Решение № 106 от 05.06.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Попово, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Ивелина Искр. Николова като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20253520100931 по опИ. за 2025 година

Предявеният иск е с правна квалификация по чл.415 от ГПК, във вр. чл.86 от ЗЗД.

Ищецът - И. Ю. К. от гр. Ц. К..., чрез адв. С. Б. от АК- Р., твърди в исковата молба, че между страните били налице трайни отношения, възникнало по силата на договор за доставка на сурово мляко № ***г., по който ищецът - земеделски производител, се е задължил да доставя сурово краве мляко, а ответното дружество да го изкупува и заплаща на уговорена цена, при договорени срокове и условия. Плащането на доставеното мляко се осъществява въз основа на ежемесечно издавани фактури, платими в срок до 30 дни от датата на издаването им.

В изпълнение на договорните си задължения ищецът доставил сурово мляко за м. юли 2025г., за което е била издадени фактура № ***г., на стойност 11104.56лв. Твърди се, че към датата на падежа и след изтичането му задължението по фактурата не било изпълнено от ответника, поради което последният изпаднал в забава.

Ищецът излага, че преди предприемане на съдебни действия направил опити за доброволно уреждане на задълженията, включително чрез няколкократни телефонни разговори с управител на ответното дружество, които не довели до плащане.

Поради това на ***г. било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като въз основа на него било образувано ч.гр.д. №***г. по опИ. на Районен съд –П.. По посоченото ч.гр.д. съдът издал заповед за изпълнение, срещу която ответника възразил

В резултат на подаденото възражение ищецът е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да признае за установено, че ответника му дължи на ищеца следните суми: следните суми: - 11104.56 лв., представляваща главница по фактура №***г.; - 193.40лв. законна лихва върху главницата от 11104.56лв., с падеж 30.08.2025г. до дата на плащане 14.10.2025г., както и за сторените разноски в размер на 188.78лв. за заплатена д.т. и 400.00лв. за адвокатско възнаграждение, за което вземане е 1 издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***г. по опИ. на РС-П.. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание за ищеца се явява процесуален представител - адв. С. Б. от АКР., която в първото по делото с.з. оттегли предявения иск за дължимостта на сумата от 11104.56 лв., представляваща главница по фактура №***г., тъй като същата била заплатена на 17.10.2025г.

След частичното прекратяване на производството за разглеждане остана само иска за дължимостта на лихвата за забава по чл.86 от ЗЗД

По отношение на претендирата лихва за забава в размер на 98.88 евро, в последното проведено с.з. процесуалния представител на ищеца заяви, че тази сумата също е платена, след проведеното с.з. на 31.03.2026г., като по същество претендира разноски, както по ч.гр.д., така и по исковото производство.

Предвид направеното оттегляне на иска за главница, съдът с протоколно определение от 31.03.2026г. прекрати производството, в частта за претендираната главница от от 11104.56 лв., представляваща главница по фактура №***г.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника - „Ю. С. -К.“ ООД, с. Г. Гр., общ.О., представлявано от Юс. Як. М., действащ чрез адв.Р.Т. от САК, в който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Оспорва иска като недопустим досежно претендираните суми за разноски, а по отношение на претендираната главница и лихва оспорва иска като неоснователен Ответникът представя платежно нареждане, за заплащане на сумата от 11104.56 лв. по фактура ***г. Твърди, че плащането било извършено на 17.10.2025г. - преди образуване на настоящото производство. Поради факта, че към датата на образуване на настоящото дело задължението по фактурата било погасено изцяло, предявеният иск за главница бил неоснователен.

Счита още, че не дължи и претендираната с исковата молба лихва в размер на 193.40 лв., тъй като плащането не можело да бъде обвързано от датата на издаване на фактурата, както ищецът твърдял. Същата можела да бъде издадена, но това да не бъдело сведено своевременно до знанието на получателя й, както било в настоящия случай. В този смисъл оспорва твърдяното в исковата молба и допълнителната искова молба уведомяване на ответника. Твърди още, че за да дължи лихва за забава, следвало да бъде уведомен писмено за издадената фактура, същата да му бъдела връчена, и да липсва плащане в период попродължителен от 30 дни. В случая това не било така. Отделно от това ответника счита, че неясно било как е определено твърдяното вземане за лихва в конкретен размер от 193.40 лв. и за кой точно период се претендира.

Въз основа на изложеното, счита предявения иск за главница и лихва, за неоснователен, и като такъв моли съда да го отхвърли. Претендира разноски.

Редовно призован за с.з. се явява процесуален представител - адв.Р.Т. от САК, който поддържа депозирания отговор.

С молба, след проведеното с.з. на 31.03.2026г., е поискал допълване на протоколното определение, в частта за разноските, предвид частичното прекратяване на производството по делото.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено от И. Ю. К. от гр. Ц. К... заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № ***г. по опИ. на РС-П., по което е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът 2

„Ю. С. -К.“ ООД, с. Г. Гр., общ.О., представлявано от Юс. Як. М., да заплати на кредитора И.

Ю. К. от гр. Ц. К..., сумата 11104.56 лв., представляваща главница за периода от 30.08.2025г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв. и държавна такса в размер на 188.78 лв.

