Решение № 520 от 24.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. Пловдив, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330201243 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 677324-F671436/ 21.11.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „УелнесМи 2019" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 700,00 лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.1 ЗДДС.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира становище за неоснователност на жалбата, поради което моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения (14 - дневен съгласно актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН) срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата 1 отмяна. Съображенията за този извод са следните:

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически параметри:

„При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 17.05.2022 г. се установи, че „УелнесМи 2019“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на справкадекларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.04.2022г. – 30.04.2022г. до 16.05.2022г. включително. Справкадекларация по чл.125 от ЗДДС не е подадена в ТД на НАП гр. Пловдив към момента на съставяне на АУАН.“

Противно на възражението в жалбата гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: както писмени, така и показания на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН.

Посоченото обаче не е достатъчно за законосъобразност на НП.

При санкциониране на дееца за извършеното нарушение на чл. 125, ал.5 ЗДвП е допуснато нарушение на материалния закон.

В тази връзка следва да се съобрази, че според:

-чл. 125, ал.1 ЗДДС „За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124“

-чл.125, ал.3 ЗДДС „Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период“

- чл. 125, ал.5 ЗДДС „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят“

-чл. 179, ал.1 ЗДДС „Лице, което, като е длъжно, не подаде справкадекларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.“

2

Безспорно е в теорията и съдената практика, че нарушението по чл. 125, ал. 5 ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в правната норма данъчни документи.

Редакцията на нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС поставя въпроса, ако за един и същ данъчен период данъчно задълженото лице не подаде повече от един от изброените данъчни документи дали то върши няколко отделни нарушения или едно единно нарушение, при налично усложнение от фактическа страна, състоящо се в едновременно осъществяване на повече от една от алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние.

По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на Върховен административен съд, изводът дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по смисъла на чл. 18 ЗАНН следва да се направи на база съвкупна и комплексна преценка:

- дали в конкретния случай деецът е извършил едно или няколко самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на изпълнителното деяние;

- дали установените противоправни действия/бездействия са относими към неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и обособен характер и предмет.

В процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел-надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/.

Задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал.3 ЗДДС/ се изпълняват 3 заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и реда на ДОПК- чл. 125, ал.7 ЗДДС.

Иначе казано, законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни, като по императивен път е установил формата на деклариране и способът за това.

Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение.

Още повече, че частично изпълнение е и технически невъзможно, доколкото е ноторно известно, че електронната платформа на НАП, чрез която се изпълнява задължението по чл. 125, ал.7 ЗДДС не допуска отделно подаване и приемане на справка декларация без отчетни регистри и на отчетни регистри без справка декларация.

От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение за подаване на справка декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие .

Тоест, подаването на отчетни регистри без справка-декларация или на справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок представлява едно противоправно бездействие, в нарушение на една материално правна норма - чл. 125, ал. 5 ЗДДС и води до един и същ противоправен резултат- недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие в санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС е предвидена санкция от 500 до 10 000 лв. за юридическите лица.

Очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок, но при всички случаи се върши едно единно нарушение, за което следва на основание чл. 18 ЗАНН да се наложи една единна санкция в рамките на един наказателен процес.

В случая обстоятелството, че деецът може да е осъществил повече от една от алтернативно изброените форми на изпълнителното деяние (да не е подал за един и същи данъчен период едновременно и справка декларация и отчетни регистри и/или vies декларация) по силата на изричната законодателна воля, въплътена в нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС, следва да се 4 отчете при индивидуализация на налаганата единна санкция в рамките от 500 до 10 000 лева, а не да бъде основание за налагане на различни санкции за едно и също нарушение, при това в различни и самостоятелни производства.

В този изричен смисъл е и най-актуалната практика на Административен съд Пловдив към датата на подаване на жалбата - Решение № 36/ 09 януари 2023 година на Административен съд - Пловдив, ХIХ състав, к. а. н. дело № 2972 по описа за 2022 год.Решение № 2442 от 19.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2169 / 2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2379 от 14.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2797 / 2022 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2209 от 24.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 2475 / 2022 г. на XXII състав на Административен съд Пловдив, Решение № 2408 от 16.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2863 / 2022 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 2449 от 20.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2857 / 2022 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив и др.

Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай, доколкото на настоящия състав е служебно известно, че по АНД № 1283/2023 по описа на Районен съд Пловдив са издадени АУАН № F671440 и НП № 677327 –F671440, с които същият субект е наказан за неподаване на отчетни регистри за същия данъчен период 01.04.2022 г.-30.04.2022 г.

С оглед гарантиране правата на страните, текста на посочените АУАН и НП са надлежно приложени по делото в заверен хартиен препис.

С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на материалния закон, административно наказателната отговорност на наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса.

Изрично следва да се отбележи, че в случая порока в дейността на наказващия орган не касае нарушаване на принципа non bis in idem и в този смисъл е изцяло ирелевантно кое НП е издадено първо и дали някое е влязло в сила и кое е влязло в сила.

В случая става дума за нарушение на материалния закон (а не на процесуалния закон, каквото се явява погазването на принципа не бис ин идем) и по - конкретно на императивната норма на чл. 18 ЗАНН, според която 5 за едно нарушение се налага едно наказание; при повече от едно нарушение се налага отделна санкция за всяка от тях.

Гореизложеното влече извод за незаконосъобразност и на двете НП, независимо от поредността на издаването и евентуално на съдебните произнасяния по тях. В тази връзка следва да се има предвид, че трайно е разбирането в практика, че при незаконосъобразно мултиплициране на административно-наказателната отговорност на дееца чрез изкуствено разкъсване на извършеното от него единно нарушение и налагане на няколко на брой санкции, на отмяна подлежат всички НП, доколкото противоречат на материалния закон. Още повече, че допуснатия порок в дейността на наказващия орган в случая е довел до влошаване на материално правното положение на наказания субект, поради налагане на санкция в двоен размер, без да са спазени правилата за нейната индивидуализация в зависимост от степента на засягане на защитаваните обществени отношения.

Основателно е възражението, че в процедурата по издаване и връчване на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, но не по изложените в жалбата съображения.

Това е така, доколкото АУАН се явява издаден в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗАНН - АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките за това.

Действително в чл. 40, ал. 2 ЗАНН е предвидена възможност за актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя. Съгласно трайната съдебна практика обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези:

-нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта;

- нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи.

Във всички случаи съставянето на АУАН, без надлежен опит за осигуряване личното присъствие на нарушителя още при съставянето му съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за отмяна на НП. В този смисъл Решение № 720 от 09.04.2021 г. по к. адм. н. д.