Определение № 33582 от 20.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33582 гр. София, 20.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Частно гражданско дело № 20241110140782 по описа за 2024 година

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение във всеки един момент да преценява неравноправността на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност, въведено от практиката Съда на Европейския съюз, включително и в случаи, когато съдът не е натоварен служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от Решение по дело C-243/08 Pannon GSM, намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от клаузите по договора за кредит.

Неравноправни са клаузите на т. 11.3 от договора въз основа на която се претендира неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 127,80 лв.., както и търсеното увеличение 10 % в размер на 49,80 лв. Общия размер на двете неустойки е 177.60 лв., което е над 50 % от отпуснатия кредит.

Настоящият съдебен състав намира, че обезщетението е следвало да се включи в общите разходи по кредита съгласно § 1, т. 1 ЗПКр. Оттук и тази сума следва да се посочи в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.

В горния смисъл е и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22, с поред което Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Поради неизпълнение на горното се прилагат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр във връзка с чл. 22 ЗПКр и целият договор е нищожен, а длъжникът дължи връщане само на главницата по договора.

При това положение заявлението следва да се отхвърли за всички претенции, освен за 1 главницата и законна лихва.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение от ФИ,99 и адрес: ********** чрез Адвокат П. Ж. Г. (1000078790 Варна), СРЕЩУ Н. И. А. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати на заявителя: сумата 20,20 лв. - договорна лихва от 20.05.2019 г. - 02.09.2019 г. по договор за потребителски кредит № 6001050 от 20.05.2019 г., 127,80 лв. - неустойка по т.11.3 от договора, 49,80 лв. - увеличение 10 %, ведно със законна лихва за период от 04.07.2024 г. до изплащане на вземането.

УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в сила на настоящето разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Препис да се връчи и на ЗАЯВИТЕЛЯ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2