Решение № 391 от 13.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Плевен, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря Петя П. Антова като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20264430201757 по описа за 2026 годИ. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

С наказателно постановление №26-0938-001043 от 29.07.2026г. *** сектор в ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен е наложил на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Л. К. Б. с ЕГН: ********** от с.Буковлък, ул. *** административни наказания глоба в размер на 255,65 евро /500,01 лв., лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № I-з-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Л. К. Б., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Процесуалният представител на жалбоподателя адв.К. В. от АК-Плевен навежда доводи, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, като в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени 1 процесуални нарушения. Моли съда да го отмени изцяло.

За въззиваемата страна *** сектор в ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора. В съпроводителното писмо, с което е администрирана жалбата до Районен съд – Плевен, изразява становище, че същата е неоснователна и недоказана и моли съда да я остави без уважение. Направил е възражение за прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия GA №4795167 от 01.07.2026г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на същата дата около 12:15 часа в гр.Плевен, ул. „Георги Кочев“ до ***, с посока на движение към бул. „Христо Ботев“, жалбоподателят Б. управлява товарен автомобил „Мерцедес Сринтер 211 ЦДИ“ с рег. № *** /не е негова собственост/, и е извършил следното:

Управлява горепосоченото МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, със служебно прекратена регистрация от 27.05.2026г. във вр. чл.143 ал.10 от ЗДвП /Липса на ЗГО/.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните актосъставител М. П. Ц. и свидетеля И. Д. Ц., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и в съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя Ц. и свидетеля Ц. се установява, че на 01.07.2026г. спрели за проверка товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, управляван от жалбоподателя Б., като при справка с РСОД се установило, че процесното МПС е със служебно прекратена регистрация от 27.05.2026г., поради незаплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за което нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Ц. и свидетеля Ц., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с установената към момента 2 на проверката служебно прекратена регистрация на управлявания от жалбоподателя Б. лек автомобил. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Б. в нарушение, което не е извършил. Също така съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят Б. не е доказал, че управляваният от него автомобил към датата на извършената проверка от органа за контрол и регулиране на движението 01.07.2026г. е бил с регистрация, извършена по надлежния ред.

От приобщената по делото справка по история на регистрацията на МПС с рег. № *** се установява, че собственик на превозното средство е *** ЕООД, като на 27.05.2026г. е прекратена регистрацията на автомобила по чл.143 ал.10 от ЗДвП при уведомление от Гаранционния фонд за липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От писмо вх. рег. №28655/18.09.2026г. от Гаранционен фонд по безспорен и несъмнен начин се установява, че до собственика на МПС с рег. № *** е изпратено уведомление №011896/26.04.2026г. на дата 30.04.2026г., съгласно разпоредбата на чл.574 ал.10 от КЗ. От същото писмо е видно, че след изтичане на срокът по чл.574 ал.10 от КЗ, на основание чл.11, изр. второ от същата разпоредба, Гаранционният фонд по електронен път на 26.05.2026г. е уведомил Дирекция „КИС“ – МВР да прекрати регистрацията на МПС с рег. № ***. В приобщеното като писмено доказателство по делото писмо вх.№29197 от 23.09.2026г. на ***а на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен е цитирана разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП в редакцията с изм. ДВ бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г., според която собственикът на МПС се уведомява писмено от „Гаранционен фонд“ за това, че няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и че ще бъде прекратена регистрацията на МПС. Въпреки изрично разпореденото от съда задължение, въззиваемата страна *** сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен да представи уведомлението, изпратено до собственика на МПС „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***, с което същият е уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила, такова уведомление не е представено.

При така приетото за установено от фактическа страна незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е 3 приел, че с действията си жалбоподателят Л. К. Б. е извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и незаконосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

Съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Освен това в чл.18б, ал.1 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства са регламентирани случаите, в които регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, като един от тях е по чл. 143, ал. 10 ЗДвП при получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането. Съгласно разпоредбата на чл.18б, ал. 2 от същата Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. при определени хипотези на служебна дерегистрация, собствениците, посочени в регистъра, следва да бъдат уведомени за това обстоятелство. Съгласно чл. 574 от Кодекса на застраховането (изм. – ДВ, бр.63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които регистрират превозните средства в Република България; осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата; осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства; осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари. В ал.11 на същия член е посочено, че компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. От писмо вх. рег.

№28655/18.09.2026г. от Гаранционен фонд по безспорен и несъмнен начин се установява, че до собственика на МПС с рег. № *** е изпратено уведомление №011896/24.04.2026г. на дата 30.04.2026г., съгласно разпоредбата на чл.574 4 ал.10 от КЗ. От същото писмо е видно, че след изтичане на срокът по чл.574 ал.10 от КЗ, на основание чл.11, изр. второ от същата разпоредба, Гаранционният фонд по електронен път на 26.05.2026г. е уведомил Дирекция „КИС“ – МВР да прекрати регистрацията на МПС с рег. № ***. След изменението на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г. вече е отпаднало предвиденото преди това задължение да се уведомява собственикът на МПС за служебно прекратената регистрация от служители на ОДМВР. Независимо от горното обаче, в чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства все още стои изискването при прекратяване регистрацията да се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. Съдът е задължил сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен да представи уведомлението, изпратено до собственика на МПС „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***, с което същият е уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила. В писмо вх. рег. №29197 от 23.09.2026г. на ***а на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен е цитирал разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП в редакцията с изм. ДВ бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г., според която собственикът на МПС се уведомява писмено от „Гаранционен фонд“ за това, че няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и че ще бъде прекратена регистрацията на МПС. В посоченото писмо ***ът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен изобщо не е коментирал задължението на органа по регистрацията съобразно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при прекратяване регистрацията да се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.

Явно е, че органът по регистрацията не е изпълнил задължението си при прекратяване регистрацията на МПС „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *** да се уведоми собственикът на ПС, посочен в регистъра – в случая *** ЕООД.

5

Съобразно разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Санкционната норма - чл. 175, ал.3 от ЗДвП, която съдържа в себе си и материалноправните разпоредби, нарушението на които обуславя налагането на визираното в същата наказание въвежда две хипотези, при които е възможно налагане на административно наказание на виновно лице - при управление на МПС което не е регистрирано по надлежния ред или при управление на МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Всяка една от тези две хипотези съдържа в себе си отделно правило за поведение насочено към водачите на превозни средства, неизпълнението на което води до осъществяване на отделно административно нарушение. В конкретния случай в АУАН и в обжалваното наказателно постановление описанието на нарушението се свежда до това, че на посочената дата и място жалбоподателят Б. е управлявал лек автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация на 27.05.2026г., т.е. описанието на нарушението от фактическа страна съвпада с предл. 1 на чл. 175, ал.3 от ЗДвП.