Решение № 200 от 27.04.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Перник, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно гражданско дело № 20221700500555 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 67/26.07.2019 година, постановено по гр.дело № 385/2017 година, по описа на Районен съд-Брезник, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 31/07.02.2020 година е бил отхвърлен предявения от К. К. Й., И. К. Й. и Ц. Й. Л. иск, с правно основание чл.124 от ГПК – положителен установителен иск, за признаване за установено по отношение на С. С. Н. и О. П. Н., че Ц. Л. е собственик на 1/3 ид.част, К. Й. на 1/6 ид.част и И. Й. на 1/6 ид.част от дворно място с площ от 1135 кв.м., съставляващо УПИ ***,***, в кв.***, по плана на с.***, общ.***, заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 30 кв.м. и целия гараж, построен до сградата с площ от 20 кв.м., както и паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м., както и е отхвърлено искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № ***, том.***, рег.№ ***, дело № 161/2011година, като неоснователни и недоказани.

С решението, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК тримата ищци са били осъдени да заплатят на отв.С. Н. направените разноски по делото в размер на 1000 лева.

Недоволни от него са останали ищците, като са депозирали въззивна жалба, всички представлявани от адвокат Д., който релевира оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, прави искане за отмяната му и за постановяване 1 на друго, с което се уважи предявения от тях иск и искането по реда на чл.537, ал.2 от ГПК, ведно с произтичащите от това последици. Претендират разноски в размер на 1500 лева – за един адвокат.

От въззиваемите страни С. Н. и О. Н., първият, чрез адвокати Б. и П. оспорва въззивнната жалба, претендира разноски, сторени за един адвокат в размер на 750 лева.

С решение № 37 / 19.09.2022 г., постановено по гр.д. № 2417/2021 г., по описа на IІ г.о. ВКС, е отменено решение № 33/05.02.2021 г., на ОС Перник, по в.гр.д. № 359/2020 г. и е върнато делото за разглеждане от друг състав на съда, в случая – настоящия.

Касационната инстанция е указала на решаващия съд да вземе под внимание различния правен статут на двете жилищни сгради в процесния недвижим имот, с оглед наведените от страните твърдения и обстоятелството, че праводателят на ответниците се легитимирал като единствен собственик на процесните имоти въз основа на различни придобивни основания. В констативния нотариален акт от 2005 година същият е бил признат за собственик въз основа на наследствено правоприемство на 1/3 ид. част от поземления имот и построената в него паянтова жилищна сграда, а по отношение на изградената двуетажна масивна сграда и изградения към нея гараж е бил посочен като единствен собственик въз основа на наследствено правоприемство и давностно владение с оглед твърдението, че тези сгради са изградени лично от него като суперфиция в дворното място на общия наследодател на страните Й. В. И. и с негово съгласие през периода 1972 година – 1976 година. За останалите 2/3 ид. части от поземления имот и старата къща в имота праводателят на ответниците е бил признат за собственик, въз основа на давностно владение с нотариалния акт от 2011 година.

Върховната инстанция обръща внимание върху дадените и развити постановки в решение № 8 от 4.02.2021 година, на ВКС по гр. д. № 1265/2020 год., II г. о., в което изрично се приема, че ако ползващите се от акта лица се позоват на придобивна давност за разликата между действително придобитите по наследство права и удостоверените в нотариалния акт права, те следва да докажат, че са демонстрирали на останалите съсобственици завладяването на тези права. Ако завладяването не е демонстрирано, владението е скрито и давностният срок не тече. Снабдяването с констативен нотариален акт в едностранното охранително производство не демонстрира на останалите съсобственици завладяване изцяло или на част от правата им. Срокът на придобивната давност ще започне да тече в момента, в който другият съсобственик е узнал за констативния нотариален акт или завладяването му е демонстрирано по друг начин. В случая ищците, макар и да не разполагат с издаден в тяхна полза акт за собственост, твърдят собствени права върху имотите, като е достатъчно да установят техния наследствен характер. При това положение, в доказателствена тежест на ответниците по иска е, в случай че противопоставят правоизключващи възражения за притежавани права върху имота, да установят фактите, от които произтичат – в частност изграждане от праводателя им на масивната жилищна сграда и гаража към нея въз основа на суперфиция и при знанието и съгласието на собственика на имота, съответно придобиване по давност на 2/3 ид. части от правото на собственост върху поземления имот и паянтовата сграда. Ищците не могат да установяват отрицателни факти, какъвто в случая би бил фактът, 2 че праводателят на ответниците не е преобърнал държането във владение, противопоставяйки се на правата на останалите сънаследници /в този смисъл и решение № 117 от 15.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2017 г., I г. о./. В случай, че се приеме за установен наследственият характер на имота, при разрешаване на въпроса за придобивната давност следва да бъдат съобразени дадените задължителни указания в ТР № 1 от 06.08.2012 година, на ВКС по тълк. д. № 1/2012 година, ОСГК.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, оплакванията на страните и задължителните указания на ВКС, ІІ г.о., намира за установено от фактическа страна следното:

Тримата ищци, в качеството си на наследници на общия им наследодател Й. В.

