Акт от 18.11.2014, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 4360 гр. Пловдив, 18.11.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, ХІV-ти граждански състав, в публичното заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ при секретаря ИванкаЧорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 4346/2014 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на И.П.И., уточнена със заявление от 27.03.2014 г., срещу С.В.И.. Ищецът твърди, че на ... г. около ... ч. на кръстовището на бул. „К.М.Л.” и ул. „П.Д.П.” ответникът при управление на МПС м. Ш. К. с рег. № ..., собственост на „ВИП Т...” ООД, при нарушение на правилата за движение по пътищата при маневра ляв завой допуснал ПТП, като ударил ищеца, който се движил с велосипед. Твърди, вследствие на ПТП да е получил неимоверни болки и страдания в областта на главата и гръдния кош – контузия на гръден кош, избиване на два горни зъба, намален слух на лявото ухо с диагноза „Запушване на евстахиевата тръба”, след това имал световъртеж и стрес. Твърди, че във връзка с уврежданията му била извършена дентална услуга и протезиране в размер на 190,80 лв. Иска осъждане на ответника да му заплати сумата от 9807 лв. за причинени неимуществени вреди и сумата от 190,80 лв. за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника С.В.И., чрез пълномощника а. Д., с който оспорва предявените искове. Не отрича да е имало съприкосновение и настъпило ПТП, но оспорва вината за настъпването на ПТП да е негова. Оспорва твърденията в исковата молба за причинени имуществени и неимуществени вреди, за което излага подробни съображения. В условията на евентуалност, ако се уважат исковете спрямо него, предявява обратен иск с правно основание чл. 229 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу привлеченото като трето лице – помагач на ответника застраховател по задължителна застраховка „Г. о.” – „Л. и.” ЗАД, при който било застрахован управляваният от него автомобил, за осъждането му за същите суми - 9807 лв. за неимуществени вреди и 190,80 лв. за имуществени вреди, но до размера на уважените главни искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор третото-лице помагач и ответник по обратния иск застраховател „Л. и.” ЗАД, в който оспорва предявените главни и обратни искове, като оспорва всички твърдения в исковата молба на И.И., в това число относно механизма на настъпване на ПТП. Възразява да е била налице валидно сключена застраховка „г. о.” за процесното МПС между „Л. и.” ЗАД и собственика й. Твърди, че е налице съпричиняване от ищеца, а ответникът нямал изключителна вина за настъпването на ПТП, както и че не са налице предпоставките по чл. 224 КЗ за възникване на вземането за обезщетение за забава. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За възникване на отговорността на ответника за непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието на следните факти: извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка и непосредствена последица са настъпилите за ищеца и претендирани имуществени и неимуществени вреди. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, с изключение на вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.

По делото е приет като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица ... г., изготвен от Л. А. – дежурен при отдел П. п. В протокола е посочено, че на ... г. около ... часа на кръстовището на бул. „К.М.Л.” и ул. „П.Д.П.” ответникът С.В.И. като водач на МПС м. Ш. К. с рег. № ..., собственост на „ВИП Т...” ООД, при маневра ляв завой за навлизане по улица „П. Д. П.” не пропуснал насрещно движещият се колоездач ищеца И.П.И., ударил го, с което допуснал настъпването на ПТП, при което колоездачът получил натъртвания в областта на гърдите и крайниците. Констативният протокол не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма на настъпилото ПТП, поради което за изясняване тези обстоятелства по реда на чл. 176 ГПК ответникът С.В.И. е дал обяснения, в които посочва, че не може да си спомни факти от инцидента, тъй като бил преди една година, като изрично признава за наличието на процесното произшествие. Същият изрично посочва, че освен процесното ПТП, не е участвал в други ПТП. Съдът намира, че ответникът не съдейства за изясняване на фактите по делото, тъй като е неприемлив доводът за липсата на спомен относно единственото причинено от него ПТП преди една година.

На основание чл. 176, ал. 3 ГПК и доколкото ответникът изрично признава за наличието на процесното ПТП, съдът приема, че на ... г. ответникът С.И. при осъществяване на маневра ляв завой, движейки се по бул. „К.М.Л.” и навлизайки по улица „П.Д.П.”, като водач на МПС не е пропуснал насрещно движещия се колоездач – ищеца И.И., при което го е ударил и допуснал настъпването на ПТП – т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на деликта, а именно деянието.

Разпоредбата на чл. 37, ал.1 ЗДвП предвижда, че при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство (ППС) е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Същевременно чл. 47 ЗДвП посочва, че водач на ППС, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. Съгласно §. 6, т. 19 от ДР на ЗДвП „велосипед” е пътно превозно средство най-малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го управлява, с изключение на инвалидните колички, а съгласно §. 6, т. 10 от ДР на ЗДвП „пътно превозно средство” е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Поради това съдът приема, че ответникът е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 37, ал. 1 ЗДвП и чл. 47 ЗДвП), с което е допуснал настъпването на процесното ПТП. В тази връзка се установява и вторият елемент от фактическия състав на деликта, а именно че деянието е противоправно. За наличието на противоправност на деянието като обективен факт се прави извод от нормата на чл. 45 ЗЗД, съгласно която никой не следва да причинява вреди другиму и следователно всяко виновно извършено и причиняващо другиму вреди деяние е обществено неприемливо и неправомерно.

