Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1069 от 07.07.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 7212/2024
Вид
Решение № 1069
Подписан
07.07.2025
В сила
31.07.2025
Състав
Антоанета Иванова Абрашева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за кредитните институции
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1069 гр. Русе, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520107212 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „АПС Бета България“ ЕООД, гр. София срещу Б. Е. Т.. Ищецът твърди, че на 10.01.2018 г. ответникът сключил Договор за потребителски кредит № 1008597/10.01.2018 г. с „Кредисимо“ ЕАД по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. Твърди се също, че по силата на договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД, ответникът получил сумата от 2200 лева, срещу което се съгласил да върне 24 броя вноски по 136.09 лева в срок до 20.01.2020 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1 към Договора за кредит, съдържащо Погасителен план. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %.

Твърди се още, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него имейл адрес.

Предвид неизпълнение на задълженията, в качеството си на кредитор, ищецът подал заявление по реда на чл. 410 ГПК и се снабдил със заповед за 1 изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД № 5082/2024 г. по описа на РРС срещу Б. Е. Т. за суми, дължими по договора за кредит и във връзка с разпореждане на съда по същото ч.гр.дело, че заповедта за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът предявил настоящия установителен иск.

По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Б. Е. Т. дължи на „АПС Бета България“ сума в общ размер от 4 714.14 лв., в т.ч.: главница в размер на 2 200.00 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 1017.29 лв. за периода от 10.01.2018 г. до 20.01.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 1496.85лв. за период от 20.01.2020 г. до 28.08.2024 г.; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира разноските по заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК адв. П. П. – особен представител на Б. Е. Т., е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователността на ищцовите претенции. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите, като счита, че съгласно глава X, т. 3 и глава XII, т.

1.5. от Общите условия за предоставяне на кредити на кредитодателя, действието на договора за потребителски кредит е прекратено на 10.07.2018 г. и от тази дата е започнала да тече погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД, която е изтекла на 10.07.2023 г. – преди входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От представените писмени доказателства се установява, че на 10.01.2018 г. между "Кредисимо" АД, в качеството на кредитодател, и Б. Е. Т. кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 1008597, с Приложение № 1 и ОУ към него, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. По силата на контракта дружеството предоставило на ответницата кредит в размер на 2200 лв., които тя се съгласила да върне разсрочено на 24 месечни вноски от по 136.09 лв., ведно с договорната лихва, в срок до 20.01.2020 г. Уговорени били лихвен процент по кредита от 41, 24 %, както и ГПР от 50 %.

Според Раздел Х, чл. 2 от Общите условия към договора за кредит, ответникът се е съгласил да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В раздел Х, чл. 3 и чл. 3.1. от ОУ е посочено, че всички вземания стават автоматично и предсрочно изискуеми, без да е необходимо уведомление или покана от страна на Кредисимо към кредитополучателя при непогасяване на 6 погасителни вноски. Съгласно Раздел ХII, чл. 1.5. от ОУ договорът за кредит се прекратява при настъпване на автоматична предсрочна изискуемост по т. Х. 2. В раздел VІІІ, чл. 2.5. от ОУ е предвидена възможност за кредитора да прехвърли вземанията си на трето лице.

2

На основание чл. 4 от договора за кредит, на 10.01.2018 г. между "Ай Тръст" ЕООД /поръчител/ и Б. Е. Т. /потребител/ е сключен договор за предоставяне на поръчителство, с който дружеството се задължава да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо", по силата на който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на последния, възникнали съгласно договор за потребителски кредит. За поемане на това задължение потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, съгласно Приложение № 1, в размер на 114.41 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит или в общ размер 2745.84 лв., което се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. Потребителят дължи на поръчителя заплащане и на всички платени от последния изискуеми задължения по договора за кредит, заедно със законната лихва от датата на плащането от поръчителя в срок 3 работни дни от получаване на писмено искане. (чл. 6, ал. 2) На същата дата - 10.01.2018 г. между двете дружества "Кредисимо" АД и "Ай Тръст" ЕООД е сключен договор за поръчителство, с който поръчителят "Ай Тръст" се задължава да плати на "Кредисимо" всички изискуеми задължения на потребителя по договора за кредит при писмено поискване от страна на "Кредисимо".