И., б.ж.на с.***, община ***, починал на *** са поискали от районния съд да бъде признато за установено по отношение на ответниците С. Н. и О. Н., че са собственици по наследство и давностно владение, както следва: Ц. Л. е собственик на 1/3 ид.част, К. Й. - на 1/6 ид.част и И. Й. на 1/6 ид.част от дворно място с площ от 1135 кв.м., съставляващо УПИ ***,***, в кв.***, по плана на с.***, общ.***, заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 30 кв.м. и целия гараж, построен до сградата с площ от 20 кв.м., както и паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м., като на основание чл.537, ал.2 от ГПК искат и отмяна на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № ***, том.***, рег.№ ***, дело № 161/2011 година.

Ищците твърдят, че процесния имот е бил собственост на общия им наследодател Й. В. И. и че след смъртта му през *** година владението върху него са продължили да упражняват всичките му наследници, въпреки че в процесния имот останал да живее само един от наследниците - В. Й. В., заедно със съпругата му С. В.. Поддържат, че последният не е бил владелец на имота, а държател на частите на останалите сънаследници, поради което не е могъл да ги придобие по давност, признато му по силата на нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 161/2011 година, нито да ги прехвърли чрез покупко-продажба на ответниците, с нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 163/2011 година. Излагат, че купувачът по договора е доведен син на съпругата на В. В., че останалите сънаследници никога не са били препятствани да посещават имота, макар че са живеели приоритетно в друго населено място, както и че В. В. никога не е извършвал каквито и да било правни или фактически действия по трансформиране на държането във владение, отричайки и протИ.поставяйки се на правата на останалите сънаследници.

Ответникът С. Н. оспорва иска, а ответницата О. Н. не изразява становище по него. Твърди, че липсват доказателства процесния имот да е бил някога собственост на Й. В.

И., като отрича твърдения от ищците наследствен характер и че праводателят му е станал собственик на същия въз основа на давностно владение, упражнявано явно и необезпокоявано в продължение на повече от десет години. Претендира, че праводателят му е построил в имота двуетажната жилищна сграда – негова собственост, поради което и той самият се явява добросъвестен купувач и е придобил собствеността върху спорния имот със законоустановената кратка петгодишна давност.

3

Ето защо районният съд е отхвърлил предявения иск и искането за отмяна на констативния наториален акт от 2011 година, като е приел за установено, че праводателят на ответниците се легитимирал като собственик на процесния имот с нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 от ГПК, който се ползвал с доказателствена сила, която ищците не са оборили по надлежния ред. Също така е счел, че праводателят на ответниците и те установили владение върху процесния имот, без прекъсване на придобивната давност. След като праводотелят на ответниците се легитимирал като собственик на прехвърления имот, извършената през 2011 година продажба била действителна и е породила вещно транслативен ефект.

Обжалваното първоинстанционно решение се явява валидно и допустимо, поради което въззивният съд е длъжен да извърши проверка за неговата законосъобразност, с оглед инвокираните с въззивната жалба доводи и оплаквания.

Предмет на разглеждане пред районния съд е положителен установителен иск, за разрешаване на възникнал правен спор между страните по делото относно принадлежността на вещното право на собственост върху определен недвижим имот, като се установи със сила на пресъдено нещо действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по отношение на обекта на оспорваното право.

Видно от удостоверение за наследници изх.№ ***, на община ***, ищцата Ц. Л. се явява дъщеря на Й. В. И. , б.ж. на с.***, общ. ***, починал на ***, като останалите ищци са негови внуци - синове на починалия на *** негов син К. Й. В.. Син на общия наследодател на ищците е и починалия през ***година В. Й. В., чиято преживяла съпруга С.

В. се явява майка на ответника С. Н. (удостоверение за родствени връзки от 31.10.2017 година).

По силата на нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело №

365/08.11.2005година, В. Й. В. бил признат за собственик по наследство и давностно владение върху 1/3 идеална част от УПИ, находящ се в с.***, общ.***, целият с площ от 1 135 кв.м., заедно с построената върху имота двуетажна масивна жилищна сграда и гараж, построен до сградата и 1/3 ид.част от построената в имота паянтова жилищна сграда.

С нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 161/2011 година, В. Й. В. бил признат за собственик на основание давностно владение на 2/3 ид.части от поземлен имот, находящ се в землището на с. ***, общ.*** с площ от 1 075 кв.м.,за който имот е отреден УПИ ***,*** в кв.***, заедно с 2 /3 ид.части от построената в имота паянтова жилищна сграда.

Към момента на извършване на нотариалното удостоверяване В. Й. В. се е намирал в граждански брак със С. С. В..

На 13.10.2011 година В. и С. В.и прехвърлили на ответника С. С. Н. собствеността върху ПИ, находящ се в с.***, община ***, целият с площ от 1075 кв.м., за който е отреден УПИ ***,***в кв.***, по плана на селото, заедно с построената върху имота паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м., както и поземлен имот с площ от 4

50 кв.м., за който е отреден УПИ ***,*** в кв.***, представляващ масивна жилищна сграда, със застроена площ от 30 кв.м. и гараж, пристроен към нея със застроена площ от 20 кв.м., видно от нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 163/20111 година, на нотариус А.Ц..

Към момента на изповядване на сделката, приобретателят С. С. Н., настоящ ответник и въззиваема страна е имал сключен граждански брак с ответницата О. П. Н., видно от удостоверението за родствени връзки.

По делото е представена и декларация от В. Й. В., който към 01.09.2005 година е декларирал, че в качеството си на суперфициярен собственик през периода 1972 година 1976 година е построил вила в дворното място на баща си Й. В. И., със съгласие на последния.