Решение № 529 от 05.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. Варна, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. С.ова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20263110200264 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от С. И. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна против наказателно постановление № 25-0433-000742/14.05.2025 г.,издадено от началник РУ ОД МВР Варна, 01 РУ Варна.

В жалбата се твърди, че процесното НП е незаконосъобразно и се апелира за отмяната му, че е написано неясно и неграмотно.Твърди се, че не е бил връчен препис на жалбоподателя, с което е нарушено правото му на защита, че в акта за административно нарушение, който бил съставен на място не били описани възраженията, които е направил, не били написани имената на актосъставителя и свидетеля по акта, че бил спрян без палка. Твърди се, че мястото не било обозначено със знак, забраняващ движението на ЕИПС, както и че е пешеходна зона.Твърди се, че знака бил поставен далеч в ъгъла.Твърди се, че свидетелите били „фалшиви“, че бил разпитван за това какво работи и с какво се занимава,не му били разяснени правата и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Навежда доводи, че АНО не се е произнесъл по направените възражения против съставения АУАН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено по съображенията изложени в жалбата.

В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, не се представлява.Депозирани са писмени бележки от юк А.. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в справедлив размер.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започнало със съставяне от полицай при 01 РУ ОД МВР Варна на АУАН, сер. GA,№ 921163/29.04.2025 г. затова, че на 29.04.2025 г. в 13:01 часа в гр.Варна, от пл."Антон Новак" по бул."Сливница" № 33 в посока бул."Княз Борис I" управлява „индивидуално електрическо превозно средство" по площи които са предназначени само за пешеходци, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 80а, ал. 2, т. 10 от ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя срещу негов подпис, на датата на неговото съставяне, с направени саморъчни възражения. В законоустановения 7-дневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят се е възползвал от правото си да представи писмени възражения пред АНО.

АНО не възприел направените възражения и въз основа на направените констатации в АУАН, издал процесното НП против жалбоподателя, с което наложил на същия на основание на основание чл. 183 ал.4 т.13 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 80а, ал. 2, т. 10 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите К. и Н., които съдът кредитира с доверие, доколкото кореспондират на приложените по делото писмени доказателства и изхождат от лица, споделящи непосредствените си впечатления при изпълнение на служебните си задължения, без данни за пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени доказателства, приложени към АНП, както и от приложените към жалбата снимки и писмени доказателства.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

По същество е неоснователна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – началник РУ ОД МВР Варна, 01 РУ Варна, съгласно приложена Заповед № 8121з-1632802.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице съгласно приложената Заповед № 4068/15.06.2025 г., издадена от директора на ОД МВР Варна.

Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство 2 съществени по тежест процесуални нарушения, при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя до степен да не може да разбере вмененото му нарушение.

От показанията на свидетеля К. се установява по безспорен и несъмнен начин, че на посочените дата, час и място, жалбоподателят е управлявал индивидуално електрическо превозно средство по пешеходната зона на пл. „Антон Новак“, пред хотел „Черно море“.

Същевременно, жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, които да оборват направените констатации в АУАН и НП. Напротив, видно от приложения към жалбата му снимков материал е, че участъка пред хотел „Черно море“ , с административен адрес бул."Сливница" № 33 е пешеходна зона.

Пешеходна зона е и площад „Антон Новак“, разположен между колонадата на входа на Морската градина, х-л "Одесос" и Фестивалния и конгресен център.

Безспорно установено е, а и не се оспорва от жалбоподателя, че управляваното от него превозно средство представлява индивидуално електрическо превозно средство. Легалната дефиниция на индивидуално електрическо превозно средство е дадена в параграф 6, т. 18б от ДР на ЗДвП /в действащата редакция в ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., според която същото представлява пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 км/ч, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg.

Правилно е приложен материалния закон. Разпоредбата на чл. 80а, ал. 2, т. 10 от ЗДвП, в действащата редакция към датата на деянието – 29.04.2025 г., ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., въвежда категорична забрана за водачите на индивидуални електрически превозни средства да ги управляват по площите, предназначени само за пешеходци. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че с поведението си на посочените дата, час и място, жалбоподателят е нарушил вменената законова забрана в посочената разпоредба, с което е осъществил състава на вмененото му нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.

Правилно е приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 13 от ЗДвП /в действащата редакция в ДВ бр. 85 от 2004 г., изм. ДВ бр. 51 от 2007 г. /, която предвижда да се налага наказание глоба в размер на 50 лева на водач, който управлява индивидуално електрическо превозно средство в нарушение на чл. 80а, ал. 1, т. 2-4 и ал. 2 и ал. 3 от ЗДвП, т. е. и в нарушение на процесната забрана по чл. 80а, ал. 2, т. 10 от ЗДвП – за управление на индивидуално електрическо превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци, каквато зона безспорно се явява участъка между пл."Антон Новак" до бул."Сливница" № 33 Варна. Предвиденото наказание е глоба в абсолютен размер, в какъвто размер е наложеното на жалбоподателя, поради което възможността за неговото намаляване не може да предмет на обсъждане.

3

В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, право на присъждане на разноски има ответната страна по жалбата. Правоимащата страна прави изрично искане в тази насока, поради което следва на ответната страна по жалбата – ОД МВР Варна, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лв.

Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност, поради което според състава на съда следва да се присъди възнаграждение към минимума от 80 лева / 40,90 евро/.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 25-0433-000742/ 14.05.2025г. на Началник РУ 01 ОД МВР-Варна, с което на С. И. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна за нарушение начл.80а ал.2 т.10 от ЗДвП на осн. чл.183 ал.4 т.13 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева / 25,56 евро /.

ОСЪЖДА С. И. Д. с ЕГН ********** да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева / 40,90 евро /.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4