл.195, ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде изцяло уважен. Съответно решението на първоинстанционния съд бъде отменено изцяло, като необосновано и незаконосъобразно и се постанови ново, с което да се уважи предявения иск.

Моли се за присъждане на направените по делото разноски в двете инстанции и на основание чл.38, ал.2 от ЗА да се определи и съответното адвокатско възнаграждение.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- М. Г. М., чрез пълномощника му адв.А. Т. от АК- П..

Твърди се в този отговор, че подадената въззивна жалба е допустима, но по съществото си е неоснователна. В тази насока се визира, че не се споделят оплакванията на въззивника от обжалваното решение, въпреки, че се има и няколко възражения срещу него.

Поддържа се становището относно недопустимостта на процеса, който се води срещу ненадлежна страна, което рефлектира в недопустимостта на крайния съдебен акт.

Твърди се в подадената жалба се правят волни интерпретации, които не почиват на събраните по делото доказателства. Така например, няма нито едно доказателство, свързано с приетото във въззивната жалба като установен факт, а именно дадено съгласие с ответника да направи нови плочки.

Напротив, ответникът никога не е приемал и признавал, че е продал вещи с 3 недостатъци, като дори със свидетелско показание е установено, че фирмата в която работи като работник отв.М. М., произвежда и продава над 500кв.м. плочки/годишно, в т.ч. на големи клиенти и не е имало никакви оплаквания относно качеството на тези серийно произвеждани тротоарни плочки и бордюри.

Визира се, че не се споделя направения анализ на СТЕ.

Изразява се несъгласие, че е неоснователно становището на въззивния жалбоподател по въпроса за погасителната давност.

Счита се за неоснователна претенцията, съдът да определи, на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца. В този аспект се сочи, че в исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 300лв.

Искането е да се отхвърли, като неоснователна и необоснована въззивната жалба и се потвърди обжалваното решение, като обосновано и правилно, ако бъде намерено то за допустимо.

Моли се за присъждане на сторените от доверителя му разноски в производствата пред двете инстанции.

В съдебно заседание, жалбоподателката А. Л. М., редовно призована не се явява. Същата се представлява от процесуалния й представител адв.М. М..

От страна на последният се моли да бъде уважена подадената въззивна жалба, като се отмени постановеното от първоинстанционният съд решение с уважаване на предявения иск. В този излага съображения. Моли за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата М. Г. М., редовно призован не се явяват. За него се явява пълномощникът му- адв.Т.. Същата оспорва подадената въззивна жалба. Приема, че същата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Моли за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и обосновано. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе, Пазарджишкият окръжен съд извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод 4 на подадена искова молба от А. Л. М., с ЕГН ********** с адрес: гр.С., ж.к.

„М.“, бл.439, вх.В, ет.7, ап.21, чрез адвокат М. М. от САК, против М. Г. М., с адрес: с.Д., общ.П., ул.„Първа“ №50.

Твърди се в същата от страна на ищцата, че през месец юли 2020г. се уговорили по телефона с ответника, който произвеждал тротоарни плочки и бордюри, да направи и достави 24кв.м., червени плочки в с.К., общ.И..

Сочи се М., че на 25.07.2020г., чрез „Еконт“ му изпратила 200лв.капаро. В края на месец август получила обаждане по телефона плочките и бордюрите и докарани, които поръчала на адрес: с.К., ул.„П.Е.“ №20. На шофьорът, ищцата платила сумата в размер на 365лв., от които 120лв. за превоз и 25лв. за палети /5бр. по 5лв./, 70лв. за бордюрите, които уточнява, че не са предмет на претенцията и 150лв. за плочките. Същите били съхранявани в двора на къщата и поставени през месец октомври 2020г. от майстор, като мястото е било с размери 8м. на 3м.

Твърди се от ищцата, че след това не били във вилата, където са били поставени плочките, като през пролетта на 2021г.- месец май видяла, че плочките били начупени- само горния оцветен слой, а долният бил здрав. Не била изброила колко точно плочки са с нарушен горен слой, като били поголемия брой. В тази връзка се обадила на ответника и му казала за проблема, като отговорът му бил, че плочките се счупили, защото били неправилно поставени.

Визира се, че е имало други телефонни разговори с ответника, при които последния отново поддържал становище, че това не е негов проблем.

Сочи се, че през месец май 2022г. отишли в с.Д. и занесли няколко плочки на ответника, за да ги види. Последният казал, че ще направи нови плочки, но трябвало да изчакат 3- 4 месеца. Това не се случило в уговорения срок и плочки не били изработени.

В уточнителна молба твърди, че между страните следвало да се приеме, че е налице договор за покупко- продажба, който е сключен на 25.07.2020г., с изпращане на капарото в размер на 200лв.

Твърди се също от ищцата, че е направила и други разходи, във връзка с дефектите на плочките, а именно- разноски за гориво за МПС „Пежо 607“, гориво дизел, по маршрут С.- с.К., с разстояние 79км., с.К.- с.Д., с разстояние 72км., гр.П.- гр.С., с разстояние 120км.- общо 271км. при разход от 6,8л/100 5 км., което правило 20л. дизелово гориво с единична стойност на литър 3,50лв.70лв., снимки 7 броя на повредените плочки по 2лв.- общо 14лв., писмо до ответника- 2,52лв., такса за изпращане на капаро по „Еконт“- 4,80лв.

Искането, след неколкократно оставяне без движение на исковата молба и уточняване в съдебно заседание, във връзка с наведените твърдения е съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 586,32лв., представляваща стойността на разходите, сторени в резултат на неточно изпълнение на сключен 25.07.2020г. устен договор за изработка с предмет- 24 кв.м. тротоарни плочки с червен цвят, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК, от страна на ответникът М. Г. М., чрез процесуалния му представител адв.Т. е постъпил писмен отговор. В него се застъпва становище, че предявената искова претенция е недопустима, тъй като е предявена срещу ненадлежна страна. В тази насока се сочи, че ответникът е бил работник в дружеството „МГМ- ЕКО“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Н.Б.“ №19, вх.А, ет.1, ап.2, ЕИК 202389470, с едноличен собственик и управител Г. М. М., като заемал длъжността „Общ работник“, по силата на трудов договор №002/19.04.2019г., с месторабота площадка за производство на бетонни изделия в с.Д..

Счита се, че от приложенията към исковата молба и в частност писмо на ищцата, последното било адресирано до „МГМ- ЕКО“ ЕООД.

Сочи се, че ответникът не може да е легитимна страна по спора, а това можело да бъде дружеството. Освен това нямал и такива пълномощия за съдебно представителство.

По отношение на основателността на исковата претенция се заявява, че не се оспорва факта, че през месец юли 2020г. ищцата е поръчала на „МГМЕКО“ ЕООД да й направи и достави 24кв.м червени плочки в с.К., общ.И., както и че на 25.07.2020г. чрез ЕКОНТ е превела на фирмата 200лв.- капаро.

Не се оспорва, че в края на месец август 2020г. поръчаните тротоарни плочки и бордюри били доставени на посоченото от ищцата място в с.К. и същата е заплатила на шофьора, който й ги закарал 365лв. на ръка, от които 120лв. за превоз, 25лв. за палети, 70лв. за бордюри и 150лв. за плочките.