Не се установява по делото ищецът С.И. да е нарушил правилата за движение или да е извършил друго действие или бездействие, с което да е допринесъл за настъпване на деянието, съответно и на вредоносния резултат, поради което възраженията на третото лице – помагач „Л. и.” ЗАД за липса на вина у ответника И.И. за настъпване на ПТП, както и за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца С.И., са неоснователни.

Относно другите елементи от фактическия състав на деликта – вредата и причинната връзка, съдът намира следното:

По отношение на имуществените вреди – претендира се обезщетение за имуществени вреди в размер на 190,80 лв. за извършена дентална дейност и протезиране. От представената медицинска документация (амбулаторен лист – л.5, съдебномедицинско удостоверение № .../... г. – л.7, фактура № .../... г. – л.8) и приетото заключение на СМЕ, ведно с поясненията на в. л. в съдебно заседание, неоспорено от страните и което съдът кредитира като компетентно, се установява, че на ищеца са предоставени в периода от ... г. /датата на фактурата/ до ... г.

/датата на амбулаторния лист/ от д-р Б. Д. стоматологични услуги за извършена дентална дейност и протезиране, екстракция на постоянни втори и трети зъби горе вдясно, на стойност 190,80 лв. От фиша за спешна медицинска помощ /л.4/ се установява, че при прегледа от Бърза помощ на място на инцидента, е констатирана само „лека болка лявата част на гърба, няма контузия на главата, няма видими наранявания”. Същевременно от съдебномедицинското удостоверение № .../... г. /л.7/ е видно, че ищецът е съобщил за избиване на горни зъби при инцидента.

Това обстоятелство обаче се оборва от целия наличен доказателствен материал, събран по делото. В съдебно заседание в. л. Б. по СМЕ посочва, че би следвало ако има избити зъби, човек да ги изплюе и със сигурност да има кървене, или да са разклатени до такава степен, че да паднат. От разпита на с.Ч. и от фиша за спешна медицинска помощ /л.4/ се установява, че ищецът не е имал видими наранявания по главата, не е имал кръв и не е изплюл избити зъби. От друга страна видно от СМЕ и амбулаторния лист от стоматолога /л.5/ ищецът е страдал от тежка пародонтоза, ІІІ-та степен, като всички зъби на горната му челюст, с изключение на двата зъба вдясно, са липсвали, а същите са отстранени при денталната манипулация през месец .... 2014 г., което е било два месеца след инцидента. От изложеното следва извод, че отстраняването на двата горни зъба не е в причинно-следствена връзка с процесното деяние, а с налично заболяване на ищеца от преди инцидента.

Поради това ответникът не дължи на ищеца претендираната сума за предоставените му дентални услуги.

По отношение на неимуществените вреди – Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г.о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК).

От приетата по делото медицинска документация (фиш за спешна медицинска помощ – л.4, амбулаторен лист от ... г.

– л.6, съдебномедицинско удостоверение № .../... г. – л.7) и приетото заключение на СМЕ, се установява, че от инцидента ищецът е получил контузия на гръдния кош вляво, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. От писмените доказателства и СМЕ се установява, че ищецът е получил натъртване на гръдния кош, чийто оздравителен процес е траел около 20-25 дни и която контузия е преминала максимум за 25 дни. Видно от заключението непосредствено след инцидента пострадалият е изпитвал умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали до пълното им изчезване след приключване на оздравителния процес. В тази връзка следва да се отбележи, че е нормално вследствие на ПТП да са търпени неимуществени вреди, тъй като неизбежно от ПТП настъпват негативни емоционални състояния у пострадалия. От показанията на с. Ч. се установява, че след инцидента ищецът станал сприхав, нервен.

По отношение на другите твърдени травматични увреждания /намаляване на слуха, отслабване на ищеца, ортопедични изменения и болки в ставите/ се установява, че същите не са настъпили в причинно-следствена връзка с процесното деянието. От заключението на СМЕ е видно, че намаляването на слуха е вследствие на възпаление на гърлото, което е довело до запушване на „евстахиевата тръба” и шум в ушите, което е дало основание на в. л. да посочи, че същото не е в пряка причинна връзка с процесното ПТП. В. л. допълва, че ако се излекува гърлото, ще се излекува и запушването на „евстахиевата тръба”, съответно намаления слух. В съдебно заседание в. л. посочва и че отслабването на ищеца е в зависимост от начина на хранене и не може да се каже, че е в резултат на психо-емоционален стрес. В. л. посочва и че ортопедичните изменения и болките в ставите могат да бъдат от възрастта на ищеца, а за да се дължат на травма е следвало да има счупване, което не се установява по делото. Поради това не се установява наличието на причинно-следствената връзка между деянието и твърдените от ищеца травматични увреждания - намаляване на слуха, отслабване на ищеца, ортопедични изменения и болки в ставите.

Разпечатката съдържа 26 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef1d6fa3-29b5-4f25-9711-6f777732bdd8