Срещу така издадената заповед за изпълнение, е депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414 от ГПК. В тази връзка е издадено Разпореждане №***г. по ч.гр.д. № ***г. по опИ. на РС-П., с което е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.

Не се спори по делото, че между страните бил сключен Договор за доставка на сурово мляко №***г., по силата на който И. Ю. К. като продавач, се задължил да продава на „Ю. С. К.“ ООД, с. Г. Гр., общ.О., като купувач, а последния да купува сурово краве мляко.

Съгласно договора същия бил безсрочен, като количеството на изкупеното мляко било 40000кг, за една година. Договорената цена на млякото била в размер на 0.50лв. за литър без ДДС, която следвало да се заплаща от купувача в брой или по банка. Съгласно чл.5.1 от договора при предаване на млякото, ежедневно фермера регистрира количеството и представя на купувача приемно-предавателен протокол. Продавачът издава фактури, съответно за периода от 1-во до 31-во число на месеца, като предварително е сравнил количествата мляко с купувача. Фактурите се издават до 10-чисто на следващия месец, а заплащането на млякото се извършвало до 30 дни, след датата на издаване на фактурата.

Във връзка със сключения договор за доставка на сурово мляко, на 31.07.2025г. била издадена фактура №*** за доставено сурово мляко от 10282 л., от 01.07.2025г. до 22.07.2025г., на стойност 11104.56лв. с вкл.ДДС. Така издадената фактура в обортната ведомост на продавача, видно от представената справка за контрагенти за синтетична сметка (приложена на л.8 от делото).

Не се спори, а и от представеното платежно нареждане от 17.10.2025г. сумата по посочената фактура е платена от ответното дружество. Представено е и платежно нареждане от 31.03.2026г. , от което се установява, че ответното дружество е заплатило на ищеца и сумата от 98.88 евро, равняваща се на 193.61лв., като посоченото основание за плащане е мораторна лихва по гр.д. №***г.

Процесуалният представител на ищцовата страна не оспорва, че претендираните суми са заплатени от ответника, с изключение на разноските по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искът е с правна квалификация по чл.415 от ГПК, във вр. чл.86 от ЗЗД, е предявен след указания на съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му, а предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то същия е допустим.

В тежест на ищеца е по пътя на пълното и главно доказване да докаже вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, т.е. да докаже наличието на съществуващо валидно правоотношение между страните, породено от сключен договор за доставка на мляко; че същия е изправна страна по договора, като е изпълнил всички свои задължения по договора, в т.ч. е предал млякото, предмета на договора; че е налице в.но неизпълнение на договора от страна на ответника; изпадането на длъжника в забава, и размерът на претендираната лихва за забава.

В настоящия случай съдът счита, че кредитора доказа по един несъмнен и 3 категоричен начин своето вземане срещу ответника.

Безспорно е обстоятелството, че между страните е било налице облигационно отношение обективирано в договор за доставка на сурово мляко. Безспорно е също така обстоятелството, че ищеца, съгласно сключения договор е изпълнил поетите задължения, а именно да предостави на ответника количество мляко през съответния месец, за което е издадена и процесната фактура. Няма спор по отношение и на това, че ответника, като купувач е поел задължение да заплаща предоставеното му количество сурово мляко, в сроковете, уговорени в договора. Съгласно този договор заплащане на доставеното сурово мляко е до 30 дни, след дата на издаване на фактурата. В конкретния случай фактура №*** е издадена на 31.07.2025г., и срока за плащането й е изтекъл на 30.08.2025г. Не се оспорва и това, че до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, на ***г. сумата по процесната фактура не е била заплатена от него. Същата обаче е платена след подаване на заявлениетона 17.10.2025г., поради което, за този период от 30.08.2025г. до 17.10.2025г. ответното дружество дължи на ищеца законна лихва за забава, на осн. чл.86 от ЗЗД Когато длъжникът не изпълни точно своето задължение, тогава възникват правните последици от неизпълнението. Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на изпадането в забава. Забавата на лицето, обвързано с облигационно задължение, е предпоставена от изискуемостта на задължението. При срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичане на срока (чл.84, ал.1 от ЗЗД). Правилото на чл.86 от ЗЗД се прилага, без да се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично задължение- достатъчно е наличието на парично задължение и забава. По делото е установено, че е било възникнало едно парично задължение в тежест на ответника, чието реално изпълнение е възможно, и е било в интерес на кредитора – ищец, но същото не е изпълнено в уговорения срок.

Ето защо съдът намира, че с конкретния случай съдът счита, че предвид неизпълнението на длъжника в лицето на ответника по делото, то вземането на кредитора за лихва за забава по договор за доставка на сурово мляко е изцяло доказано по основание.

Поради безспорно установения факт обаче, че след издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ***г. на РС-П., и след предявяване на исковата молба по настоящото гр.д. №***г. по опИ. на ПпРС ответникът е заплатил претендираните от ищцовата страна сума за претендираната от него лихва за забава в размер на 193.40лв., или 98.88 евро, което обстоятелство, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да бъде съобразено от съда, то искът, който не е изрично оттеглен от ищцовата страна, следва да бъде отхвърлен поради погасяване на задължението чрез извършено плащане на 31.03.2026г.