На 02.03.2021 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между "Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД от една страна като цеденти 1 и 2 и от друга страна - "АПС Бета България"ЕООД – цесионер.

Предмет на цесията са парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени с цедент 1, индивидуализирани в Приложение 1 към договора, както и парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя "Ай Тръст" – цедент 2 в правата на първоначалния кредитор – цедент 1 по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, както и вземания на цедент 2 по договори за предоставяне на поръчителство по потребителски кредити на Кредисимо, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Към договора за цесия, е представено Приложение № 1 с данните за конкретния потребител.

"Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД са упълномощили ищцовото дружество да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключената цесия.

Към исковата молба е представено уведомление за цесия от „АПС БЕТА България“ ЕООД до ответника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

За съдебно заседание ищецът представя: Справка извлечение от системата на "Кредисимо" ЕАД за клиент Б. Е. Т. по договор № 1008597 към 18.03.2021 г. В същата е посочено, че със сумата 418.91 лв. е погасено задължение по стар заем, а сумата 1781.09 лв. е преведена на 10.01.2018 г. по банков път.

По заявление, депозирано от „АПС БЕТА България“ ЕООД, в РРС е образувано ч.гр.д. № 5082/2024 г. и издадена заповед № 2634/11.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Б. Е. Т. за сумите:

3

2200,00 лева - главница Договор за кредит № 1008597/10.01.2018 г. с Кредисимо ЕАД, ведно със законна лихва за период от 09.09.2024 г. до изплащане на вземането, 1017.29 лева - договорна лихва за период от 10.01.2018 г. до 20.01.2020 г., 1496.85 лева - лихва за забава по договора за кредит за период от 10.01.2018 г. до 28.08.2024 г., както и държавна такса – 94.28 лева и юрисконсултско възнаграждение - 100,00 лева.

С оглед връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледани по същество установителните искове са частично основателни.

Изхождайки от предмета на договора и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата, има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11. По отношение договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл. 24 ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 – 148 от ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор с ответницата, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени, по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители.

Анализирайки съдържанието на оспорения договор за паричен кредит съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в него е различен от действителния. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР от 50% и формално същият не 4 надвишава изискванията, поставени в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но в него би следвало да се включат и разходите по сключения от ответника договор за предоставяне на поръчителство с "Ай Тръст" ЕООД и така да се формира общият разход по кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без включване на нотариалните такси.

В чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит е предвидено, че заемателят следва да представи в 10-дневен срок банкова гаранция или в 48 часов срок от подаване на заявлението да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице, като в този случай кредиторът има срок от 24 часа за одобряване на заявлението. При неизпълнение на това задължение се счита, че кредиторът не е одобрил заявлението. Очевидно е, че банкова гаранция не би могла да се предостави в посочения срок, поради което по естествен път се стига до сключването на договор за поръчителство с дружество, което е одобрено от кредитора. При направената служебна проверка в Търговския регистър съдът установи, че одобреното от кредитора дружество - поръчител "Ай Тръст" ЕООД е собственост на дружеството - кредитор "Кредисимо" EАД, което е едноличен собственик на капитала. Двете търговски дружества са регистрирани на един и същ адрес на управление, а в договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че кредиторът е овластен да приема плащания в полза на поръчителя и че при недостиг на платените суми приоритетно се погасяват задължения към поръчителя /чл. 8, ал. 5/. Възнаграждението по договора за поръчителство се плаща на същите падежни дати съгласно погасителния план по договора за паричен кредит. Така изброените факти категорично водят до извода, че макар да са сключени два отделни договора, те следва да се разглеждат като едно общо съглашение между свързани лица, по силата на което кредитът се обезпечава с предварително посочено от кредитора лице, което получава възнаграждение, платимо ведно с вноските по кредита.